Точно преди 200 години на 24 юни (нов стил) Наполеон нахлул с армия от над 600 хиляди души в Русия, но войната неочаквано завършила с неговия разгром. Историците все още спорят какви са причините за поражението?
Ако се припомни най-общият ход на войната, то тя се дели на два основни етапа: първият &ndash; от нахлуването на френските войски на 12(24) юни 1812 година до отстъплението на руските войски в Тарутино на 20 септември (2 октомври); вторият &ndash; от началото на руското контранастъпление на 6(18 октомври) до пълното освобождаване на Русия на 2(14) декември.<br /> <br /> <strong>Стратегическият план на Наполеон</strong> предвиждал в най-кратки срокове да се разгроми руската армия в едно-две генерални сражения, да се овладее Москва и Русия да бъде принудена да капитулира. За целта бил избран най-краткият път към Москва.<br /> <br /> Руската армия наброявала едва 230 хиляди души с 942 оръдия, като прикривала фронт от 600 километра.<br /> <br /> Първият ешелон от армията на Наполеон включвал 444 хиляди души с 940 оръдия, а във втория се намирали 170 хиляди души с 432 оръдия. Числеността на Великата армия при навлизането в Русия е към 390 000 души, от които около 240 000 войници от всякакви народности.<br /> <br /> Множеството сражения, разтягането на линиите за снабдяване, както и засилващото се партизанско движение, обаче бързо стопяват френската армия. Освен това идва епидемия от тиф и различни други инфекциозни заболявания, които покосяват десетки хиляди войници.<br /> <br /> Над Великата армия надвисва катастрофата, но няма кой да я види. След сражението при Смоленск (16 август) в строя са останали едва 225 хиляди души. Например леката кавалерия е загубила половината от състава си.<br /> <br /> В сражението край Бородино (26 август) французите губят 30 хиляди души (всеки пети войник), а руснаците &ndash; около 44 хиляди души (всеки трети). Победата на Наполеон се оказала пирова, но той си затваря очите пред реалността и перспективите. Въпреки това някакво предчувствие му е дало сили да каже след Бородино: &bdquo;В тази битка французите доказаха, че са достойни за победата, а русите си запазиха правото на непобедими!&rdquo;<br /> <br /> През септември френският император влиза в изоставената Москва със силно обезкръвена армия. В началото на зимата Наполеон решава да тръгне на юг към Украйна, но след кървавите сражения при Малоярославец и Вязма е принуден да отстъпи и да потегли обратно за Смоленск. Армията продължава да се топи в резултат на действията на руската кавалерия, на студа и на глада.<br /> <br /> В Смоленск успяват да достигнат само около 50 000 французи и Наполеон решава да се изтегли извън пределите на Русия. С него потеглят обратно и около 30 000 небоеспособни ранени войници. При Краное френската армия е обхваната в клещи и дава много жертви, силно оределите й корпуси един след друг са почти унищожени. Последното сражение е при преминаването на река Березина, където френската армия губи последните си боеспособни части.<br /> <br /> <strong>И все пак кои са причините за поражението на &laquo;Великата армия&raquo; на Наполеон?</strong> И защо вече 200 години никой не дава еднозначен и задоволителен отговор?<br /> <br /> Някои историци считат, че основна роля е изиграла лошата подготовка за руската кампания, прекомерната самоувереност на Наполеон и суровият руски климат. Други изследователи акцентират на храбростта на руските войници и небивалия патриотичен подем. Трети с възхищение пишат за блестящата тактика на Барклай де Толи и след това на Кутузов, които не влизали в решителни битки и изтощавали противника чак до Бородино. Адам Замойски определя като &laquo;блестящо&raquo; решението да се изостави Москва.<br /> <br /> Студовете през 1812 година действително започнали по-рано от обикновеното, още през октомври. Но съдбата на наполеоновата армия била вече решена. Тя отстъпвала в пълен безпорядък от опожарената Москва след руското контранастъпление в началото на октомври.