National Interest: Бъдещето на „ядрения щит на Москва” остава неясно

Много елементи на противоракетния „щит”, призван да защитава Москва в случай на ядрен удар, вече са остарели и им трябва замяна, пише The National Interest. Подобна модернизация обаче иска много средства, а разходите на Русия за отбрана „отново започнаха да ги съкращават” – затова рано или късно Москва трябва да вземе решение дали си струва да поддържа „ограничената противоракетна система” или ще заложи само на „ядреното застрашаване”, се отбелязва в статията.

Москва може да се нарече „най-защитеният град” в света, доколкото я защитават ракети с ядрени бойни глави и то благодарение на допуснато изключение в договора над въоръженията от 1972 г. между САЩ и СССР.
 
Договорът позволява всяка от двете страни да има по една система за ПРО със 100 ракети с ядрени бойни глави. САЩ решиха със своята система Safeguard да защитят авиобазата Grand Forks в щата Северна Дакота, където са позиционирани техните настъпателни ракети. Системата обаче скоро беше демонтирана, констатира The National Interest.
 
Тогава СССР имаше извънредно централизирано ръководство с център Москва и нейното разрушаване при внезапен ядрен удар можеше да лиши руснаците от възможността да нанесат удар в отговор. В резултат се появи системата А-35 за предпазване на столицата. The National Interest припомня, че тя беше за първи път предложена през 1950-те години, когато американските междуконтинентални балистични ракети (МБР) започнаха да засенчват бомбардировачите като основна заплаха за Москва.
 
Първоначалната концепция предвиждала създаване на 32 противоракетни площадки около съветската столица, впоследствие те са сериозно намалени, но са предвидени 64 ракети с ядрени бойни глави.
 
Отначало съветската система се състояла от течногоривни противоракети А-350 с маса около 33 тона, които по размерите си практически не отстъпвали на балистичните ракети. Всяка противоракета имала мощност 2-3 мегатона и трябвало да прехване приближаващите бойни глави на височини до 120 км – достатъчно високо, за да не нанесе вреди на разположения отдолу град с термоядрения си взрив.
 
В допълнение към прехващачите на А-350 столицата е прикривана от 49 ракети „земя-въздух” С-25 „Беркут” с радиус 50 км, които имали обикновени или ядрени бойни глави.
 
Отначало системата А-35 трябвало да прикрива Москва от 6-8 ядрени МБР. Отчитайки, че тогава основната МБР е Minuteman III с три бойни глави, това означавало защита от 18-24 бойни глави, отбелязва The National Interest.
 
Ядрените арсенали обаче и от двете страни бързо се увеличили и системата А-35 остаряла, и вече не можела да противостои на хилядите ракети Minuteman III и 600 ракети Polaris с морско базиране.
 
Американският „Единен интегриран оперативен план за ядрена война” от 1968 г. разчитал, че за пълното унищожаване на съветската защитна система А-35 и системата от радари са необходими само 66 ракети Minuteman и две ракети Polaris, които в две разрушителни атаки ще използват до 8 бойни глави на всяка цел. Само за няколко минути в първия ядрен удар по Москва ще бъдат употребени над 62 000 килотона ядрена мощ, пише The National Interest.
 
Съветската ПРО е усъвършенствана в средата на 1970-те години, като вече новата система А-135 трябва да защитава Москва не от тотална ядрена война, а от ограничено нападение. Изграждането на системата започва през 1968 г., в експлоатация е приета едва през 1989 г., но нейната работа е призната за „надеждна” чак през 1995 г.
 
Системата е подложена на съществено подобряване: към първоначалните 32 пускови установки са добавени още 68 и така е запълнена квотата 100 противоракетни установки от договора за ПРО. В тях са използвани две ракети – ракетата ОКБ „Новатор” 53Т6 (Gazelle по кодировката в НАТО) и атмосферната противоракета МКБ „Факел” 51Т6 (Gorgon по НАТО).
 
И двете противоракети са снабдени с 10-килотонни бойни глави, значително по-малки, отколкото А-350, което свидетелства за „вярата на Москва в точността на своите ракети”, се отбелязва в публикацията.
 
Крайният срок за използване на 32 ракети Gorgon изтече през 2002-2003 г. и те са снети от въоръжение през 2006 г. Известно е, че ракетите 53-Т6 са заменени с нови под същото означение, но радиусът на действие е увеличен на 80 км и височината за поразяване е 30 км.
 
Независимо от наличието на нови ракети, бъдещето на московската система за ПРО „остава неясна”, счита авторът, тъй като много нейни съставни части са остарели и трябва да се подменят.
 
Подобна модернизация ще изиска много средства, докато разходите на РФ за отбрана „отново започнали да се съкращават”, се казва в публикацията.
 
Същевременно съгласно новия договор за СНО, сега Русия вече може да има само 1500 разположени ядрени бойни глави. Това повдига въпроса дали бойните глави на системата А-135 са по-важни като прехващачи от ПЛО или като настъпателни балистични ракети. Затова рано или късно Москва трябва да вземе решение кое е по-добре – да поддържа „ограничена противоракетна система” или като САЩ да заложи на „ядреното застрашаване”, обобщава The National Interest.
 
Превод и редакция: БЛИЦ