Хорото като алтернатива на Фейсбук? Кой да предположи, че в XXI век традиционният български танц ще се яви като конкурент на социалната мрежа? От няколко години насам тази тенденция е устойчива и мераклиите да споделят преживяванията си и криволиците на съдбата в право хоро се множат като гъби след дъжд. Може да тропнете с крак на личната си история и в ритъма на дунавско, Дайчово, Еленино, граовско и което се сетите друго хоро.
Достатъчно е да идете в някоя от десетките хоротеки. Това е кодовото название на новите дискотеки, в които вместо скъсани салфетки и елементи, които сякаш безцелно мятат глави и коси на фона на зверски викове, наблюдаваме любители на народните танци, които тук-там си спретват и по една приятелска надпревара за най-игрива ситна и бърза ръченица.<br /> <br /> Интересът към подобен вид заведения расте с всеки изминал ден. Дали защото българинът изпитва сякаш новопородило се чувство за национална идентичност покрай навлизането на все повече имигранти, или защото наистина фолклорът завръща позициите си на музикалния пазар...? Категоричен отговор не можем да дадем. Факт е обаче, че хоротеките все по-често стават предпочитано място за отпускане в края на работните ден или седмица. А подобно на социалните мрежи, тези увеселителни пунктове служат не само за купони, но<br /> засягат и важни за обществото проблеми,&nbsp;като дават покрив и на благотворителни инициативи. Последната такава се проведе в &bdquo;Клуб на хорото&rdquo;, а събраните средства бяха предвидени за децата, страдащи от аутизъм. <br /> <br /> Темата става все по-болезнена, а през последните няколко дни за нея за първи път проговори и американската кинолегенда Робърт де Ниро. Тази седмица от фестивала си той премахна филм, свързващ болестта с ваксините, поради научни изследвания, които категорично отричат такава зависимост. Това е и болна тема на актьора, тъй като е баща на дете, страдащо именно от аутизъм. Благотворителният концерт се проведе под надслова &bdquo;Подай ръка на различните деца&rdquo;, точно както я подаваме и на партньорите ни в дългите български хора.<br /> Най-голямото предимство на хоротеките е, че не трябва да сме завършили хореографско училище, за да можем да друснем една ръченица &ndash; мястото е подходящо, както за професионалисти, така и за самодейци и любители на родния фолклор. Естествено, забавляват се и ценителите, на които срамежливостта явно пречи прекалено, за да се хванат на хорото. <br /> <br /> Самата гледка от изтънчените фигури - комбинация от движенията на ръце и крака, които заформят танцуващите на дансинга, е достатъчна причина човек да се логне в своеобразната мрежа. В крайна сметка обаче и най-срамежливият ще преглътне страховете си, когато види комичната ситуация, в която подпийнали мъжаги застрашават цялостта на хорото и се клатушкат ту в едната, ту в другата страна, а тези, които ги държат за ръце сякаш са единствената им опора. С навлизането на нетрадиционните дискотеки се дава и нов повод на нашенеца да се сети за народните танци, които обикновено практикува единствено по сватби, кръщенета и банкети.<br /> <br /> Пионерът в иновативния начин за забавление е &bdquo;Клуб на хорото&rdquo;. Вместо, като повечето барове, да се хвали с лукс и разкош, той залага на уюта и най-важното &ndash; на голямото пространство, в рамките на което купонджиите завъртат всякакви фигури на българското хоро. Самият клуб не се определя като поредното извинение на изморения от сивото си ежедневие човек, да удари две-три бързи. Напротив - &bdquo;това е своеобразен Дом на хорото&rdquo;, обясняват създателите му. &bdquo;... А топката се върти надясно... Завърти топката&rdquo; гласи мотото на хоротеката, с което собствениците закачливо намигат към воденето на народните хора, повечето от които се движат именно в тази посока. Хоротеката разполага със 130 седящи места, но нерядко приютява доста по-голям брой любители на родния фолклор. <br /> <br /> Когато решим да се разкършим с повече от 20 приятели обаче е задължително да се обадим предварително и да направим резервация. Освен весели, мелодични песни, хоротеката ни предлага и изключителен асортимент от напитки. Особен интерес предизвиква запазената марка на &bdquo;Клуб на хорото&rdquo; - коктейли, оцветени в багрите на българското знаме. Входът в необичайната дискотека струва 7лв, а когато за доброто ни настроение се грижат гост-изпълнители, като Николай Славеев и най-различни оркестри,&nbsp;таксата скача до 10 лв.