Гъсти токсични изпарения и пламъци, издигащи се от последната атака с украински дрон срещу нефтената рафинерия Туапсе на Роснефт, почти достигнаха околните Кавказки планини, съобщи CNN.
Пожарите от двете предишни атаки, на 16 и 20 април, също отнеха няколко дни за потушаване. Токсичните вещества се изливаха като черен дъжд, покривайки колите и улиците с мазна утайка. Експертите смятат, че това е довело до най-тежката екологична катастрофа в региона през последните години.
„Градът се задушава от дим“, написа един жител в социалните мрежи.
Нефтената рафинерия на града, разположена до морски терминал, е ключов център за рафиниране и износ на петрол за Русия и е била многократно обстрелвана от Украйна през последните месеци.
„Нефтът буквално пада от небето. Не можем да дишаме. Целият град мирише на мазут, капе върху колите“, каза бизнесдамата Елмира Айрапетян.
Доброволци се събраха тук отчасти защото на регионалните и федералните власти им отне почти две седмици – и три последователни атаки – да реагират.
Изданието съобщава, че руският президент Владимир Путин е използвал бедствието като извинение, за да повтори изтърканите обвинения, че Украйна извършва „терористични актове“ срещу руски цивилни и енергийна инфраструктура.
На нощна среща по сигурността той заяви, че ударите по Туапсе „биха могли да доведат до сериозни екологични последици“.
Екологичните експерти са на малко по-различно мнение. Екологът и опозиционен политически активист Евгений Витишко заяви:
„Това е истинска екологична катастрофа, поне в регионален мащаб. Нищо подобно не се е случвало от няколко години“.
Сателитни снимки и видеоклипове от социалните медии показват разлив на петрол в река Туапсе и морето, като части от южното черноморско крайбрежие на Русия все още са покрити с мазут, въпреки че част от главния плаж в Туапсе изглежда е била почистена до вторник.
Анализ на сателитни снимки разкри, че следи от петрол се разпространяват на поне 50 километра от брега.
„Важно е да се отбележи, че ситуацията в Туапсе включва замърсяване на няколко среди едновременно: въздуха, почвата на голяма площ, реката, протичаща през града, и Черно море. Това е изключително сложна екологична катастрофа, чийто истински мащаб е трудно да се оцени на този етап“, каза руският еколог Дмитрий Лисицин.
Той също така сравни рядкото явление на дъжд, наситен с нефт, със събитията в Иран миналия месец, когато въздушни удари по нефтено депо в столицата Техеран доведоха до изпаряване на горящо гориво в токсичен дим, последвано от дъжд, наситен с нефт.
„Падането на нефтени остатъци от небето на буци – това, което може да се нарече „нефтен дъжд“ – е изключително рядко явление“, каза той.
Витишко отбеляза, че е трябвало да се предприемат по-незабавни действия, „най-малкото изолиране на деца, детски градини и училища“.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че е „твърде рано да се прецени“ дали властите е трябвало да действат по-бързо, за да предотвратят екологични и здравни рискове.
Украйна ескалира атаките срещу енергийния сектор.
Украйна призна, че е извършила и трите атаки срещу нефтената рафинерия „като част от усилията за намаляване на военно-икономическия потенциал на руския агресор“.
Отбелязва се, че от няколко месеца Киев засилва атаките с дронове на далечни разстояния срещу критична руска енергийна инфраструктура в опит да намали военния бюджет на Москва и да усложни военната логистика. Тези атаки продължиха и дори се засилиха, тъй като Москва се възползва от прекъсванията в световните енергийни доставки, причинени от войната на САЩ и Израел с Иран.
В четвъртък стълбове дим се издигнаха над друг руски град, тъй като енергийната инфраструктура в Перм, разположен на приблизително 1400 километра от украинската граница, беше атакувана за втори пореден ден. В сряда Киев потвърди, че е ударил нефтена помпена станция. Губернаторът на Перм потвърди атака с дрон срещу „едно от промишлените съоръжения“.
Нефтената рафинерия Туапсе вече беше „ефективно затворена“ след предишни украински атаки с дронове миналата есен, каза Сумит Ритолия, старши мениджър в аналитичната фирма Kpler. Тези последни атаки „ще забавят възобновяването на дейността и ще ограничат преработката и износа на продукти дори след възобновяването на дейността“.
За местната бизнесдама Айрапетян, която е помагала за координирането на доброволческите усилия по време на предишното бедствие в Черно море, когато два танкера загубиха товара си в морето близо до Анапа в края на 2024 г., това е твърде познато:
„В Анапа трябваше да чакаме две седмици, за да пристигне Министерството на извънредните ситуации. Беше море от мазут. Градът не получи необходимата помощ.“
Според нея ситуацията в Туапсе е много по-лоша и ще изисква значително по-голяма реакция.
За еколога Лисицин липсата на информация е не по-малко тревожна.
„Четиридесет години след катастрофата в Чернобил нищо не се е променило... Тогава на практика нямаше информация за нивото на замърсяване и разпространението му сред населението, а ситуацията е много подобна и сега“, обясни той.
Превод и редакция: БЛИЦ