<br /> <br /> Подготвяйки се за похода в Русия, Наполеон несъмнено отчел някои особености, но далеч не всички. Той не си дал сметка за малката плътност на населението в Русия, нито за ниското равнище на живота там. Наполеоновата армия не можела да бъде изхранена за сметка на местното население. Войниците обирали до троха провизиите на селяните и с това предизвиквали ненавист към себе си, което довело до &bdquo;всенародната война&rdquo;.<br /> <br /> Лошите пътища и огромните разстояния станали причина подготвените преди това обози да изостанат далеч назад. Много от тях заседнали в Полша и в Литва. Например в началото на 1813 година руската армия, докато преследвала французите, пленила във Вилно (Вилнюс) четири милиона порции хляб и сухари, почти толкова месо, спирт, вино, хиляди тонове обмундироване и различно военно снаряжение. Всичко това било подготвено от французите за руската кампания, но то така и не достигнло до бойните части.<br /> <br /> За кавалерийските и артилерийските коне нямало фураж и трябвало да разчитат само на паша, а това причинило огромни загуби. Десетки хиляди коне не достигнали дори до Смоленск, което в значителна степен отслабило наполеоновата армия.<br /> <br /> Според пресмятания на френските служби по разквартируването, цитирани в книгата &bdquo;Русия против Наполеон&rdquo; на Доминик Ливен, само в първия месец и половина от армията на Наполеон дезертирали 50 хиляди души.<br /> <br /> Една от причините за масовото дезертьорство било обстоятелството, че във френската армия французите съставлявали по-малко от половината от състава й. Много от закалените ветерани били освободени и били заменени доброволно-принудително от италианци, холандци, немци, швейцарци, белгийци... Някои от тях наистина се сражавали храбро. Например от 27 хиляди италианци само около 1000 се върнали вкъщи. А от 1300 швейцарски войници около 1000 загинали прикривайки преминаването на река Березина при &bdquo;великото отстъпление&rdquo;.<br /> <br /> Куриозно е, че немци се сражавали и на двете страни. Германските кралства и княжества били частично окупирани от французите, други, като Прусия, били принудени под натиска на Наполеон и заплахата за окупация да станат негови съюзници. В руския поход участвали 30 хиляди баварци, 27 хиляди от Вестфалското кралство, 20 хиляди саксонци и още толкова прусаци. Впрочем Бонапарт не се доверявал особено много на &bdquo;съюзниците&rdquo; от Прусия, която до неотдавна била съюзник на Русия, затова поверил пруската дивизия на френски маршал.<br /> <br /> От друга страна в руската армия имало особен Руско-немски легион, сформиран от хусари и от пехотинци, преминали на страната на Русия след нахлуването на Наполеон. Към края на кампанията числеността на легиона достигнала почти 10 хиляди души: два хусарски полка, две пехотни бригади, рота егери и конно-артилерийска рота. Частите били командвани от пруски офицери, а командир на легиона бил граф Лудвиг Георг Валмоден-Гимборн (Ludwig Georg Wallmoden-Gimborn).<br /> <br /> Може би най-много спорове сред историците се водят на тема кой е предизвикал пожара в Москва, ускорил бягството на наполеоновата армия от Русия. Дали това са самите французи, московският генерал-губернатор граф Ростопчин или руски разузнавачи-диверсанти? Тогава огънят погълнал 6,5 хиляди къщи от всичките 9 хиляди, повече от 8 хиляди магазинчета и складове, над една трета от църквите... В огъня загинали и две хиляди руски войници, които отстъпващите не успели да вземат със себе си.<br /> <br /> И все пак как да се подредят приоритетно причините за катастрофата на наполеоновата &bdquo;Велика армия&rdquo; в Русия? Задачата е непосилна. Това не го е постигнал и самият Бонапарт по време на 6-годишното пленничество на остров Света Елена, защото няма достатъчно убедителни разсъждения и в двете му мемоарни книги, продиктувани по време на заточението.<br /> <strong><br /> Наполеон сторил всичко възможно за победата, останалото било от Бога и то от руския Бог.</strong><br /> <br /> През 1840 година великият Наполеон бил препогребан във Франция и сега тленните му останки са намерили покой в Дома на инвалидите. Най-куриозното е, че материалът за направата на намиращият се там паметник от карелски порфир, е подарен на френското правителство от руския император Николай I.<br /> <br />