За първи път от 2023 г. западни политици, анализатори и медии говорят за „преломен момент“ във войната в Украйна. Наистина изглежда, че тази година украинските въоръжени сили успяха значително да забавят противника на бойното поле и да увеличат както броя, така и ефективността на ударите по неговата логистика и тилови райони.
Киев вече публично заявява, че е „поел стратегическата инициатива“. Достатъчно ли е обаче това, за да се говори за обрат във войната? Този въпрос задава в свой анализ BBC, цитирана от БГНЕС.
„Мисля, че ситуацията наистина се променя. На бойното поле Русия загуби инициативата в няколко направления“, заяви на 16 юни президентът на Украйна Володимир Зеленски.
По думите му тази година руските сили са се опитали да настъпват по 12 направления, но без успех. Към днешна дата те са съсредоточили усилията си само върху две-три приоритетни направления, напредват там много бавно и с големи загуби. В същото време украинската армия е поела инициативата на отделни участъци от фронта и вече е постигнала успехи.
Главнокомандващият на украинските въоръжени сили Олександър Сирски е по-предпазлив в оценките си. Според него армията тепърва трябва да поеме стратегическата инициатива, което предполага, че това може да се случи в близко бъдеще.
Министърът на отбраната Михайло Федоров определя настоящата ситуация като „прозорец на възможностите“ за Украйна, който ще остане отворен през следващите шест месеца. По думите му Киев трябва да направи всичко възможно, за да се възползва от този шанс.
Забавянето на настъплението
За да се отвори този „прозорец на възможностите“, Украйна трябваше да извърши сериозна подготовка. Необходимо беше да намери начин да неутрализира значителното руско предимство по линията на бойните действия, в близкия и дълбокия тил, както и във въздуха и на сушата.
Единствено по море Русия, която до голяма степен загуби боеспособността на флота си, не разполагаше със стратегическа инициатива още от 2022 г.
На останалите направления Кремъл имаше преимущество от октомври 2023 г., когато успя да отблъсне украинската контраофанзива на юг и започна собствено настъпление срещу изтощените украински сили по няколко направления едновременно.
Дори пробивът на украинските войски в Курска област през август 2024 г. не успя да спре руското настъпление по приоритетните направления, най-вече в Донецка област, макар че го забави съществено.
През 2024 и 2025 г. Русия постигна значителен напредък, превземайки важни индустриални градове в Донбас като Авдеевка, Курахово, Въгледар, Торецк, Селидово и Велика Новосилка.
От края на миналата година обаче, след като руските сили успяха да ликвидират Северския издатък и почти напълно да установят контрол над района на Гуляйполе и Покровско-Мирноградската агломерация, настъплението им започна да губи темпо.
Едно от обясненията е, че в края на зимата и началото на пролетта руската армия натрупваше ресурси за лятна офанзива. По същото време беше прекъснат достъпът на руските сили до „Старлинк“ – събитие, чието значение трудно може да бъде надценено, тъй като именно тази сателитна система бе основа на комуникациите и управлението на ударните дронове.
През този период броят на бойните сблъсъци по фронта, според ежедневната статистика на украинския Генерален щаб, спадна до средно около 150 на ден.
В средата на май руската офанзива беше подновена и броят на атаките нарасна до 230-250 дневно. Въпреки това напредъкът на руските сили не се ускори.
Ситуацията на терен
„Интензивността се запазва, но качеството на руските щурмови действия стана много ниско“, обяснява пред Украинската служба на Би Би Си съоснователят на аналитичния OSINT проект DeepState Руслан Микула.
По данни на организацията май 2026 г. е бил месецът с най-слаб териториален напредък на Русия от октомври 2023 г. насам, когато започна стратегическата ѝ настъпателна операция.
Според DeepState през май руските сили са окупирали едва 14 квадратни километра украинска територия. За сравнение, през цялата 2025 г. Русия е завзела около 4300 квадратни километра. Спадът е очевиден.
Същевременно през май руската армия е загубила значително повече територии, отколкото в предходни периоди. Главнокомандващият Сирски заяви, че украинските сили са освободили със 100 квадратни километра повече територия, отколкото са загубили.
От началото на годината Украйна е освободила общо 600 квадратни километра, твърди той.
Микула обяснява това с изтощението на руската армия:
„При руснаците има пълна деградация на тактическото звено. Ако през 2025 г. виждахме щурмови групи от по 10-20 души, а през 2024 г. дори колони от по 50 души, сега атакуват по един, най-много по двама. Факт е, че противникът се изтощава. Не можеш години наред да блъскаш глава в бетонна стена и да не се окървавиш.“
За изтощаването на руските сили допринесе и промяната във философията на действията на украинската армия.
