Все повече американски и арабски представители се опасяват, че личният стил и публичните изказвания на Доналд Тръмп могат да се окажат най-голямата пречка пред евентуално мирно споразумение с Иран, пише Politico.
Според дипломати и анализатори постоянните обиди и унизителни коментари към иранското ръководство усложняват преговорите в момент, когато двете страни се опитват да намерят изход от конфликта, който вече оказва влияние върху световната икономика, цените на петрола и международната търговия.
Основният проблем според източниците е, че иранското ръководство трудно би приело сделка, ако бъде публично представено като напълно победено и унижено. За Техеран възможността да „запази лице“ има огромно значение както в политически, така и в културен план.
В последните седмици Доналд Тръмп многократно нарече иранските лидери „луди“ и „психически нестабилни“, а също така заплаши да унищожи „цялата цивилизация“ на Иран. Президентът неведнъж заяви и че САЩ вече са победили Иран във войната.
Тези изказвания идват паралелно с опитите на американски посредници да договорят прекратяване на конфликта и нова рамка за бъдещи преговори.
Държавният секретар Марко Рубио потвърди, че разговорите са насочени към изработване на план за следващ етап на дипломатически преговори. Според информации на американски медии страните обсъждат меморандум, който да обяви край на войната и да даде 30 дни за изготвяне на по-мащабно споразумение.
Белият дом също потвърди, че контактите между страните продължават.
Според бившия американски посланик в Саудитска Арабия Майкъл Ратни най-добрият вариант би бил Тръмп изобщо да не прави публични изявления по темата и да остави преговарящите да работят спокойно.
Иран от своя страна също отговаря с подигравки и критики. В страната се разпространяват видеа и публикации, осмиващи американския президент, а държавни институции дори поставиха под въпрос психичното състояние на американските лидери.
Недоверието между двете страни остава изключително силно. В Техеран все още помнят решението на Тръмп по време на първия му мандат да изтегли САЩ от ядреното споразумение, договорено от Барак Обама през 2015 година.
Допълнително напрежение предизвикаха и американските удари срещу ирански цели, при които бяха унищожени части от ядрената инфраструктура и загинаха високопоставени представители на режима, включително върховният лидер Аятолах Али Хаменей.
Според експерти всяка дипломатическа сделка изисква и двете страни да могат да представят резултата като успех пред собственото си население. Именно тук според анализаторите се крие основният риск – ако Тръмп настоява публично да демонстрира пълна победа над Иран, това може да направи компромиса политически невъзможен за Техеран.
Някои анализатори смятат, че агресивната реторика на Тръмп е умишлена стратегия за оказване на максимален натиск върху отслабения Иран. Други обаче предупреждават, че прекаленото унижение може окончателно да блокира шансовете за устойчиво споразумение.
Според дипломати истинският въпрос е дали съществуват тайни канали за комуникация, които компенсират острия публичен тон между двете страни.
Историята показва, че Тръмп е способен рязко да променя отношението си към противниците си. При преговорите със Северна Корея той премина от обиди към демонстративно приятелство с Ким Чен Ун. Въпреки това окончателна ядрена сделка така и не беше постигната.
Превод и редакция БЛИЦ
