Назрява страшен скандал заради Газа, валят заплахи срещу международни съдии

Няколко европейски държави са се опитали да сплашат съдии от Международния наказателен съд (МНС) заради делото срещу израелски лидери.

Това обяви върховният представител на ЕС за външната политика и сигурността Жозеп Борел. Борел предупреди страните да спрат да се месят и да уважават съда.

В понеделник главният прокурор на МНС Карим Хан съобщи, че е поискал издаване на заповеди за арест за премиера на Израел Бенямин Нетаняху и за министъра на отбраната Йоав Галант, както и за трима лидери на "Хамас".

"Прокурорът не е направил нищо повече от това да повдигне обвинение, а съдът ще вземе решение", заяви Борел пред испанската телевизия ТВЕ, цитиран от Ройтерс.

"Междувременно моля всички, като се започне от израелското правителство и някои европейски правителства, да не сплашват съдиите", добави той. "Не ги заплашвайте, не се опитвайте да повлияете на решението им", предупреди още Борел.

Хан обвини тримата лидери на "Хамас" в престъпления, включващи изтребление, вземане на заложници и сексуално насилие, а двамата израелски министри - в престъпления, включващи също изтребление, използване на глада като оръжие и умишлено нападение срещу цивилни.

Израел отрече да е извършвал военни престъпления в Газа и твърди, че МНС няма юрисдикция там. Страната призова страните да отхвърлят обвиненията на съда, които окачестви като политически мотивирани.

"Хамас" също отхвърли обвиненията срещу своите лидери.

Няколко държави осъдиха решението на прокурора на МНС да поиска ареста на израелските министри, сред които и САЩ, най-близкият съюзник на Израел, който не е член на МНС. Вчера Унгария определи искането за издаване на заповеди за арест като "политическо решение", което според нея дискредитира съда.

По-късно днес Международният съд, който е отделна съдебна институция, също базиран в Хага, трябва да се произнесе по отделно искане на Южна Африка да нареди на Израел да спре офанзивата си в град Рафах в южната част на ивицата Газа.

Тази седмица, Испания, Норвегия и Ирландия обявиха, че ще признаят независима палестинска държава, което е още една стъпка към засилването на изолацията на Израел, коментира Ройтерс.

Според Израел това възнаграждава нападенията на "Хамас" на 7 октомври и ще укрепи ислямистката групировка, но Борел отхвърли тази критика.

"Когато се казва, че това укрепва "Хамас", аз виждам обратното, защото палестинският свят е разделен между власт, която признаваме, която финансираме, с която си сътрудничим (...) и терористична организация, която смятаме за такава", каза той.

Борел посочи още, че и други европейски държави обмислят да признаят палестинска държава, но не даде повече подробности. Той каза, че критикуването на действията на израелското правителство не трябва да се смята за антисемитско.

"Всеки път, когато някой вземе решение да подкрепи изграждането на палестинска държава, нещо, което всички в Европа подкрепят... реакцията на Израел е да го превърне в антисемитска атака", посочи той.

Девет от общо 27 държави членки на Европейския съюз признават Държавата Палестина. Осем от тях го направиха преди присъединяването си към блока - още след като палестинският лидер Ясер Арафат обяви на 15 ноември 1988 г.

Палестина за независима държава - Малта, Кипър, Чехия и Словакия (до 1993 г. Чехословакия), Унгария, Румъния, България и Полша. Те бяха последвани през 2014 г. от Швеция, която стана първата страна, признала Палестина след влизането си в ЕС.