Акцентът върху унищожаването на живата сила на противника, обявен от новото ръководство на Министерството на отбраната и дълго критикуван от военни и експерти, доведе до ситуация, в която Русия за първи път започна да изпитва недостиг на личен състав на предната линия.
Дори когато руски подразделения успяват да преминат през зоните под огневи контрол, те често остават откъснати от логистичната си поддръжка. След кратко време украинските сили успяват да прочистят населените места от подобни проникнали групи. На руските карти обаче тези населени места продължават да фигурират като „превзети“, което създава допълнителен хаос и затруднения за по-нататъшното настъпление.
Най-яркият пример е Купянск в Харковска област, който руската армия по документи е „превземала“ поне три пъти от края на 2025 г., но реално все още не го контролира.
За да промени ситуацията, руското командване се опитва да разтегли украинската отбрана чрез прониквания по границата в Сумска и Харковска област. В повечето случаи тези атаки не са мащабни и дълбочината на пробивите не надвишава 4-5 километра.
Все пак има направления, на които Москва продължава да запазва стратегическата инициатива и концентрира основната част от ресурсите си. Това са районите около Покровск, Гуляйполе и Константиновка. Именно последното направление предизвиква най-сериозни опасения.
Проблемът Константиновка
Натискът върху града започна да нараства през пролетта на 2026 г., когато руските войски се приближиха плътно до южните, източните и западните му покрайнини. Те започнаха систематично да отрязват фланговете и да въвеждат щурмови групи директно в градската застройка.
Паралелно с това руската авиация ежедневно нанася удари по жилищни квартали, принуждавайки украинските сили да се изтеглят на север към съседния град Дружковка.
В публикация на DeepState от 16 юни се посочва, че при сегашните условия окупацията на Константиновка изглежда неизбежна.
„Константиновка е вратата към Славянско-Краматорската агломерация. Противникът знае това и го отчита в по-нататъшните си настъпателни планове. Когато Константиновка падне, а това е въпрос на време, следваща ще бъде Дружковка, която в момента има изключително важна логистична роля, а след нея и Краматорск“, се казва в съобщението.
Според Руслан Микула тежката ситуация около Константиновка е по-скоро резултат от грешки на украинското командване, отколкото доказателство за ефективността на руските действия.
„Този въпрос трябва да бъде зададен на Генералния щаб на украинските въоръжени сили. Защо, знаейки колко тежка е ситуацията, те продължават да я пренебрегват и да я защитават със съществуващите сили? Противникът все още има потенциал за напредък, а украинските части там са крайно изтощени“, посочва той.
Най-голямата опасност според него е, че руските сили са успели да преодолеят зоната под огневи контрол в южните покрайнини на града и вече почти безпрепятствено навлизат в градската среда. Изтласкването им оттам ще бъде изключително трудно.
Командването на 19-и корпус на украинските въоръжени сили, който отговаря за отбраната на града, също определя ситуацията като сложна.
„Не ни достигнаха сили, за да спрем окончателно противника пред самия град. Това обаче се дължи и на факта, че не отбранявахме всяка позиция на всяка цена. Пазим военнослужещите си, защото не разполагаме с неограничен човешки ресурс.
За съжаление, днес противникът вече е почти в покрайнините на Константиновка, с изключение на някои направления от изток и юг“, заяви командирът на корпуса бригаден генерал Олександър Бакулин.
По думите му в града се намират между 120 и 150 руски военнослужещи, които контролират отделни сгради. Въпреки това генералът смята, че успехите на противника скоро ще достигнат своя предел.
„Убеден съм, че в рамките на един-два месеца ще успеем да спрем това по целия фронт така, че всички да видят резултата: противникът спира.“
Един от командирите на щурмови полкове заявява пред Би Би Си, че е твърде рано да се говори за обрат във войната, но продължаващата кампания срещу руската логистика скоро трябва да даде резултати.
„Засега не бих говорил за никакъв прелом. Нека изчакаме. Това, което мога да гарантирам, е, че скоро ще има много добри новини.“
Войната в тила
Именно това е вторият фактор за успехите на украинската армия през тази година. Военните действия все по-силно се пренасят в тиловите райони.
Появата на голям брой сравнително евтини, но високотехнологични украински дронове от клас middle strike, способни да нанасят удари на оперативна дълбочина, значително усложни положението на руските сили в окупираните територии. На места ситуацията вече се определя като критична.
