България не е забавила реакцията си по отношение на сигурността в Черно море, а предприетите действия следват решенията на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС). Това заяви бившият народен представител от „Има такъв народ“ и бивш председател на Комисията по европейски въпроси в парламента Димитър Гърдев в предаването „Тази събота и неделя“ по bTV.
Атаките срещу търговски кораби са част от по-широка стратегия
Според Гърдев нападенията срещу търговски плавателни съдове в Черно море не са изолирани инциденти, а част от по-мащабен подход, чиято цел е да бъде застрашено корабоплаването и да се провокира напрежение и разделение в обществата на засегнатите държави.
Той посочи, че ударите се извършват в изключителните икономически зони на черноморските страни. В тези райони държавите имат конкретни права, свързани предимно с проучването, използването и управлението на природните ресурси.
По думите му подобни действия могат да се разглеждат като опит за оказване на натиск, без да се стига до ситуация, която да задейства колективните механизми за отбрана на НАТО.
Гърдев припомни и изказването на президента Илияна Йотова пред Общото събрание на ООН, където тя акцентира върху значението на Черноморския регион за международната сигурност. Той подчерта, че районът е от стратегическо значение за световната търговия, тъй като през него преминават важни потоци от енергийни ресурси и хранителни продукти. От тези доставки зависят не само европейски държави, но и страни от Африка и Близкия изток.
България търси съдействие от НАТО и Европейския съюз
Бившият депутат отхвърли твърденията, че България не предприема необходимите действия за защита на търговското корабоплаване. Според него след заседанието на КСНС са последвали конкретни стъпки, включително дипломатически контакти и търсене на подкрепа от международните партньори на страната.
Гърдев заяви, че София е потърсила съдействие както от НАТО, така и от Европейския съюз, а въпросът за сигурността в Черно море е бил поставен и на европейско ниво. Като признаци за ангажираността на съюзниците той посочи реакциите на генералния секретар на НАТО Марк Рюте и на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.
По думите му България получава подкрепа и от Европейския център за сателитно наблюдение. Предвижда се също да бъдат разширени възможностите за наблюдение на въздушното пространство и морската обстановка, което би позволило по-добро проследяване на рисковете в региона.
Гърдев подчерта, че всички мерки за укрепване на сигурността трябва да бъдат съобразени с действащите международни споразумения. Сред тях е и Конвенцията от Монтрьо, която регламентира преминаването на плавателни съдове през турските проливи.
Ново задействане на член 4 от НАТО не е било счетено за необходимо
По темата за възможността България отново да задейства член 4 от Северноатлантическия договор Гърдев обясни, че страната вече е използвала този механизъм във връзка със заплахите за сигурността, породени от войната в Украйна, заедно с други държави членки.
Член 4 предвижда съюзнически консултации, когато дадена страна смята, че нейната териториална цялост, политическа независимост или сигурност са застрашени.
Според Гърдев по време на заседанието на КСНС е била направена преценка, че повторното задействане на този механизъм няма да доведе до очаквания резултат, тъй като той вече е бил използван. Вместо това България е насочила усилията си към разширяване на взаимодействието с европейските институции и към пряка координация със съюзниците.
Бившият народен представител не се съгласи и с критиките, че страната не полага достатъчно усилия за гарантиране на сигурността в Черно море. По негови думи предприетите от България действия са по-активни в сравнение с мерките на други черноморски държави.
Ескортът на търговските кораби и възможностите за защита
По отношение на предложенията търговските плавателни съдове да бъдат придружавани от български военни кораби Гърдев заяви, че подобни идеи трябва да бъдат оценявани внимателно. Той подчерта, че решенията за защита на корабоплаването следва да се съобразяват както с международните договорености, така и с възможностите за съдействие от страна на съюзниците.
Темата за сигурността в Черно море, според него, изисква координиран подход, при който действията на България да бъдат съобразени с международноправната рамка и с ангажиментите на страната в рамките на НАТО и ЕС.
Дипломатическите отношения с Русия изискват внимателна преценка
Гърдев коментира и възможните дипломатически реакции спрямо Русия. Той определи срещата на руския посланик с министър-председателя като знак, че България е поставила въпроса за сигурността на високо политическо равнище.
По думите му обявяването на дипломатически представител за персона нон грата е една от най-сериозните мерки в международните отношения и не бива да се предприема прибързано. Подобно решение трябва да бъде подкрепено с ясни основания и да бъде предшествано от оценка на възможните последствия.
Гърдев подчерта, че при подобни дипломатически действия е необходимо България да разполага с добре аргументирана позиция, която да отчита както конкретните обстоятелства, така и потенциалното отражение върху двустранните отношения. Според него решенията в международната политика могат да имат дългосрочни последици, поради което всяка следваща стъпка трябва да бъде внимателно обмислена.
