България е фокусирала усилията си върху евакуацията на сънародниците ни от районите на активни военни действия в Близкия изток. Това заяви служебният министър на външните работи Надежда Нейнски в ефира на БНТ. По думите ѝ към момента няма непосредствена заплаха за сигурността на страната, а присъствието на съюзнически самолети у нас е единствено с тренировъчна цел.
Нейнски обясни, че организацията по идентифицирането на българите в засегнатите райони вече е приключила, но сигнали продължават да постъпват от различни части на региона. Приоритет са хората, които се намират в зоните на активни бойни действия.
„Искам ясно да кажа, че за нас приоритетен регион е регионът на военните действия. Има българи, които са затруднени да се приберат, защото връзките им са през тези военни действия и през региона на залива. Те няма да бъдат приоритет, защото нашият стремеж е да приберем хората, чиито живот и здраве е заплашен“, посочи външният министър.
По думите ѝ държавите от Персийския залив и Израел са с по-висока степен на риск, но вече има изготвени списъци на българите там, включително и на хора, които се намират в курорти и туристически дестинации.
Списъците се изготвят от ситуационния център на Министерството на външните работи в координация с консулските служби. Основният критерий е хуманитарният принцип – приоритет имат хора със здравословни проблеми, майки с деца, семейства с малки деца и възрастни граждани.
Нейнски категорично отрече депутати или хора с обществено положение да получават предимство при евакуацията. След приключване на операцията ще бъде направен анализ дали са спазени всички инструкции на МВнР.
„Генералните консули на място имат последната дума. Ако е имало привилегировано отношение към хора, този анализ ще стане публичен“, каза тя.
По темата за съюзническите самолети на българска територия министърът поясни, че те са пристигнали по линия на НАТО след официална нота от посолството на САЩ. Разрешението е дадено от предишното правителство и се отнася единствено за тренировъчни дейности.
„Тези самолети са тук с ясна функция, описана в нотата. България не е дала разрешение те да бъдат използвани за военни действия срещу Иран“, подчерта Нейнски.
Тя добави, че ако бъде отправено искане самолетите да участват във военни операции, въпросът ще бъде внесен за обсъждане в Народното събрание.
Министърът посочи още, че е разговаряла с турския външен министър относно инцидента с иранската ракета. По информация от Анкара става дума за грешни координати, но турската страна е предупредила, че подобен случай не трябва да се повтаря.
По думите ѝ засега няма основания за активиране на член 5 от договора на НАТО, но ситуацията се следи внимателно.
„Непосредствена заплаха за територията и сигурността на България на този етап няма. Има обаче косвени рискове, защото виждаме атаки на Иран срещу държави от региона“, посочи тя.
Нейнски представи и актуална информация за евакуацията на български граждани от Близкия изток. От Дубай се очаква да бъдат изведени 320 души, а от Абу Даби – 28. От Ирак вече са евакуирани 20 български граждани.
За утре са планирани два полета на „България Ер“ – до Дубай и до Оман. От Бахрейн българите се транспортират с помощта на австрийските авиолинии, а в Йордания страната ни е съдействала за извеждането на още 130 души.
В Иран се намират около 40 български граждани, които засега отказват евакуация, вероятно заради смесени бракове. В Израел посланикът на България също координира действията по извеждането на сънародниците ни.
По думите на външния министър към момента няма данни за засилен миграционен натиск към България, а службите за сигурност работят в режим на повишена готовност.
Военен конфликт
Конфликтът между САЩ, Израел и Иран започна на 28 февруари 2026 г., когато САЩ и Израел извършиха съвместна военна операция срещу Иран. Целта на операцията беше да се неутрализират ядрени и балистични заплахи, които Вашингтон и Тел Авив твърдяха, че Иран представлява за региона и техните национални сигурности.
Израел нарече удара превантивен, докато САЩ подчертаха, че действията са насочени към защита на съюзниците им и предотвратяване на по-сериозна заплаха. В отговор Иран започна масирани ракетни и дронови удари не само по военни цели на САЩ и Израел, но и по други стратегически обекти в региона.
Към 2 март 2026 г. конфликтът пое още по-голяма динамика, когато Аятолах Али Хаменей, върховният лидер на Иран, загина в резултат на обстрел от израелски дрон. Смъртта на Хаменей беше обявена за моментален удар върху иранската власт и символ на нова ескалация в конфликта.
Тази трагедия предизвика огромно възмущение в Иран и беше възприета като преломна точка в политическата ситуация, довеждайки до масови протести в Иран и нарастваща мобилизация на силите за отговор. Вследствие на смъртта му, Иран започна още по-интензивни атаки срещу израелски и американски бази и въоръжени сили.
Конфликтът бързо се ескалира и обхвана цели региони на Близкия изток, като иранските сили започнаха да заплашват важни транспортни маршрути, включително Стратегическия Ормузки пролив. Израел и САЩ бяха атакувани с ракетни удари в държави като Катар, Кувейт, Бахрейн и Обединените арабски емирства, като много от тези региони бяха замесени в конфликта. Освен това, Иран не се ограничи само с военни удари, а и с блокади и заплахи за глобалните енергийни потоци, които минават през този регион.
Цивилни жертви и разрушения не закъсняха. Извън военните загуби, много цивилни инфраструктури, като училища и жилищни квартали в Иран, бяха засегнати от въздушни удари, което доведе до засилени международни критики относно жертвите сред невинни граждани. Разрушенията са сериозни и в двете държави, като общият брой на жертвите е все още в процес на изясняване.
Регионалната нестабилност доведе до реакция от международната общност. Европейски държави и ООН призоваха за незабавна деескалация и възобновяване на политическия диалог, като много държави изразиха загриженост за потенциалното разширяване на конфликта и нарушаването на международното право.
