Зловещо! Страховитата история зад Острова на канибалите

Остров Назино е изолирано късче земя на река Об в Томската област в днешна Русия. Той се намира далеч от цивилизацията, затова днес почти нищо не се случва на него. В миналото обаче се е случило нещо, което го е белязало завинаги и му е дало прозвището „Островът на канибалите“.

През 30-те години на ХХ в. Йосиф Сталин е на власт

в СССР. По това време започват да се провеждат масови чистки срещу тези, които се противопоставят на режима му.

Сталин търси най-подходящият начин да се справи с хората, които смята за заплаха, и решава, че депортирането им в пустата тайга на Сибир би било добро решение на проблема.

И така милиони са депортирани в Сибир

най-често под фалшив предтекст като непредставяне на лични документи на полиция на улицата например.

През май 1933 г. 5000 от депортираните са изпратени към остров Назино. 27 от тях умират напът към острова, а останалите са изправени пред суровата действителност на пустошта и глада.

Островът е трябвало да бъде пригоден като работнически лагер, в който затворниците да секат дървета, за да разкрият площи обработваема земя.

На началниците на лагера обаче не са дадени никакви инструменти за работниците, което автоматично означава, че хората са просто захвърлени на самотния остров с дължина по-малко от 3 км и широчина около 500 м.

И това не е всичко. В края на май са изпратени още 1200 затворници на малкото късче земя.

На Назино нямало храна и питейна вода

Властите на острова поръчват брашно, за да предоставят поне някаква храна на депортираните. Още при първата доставка обаче настава масов хаос, след като гладните затворници се нахвърлят на военните и те започват да стрелят по тълпата.

При втората доставка сценарият се повтаря, затова началниците назначават „капитани“ от затворниците, които да вземат брашното и да го носят на останалите. Без печки, с които това брашно да се превърне в истинска храна, затворниците започват да го разтварят в речна вода и да го пият сурово само и само да набавят някаква енергия на тялото си.

Този режим на хранене се превръща в предпоставка за масова дизентерия и до няколко седмици хората започват да измират.

Много скоро затворниците започват да се избиват взаимно

и да се хранят едни от други, а липсата на храна и закони на това забравено от Бога място убива и последната капчица морал, останала у тях.

„На острова имаше пазач на име Косита Веников, младеж. Ухажваше една хубавица, изпратена там. Пазеше я. Един ден трябваше да отиде някъде за малко. Хората хванаха красавицата, завързаха я за дърво, отрязаха гърдите ѝ и всичко, което можеха да ядат от нея… всичко… Бяха гладни и трябваше да ядат. Когато Косита се върна, тя беше още жива. Опита се да я спаси, но не успя, защото вече беше изгубила твърде много кръв“, разказва по-късно очевидец от острова. 

Отчаяни изгнаници от острова си правят салове, с които да избягат от това безбожно място, но те бързо потъват във водите на Об, а с надеждата за спасение умират и самите бегълци. Стотици безжизнени тела изплуват по бреговете на острова.

Малцина успяват да прекосят реката, но това далеч не означава, че оцеляват. Те са преследвани за удоволствие от военните в околността.

От 6000 души през май, само 2000 оцеляват до юни,

когато са изпратени в близък лагер с не много по-добри условия.

За жалост тези цифри са една малка част от общия брой на хората, загубили живота си по време на чистките на режима на Сталин, а Островът на Канибалите остава в историята като един зловещ спомен за тези отминали не толкова отдавна времена.

Източник: vesti.bg