Русия строи три подводници V поколение с апокалиптичните 100-мегатонни ядрени торпеда

Неотдавна стана известно, че освен двете тайнствени подводници „Белгород” и „Хабаровск” от V поколение, Русия е заложила и подводница със следващ пореден номер 09853. „Белгород” трябва да бъде спусната на вода през 2017 г., а „Хабаровск” ще я последва през следващата 2018 г. Третата подводница дори още няма име. Всичко това се наслагва към предишна информация от последния ноември.

Тогава по време на съвещание в Сочи по въпросите на отбраната, ръководено от Владимир Путин, два федерални канала уж по „грешка” показаха слайд с гриф „Съвършено секретно”. В него се съдържаше концепцията и сроковете за реализация на океанската многоцелева ударна система „Статус-6”. Случайност нямаше, това беше целенасочен сигнал за Вашингтон.

Изясни се, че Русия разработва уникално подводно оръжие, което ще е способно да пробие грамадна пролука в масирана отбрана на Северна Америка. Това ще е не просто асиметричен отговор на изгражданата ЕвроПРО, а решение, което с лихва надхвърля всички заплахи и недружелюбни действия спрямо Русия.

Експерти дефинираха целта на „Статус-6” като „поразяване на важни обекти от икономиката на противника в район от крайбрежието и нанасяне на гарантирано неприемливи загуби на територията на страната чрез създаване на зони на обширно радиоактивно заразяване, непригодни за съществуване в тези зони на военна, стопанско-икономическа и друга дейност за продължително време”.

Идеята е много стара, още от началото на 60-те години, когато е обмисляно как да бъде стоварен на крайбрежието на САЩ 100-мегатонен ядрен заряд. Тогава за Т-15 нямало компактен ядрен реактор, който да осигури ход от няколко стотици километри и проектът е закрит. Сега, след 50 години техническо развитие, необходимият реактор за свръхдалечното торпедо вече е създаден, плюс технологичните достижения в системите за управления, електронните компоненти.

Най-голямата разлика от торпедото Т-15 е, че системата „Статус--6” представлява подводен робот, притежаващ компютърен интелект и способност да действа самостоятелно на отдалечение няколко хиляди километра от пусналата го подводница.

Известните данни са откъслечни, но заслужават доверие според източниците си. Казано точно мощността на ядрения заряд (вероятно термоядрен) ще се колебае в границите на 10-100 Мт. За сравнение най-мощната термоядрена бомба, изпробвана в СССР, е с мощност 50 Мт. Най-важното обаче е, че в бойната глава на подводния робот (диаметър 1,6 м, дължина 24 м и маса около 15 тона) има кобалтова секция, която при вятър от 26 км/час трябва да осигури максималното радиоактивното заразяване на площ 1700х300 км (почти 5 пъти територията на България), но може да обиколи Земята. Няма хуманно оръжие, това е направо жестоко, но ролята му е да бъде сдържащ фактор. Във военен план „Статус-6” почти няма подходяща по големина цел – авионосна ударна група, военноморска база и пристанищни промишлени обекти.

В подводния дрон като източник на енергия за водометния движител се използва малогабаритен ядрен реактор на течнометалически топлоносител (смес на олово с антимон или бисмут). Получаваната мощност от 8 МВт ще позволява на „умното” торпедо да развива скорост от 100 до 185 км/час. Далечината му ще като при МБР – до 10 хиляди км.

Реакторът на течнометалическия топлоносител има две съществени преимущества с традиционните за подводния флот водо-водни. Първо, той издава минимален шум при висок КПД. Второ, има ниска специфична стойност на киловат мощност – пресметнато е, че реакторът за „Статус-6” може да струва от порядъка на 12 млн долара.

При анализа на корпуса за якост на „Статус-6” е установено, че той има работна дълбочина от 1000 м. Що се отнася до малката забележимост на подводния робот от хидроакустичната противоподводна система на САЩ SOSSUS, то новият апаратняма да има гребни винтове и е значително по-тих и от най-малко шумната подводница в света „Варшавянка”.

Експертите считат, че на крейсерска скорост до 55 км/час „Статус-6” може да бъде открит на разстояние не повече от 2-3 км. В случай на откриване той с лекота може да се измъкне от торпедата на противника на максимална скорост. При това изборът на скоростен режим и маневрирането дронът ще извършва самостоятелно, шансовете да бъде унищожен са минимални. Освен това нито едно торпедо в света не се спуска на дълбочини 1000 метра.

Като оръжие за сдържане, торпедото може да пристигне до крайната точка и да легне на дъното, изчаквайки сигнала за взривяване на бойната част. Сигналът естествено може да се подава по дълговълнов канал, защото дългите вълни преодоляват водни разстояние. Така оръжието за сдържане има 100-процентова гаранция за сработване.

Кръгът от задачи на подводния робот може да бъде и доста по-широк. Сред тях може да са и разузнавателни функции с връщане на лодката-майка.

„Изтичането на информация” през ноември миналата година беше преднамерено и строго дозирано. Неговият обем и съдържание трябваше да даде на Вашингтон да разбере, че трябва да се отнася към Русия от позиция на разума, а не от емоция и амбиции.

По публикация в „Свободная пресса”