Въпреки че Кремъл продължава да поддържа илюзията за контрол и победа, Русия постепенно губи войната в Украйна.
Това твърди Foreign Policy в обширен анализ, подчертавайки, че Владимир Путин умее да избягва видимостта на поражение, но не и неговите последици.
От „победител“ до задънена улица
От идването си на власт през 2000 г. Путин гради образа на решителен лидер — с войната в Чечения, нахлуването в Грузия през 2008 г., анексията на Крим и интервенциите в Сирия и Донбас. Но Украйна се оказа различен случай. Руската армия се е закотвила в изтощителна позиционна война, а Путин — в капан от собствения си отказ да отстъпи.
Вместо реални победи, Кремъл организира пропагандни „сцени на триумф“ — като тържествата на 9 май — които прикриват изолацията и провала на Русия на международната сцена. Украйна обаче не е Сирия, нито Грузия.
Две дилеми: фронт без напредък и нация, която не се предава
Първият голям проблем за Русия е неспособността ѝ да постигне териториален напредък. Въпреки че формално владее инициативата, тази инерция не води до нищо съществено. Опитите да бъде превзет Покровск продължават с месеци, придружени от колосални загуби.
Според оценки, Русия вече е изгубила близо 790 000 души (убити и ранени), а само през тази година — над 100 000. До края на 2025 г. броят на жертвите може да надхвърли 1 милион — без да е постигнато стратегическо преимущество.
Втората дилема е самата Украйна. Страната, която Москва не успя да подчини с шок и ужас през 2022 г., днес устоява с морална устойчивост и технологични иновации, особено в използването на дронове. Ударите по цивилни не пречупиха духа на украинците — напротив, засилиха съпротивата.
Икономиката също се срива
Военните разходи вече не генерират растеж. Икономиката на Русия се забави рязко – от 5% на почти нулев ръст. Инфлацията се приближава към 10%, а трудовият пазар е прегрят. Ако към това се добавят евентуални търговски войни от Тръмп и спад в китайската икономика — основен клиент на руски суровини — руската хазна ще изпита сериозен натиск.
"Руснаците засега не гладуват, но все повече се питат: струва ли си тази война – при цената, бедното бъдеще и липсата на перспектива?", коментира Foreign Policy. Най-опасното за един политически лидер, се казва още в анализа, е война, започната по собствена инициатива и завършила с провал.
Превод и редакция: БЛИЦ