<br /> <br /> По-високата цена обаче е оправдана, като имаме предвид, че само срещу още 3 лв. повече, ще можем да се насладим на звуците на инструменти като тъпан, гъдулка, гайда и др., и то от първа ръка. В същото време танцуването на хора придобива съвсем нов смисъл, когато се прави на жива музика. Оркестърът забързва ритъма, когато забелязва хъса и желанието на хората да играят. Музикантите често и забавят, когато усетят, че ентусиастите са уморени и имат нужда от глътка въздух. Можем да тропнем някое и друго хоро в този клуб от понеделник до четвъртък в часовия интервал от 21 до 4 ч. А в петък и събота &bdquo;социалната мрежа&rdquo; отваря врати час по-рано. Единственият ден, в който фолклорната дискотека не работи, е неделя.<br /> <br /> Връзката с останалите ентусиасти на хорото можем да усетим на много места &ndash; читалища, зали и най-различни клубове, чийто главен фокус дори не е народната музика. Куп нощни заведения все по-често предлагат на своите посетители този страхотен и същевременно модерен и нетрадиционен метод за релакс след уморителния ден. Хоротека &bdquo;Седянка&rdquo; например е сред инициативите, заложени в програмата на клуба We Play. Клубът организира обаче и на други мероприятия, свързани с красотата на родния фолклор. Всяка седмица заведението става домакин на подобни развлекателни събития, като сред акцентите попада и т. нар. балканска хоротека. И ако в &bdquo;Клуб на хорото&rdquo; залагат единствено на собственото ни чувство за ритъм, то тук можем да се насладим и на танците, показани ни от професионални или самодейни състави, облечени в традиционните ни български носии.<br /> <br /> Социалните мрежи са глобални и въпреки че хоротеките все още не са толкова разпространени в чужбина, такива вече се намират в повечето български градове, различни от София. Оказва се, че освен в забързаната столица, където в първия слънчев ден хората едва се разминават по улицата, а местните заведения са толкова много, че могат да задоволят всякакви прищявки, фолклорните дискотеки не са чужди и на други градове, сред които Пловдив, Варна, Шумен.<br /> <br /> Ча-ча-ча<br /> Ако народните танци не са нашата страст, то нощният живот в София ни предлага и място, където можем да разкършим буйна снага в ритмите на ча-ча-ча. Именно латиноамериканските движения са фокус на друго алтернативно заведение, а именно &ndash; клубът Contigo (бел.авт. - превод - &bdquo;С теб заедно&rdquo;). DJ-ите тук се грижат за доброто ни настроение с музика, която ни предразполага да се завъртим в салса и танго, дори и да не сме уверени в чупките ни в ханша. Страст, отдаденост и нежност са единствените необходими съставки, с които трябва да разполагаме преди да престъпим прага на Contigo. Често пъти в клуба се пуска и музика, съвместима с африканския танц на любовта и интимността &ndash; кизомба. Сред големите предимства на алтернативното място за гарантиран купон е стилната му атмосфера и тематичните партита, организирани в него. Тези, които не се чувстват комфортно да се отпуснат в страстните ритми пред хора, които сякаш са правили това цял живот пък могат да посетят клуба в дните, в които се провеждат безплатни уроци за начинаещи. Освен традиционните латино танци тук можем да научим още стилове като бразилският ламбазук, бачата, регетон, меренге и още много други. Обикновено цената на входа за клуба гравитира около 6 лв., като закупилите предварително своеобразните си билети получават и отстъпка.<br /> <br /> <strong>Източник: &quot;Монитор&quot;</strong>