Особено ясно това личи в Крим, който според руски военни блогъри е заплашен от фактическа блокада след задълбочаващата се горивна криза. Украинските сили атакуват денонощно руския транспорт както на полуострова, така и по пътищата, водещи към него.
Най-засегнати са магистрала А-280 от Таганрог през Мариупол, Бердянск и Мелитопол към кримските провлаци, както и трасето А-291 от Кримския мост през Керч към Симферопол и Севастопол.
„През последните две седмици товарният трафик по съответния участък е намалял с приблизително 71% - от 3800 на 1100 превозни средства дневно. Това не означава пълна блокада, но показва съществено ограничаване на логистичните възможности на противника и го принуждава да използва алтернативни маршрути“, съобщават Силите за безпилотни системи на Украйна.
Системни удари се нанасят и по мостове и пътища, свързващи Крим с континенталната част на Украйна. Цел на атаките стават и железопътни локомотиви на полуострова.
Защо Крим е толкова важен?
В началото на пълномащабното руско нахлуване Крим беше основният логистичен център за снабдяване на цялата южна групировка руски войски. През полуострова преминаваха доставки на техника, оръжия, боеприпаси, гориво и личен състав.
С развитието на бойните действия обаче ролята му постепенно отслабна. След украинските удари морските маршрути станаха опасни, фериботите бяха унищожени, а голяма част от корабите на Черноморския флот бяха преместени в по-безопасни руски пристанища. След серия украински атаки Кримският мост се използва ограничено, основно за лек автомобилен транспорт.
Въпреки това Крим остава ключов елемент от руското военно присъствие в Черно море. Там се намират множество военни бази, пристанища, летища, ракетни комплекси и радиолокационни станции.
За снабдяването на полуострова с население от близо 2,5 милиона души са необходими огромни ресурси. Освен това Русия е принудена да държи там резерви за евентуална украинска десантна операция.
На практика Крим вече не е толкова транспортен възел, колкото военен плацдарм, който сам се нуждае от постоянно снабдяване. Изолирането му увеличава натиска върху цялата руска логистична система и създава сериозни материални и социални проблеми.
Въпреки това едва ли може да се очаква бърз ефект върху бойните действия на фронта.
Същото важи и за ударите по заводи и петролни бази в дълбочина на руската територия. Макар Русия да търпи сериозни загуби и на много бензиностанции вече да има ограничения за продажбата на горива, това все още не оказва пряко влияние върху бойните действия.
Проблемите с фронтовата логистика
Поставянето под огневи контрол на пътищата в руския тил заплашва снабдяването на руските войски на предната линия. Украински дронове проникват дълбоко в контролираните от Русия територии и атакуват военна техника и цистерни с гориво.
Остър недостиг на горива вече се наблюдава в Донецк и други окупирани райони. За проблема съобщават и военнослужещи, отговарящи за снабдяването на фронтовите части.
Без гориво воденето на война е невъзможно. То е необходимо не само за техниката, но и за електрогенераторите, без които няма комуникации, управление и дори възможност за зареждане на батерии.
Дали Русия ще успее да овладее горивната криза, до голяма степен ще определи развитието на ситуацията през следващите месеци. Засега тя използва резервите си и доставя гориво на малки партиди с цивилни или маскирани като цивилни превозни средства.
Украинските удари срещу военна инфраструктура на дълбочина над 100 километра също създават проблеми за Русия. С всяка успешна атака става все по-трудно да бъдат компенсирани загубите на радари, системи за противовъздушна отбрана, наземни станции за управление на дронове и квалифициран персонал.
Но дори успешните удари по оперативния тил все още не означават обрат във войната. Те създават предпоставки за забавяне на противниковото настъпление и евентуална бъдеща офанзива на Украйна.
Не бива да се забравя и че Русия също нанася удари по украинския тил, увеличавайки атаките с балистични и крилати ракети. Москва също се стреми да нарушава логистиката на противника и засилва ударите по железопътната инфраструктура, като все по-често под обстрел попадат централните и западните райони на Украйна.
„Когато четете за успешни украински удари на средна и голяма дистанция, представяйте си, че Русия нанася съпоставими удари“, отбелязва украинският военен анализатор и координатор на групата „Информационна съпротива“ Олексий Копитко.
„Русия се сблъска с нещо, което досега не беше преживявала, и се опитва да се адаптира, но не прекратява атаките. Засега. На места обаче вече изостава с адаптацията, което увеличава риска от сериозни сривове“, пише той.
