Руският президент Владимир Путин се оказа в едно от най-уязвимите положения за цялото си управление. Продължителната икономическа война удря Русия много по-силно, отколкото тя е способна да напредва на фронта, и по същество Руската федерация губи текущата война срещу Украйна, пише The Telegraph.
Лятното настъпление, което в Кремъл беше представяно като повратна точка, се оказа провал. По оценки на западни анализатори, Русия е губила около 800 войници дневно, без да постигне нито един стратегически успех.
Бившият министър на отбраната на Украйна Андрий Загороднюк подчертава в материала, че руските атаки с дронове не носят осезаеми резултати. В същото време, украинските дронове нанасят удари дълбоко в тила, парализирайки критичната инфраструктура на Русия.
Серия от точни удари по нефтопреработвателните заводи (НПЗ) е извадила от строя почти 40% от ключовите мощности на енергийния сектор. Последният резонансен удар е бил насочен към Антипинския НПЗ в Западен Сибир – на повече от две хиляди километра от фронтовата линия.
Русия не е в състояние да защити собствените си стратегически активи. Това е шок не само за населението на Руската федерация, но и за част от международната общност, която е подценила далекобойността и точността на украинските безпилотни самолети.
Разрушенията на петролните обекти доведоха до горивна криза в страната: двадесет руски региона въведоха нормиране на горивото, а бензиностанциите ограничават продажбата на бензин до 30 литра. За да компенсира дефицита, Кремъл е принуден да закупува гориво от Китай, Корея и Беларус.
Някога петролният отрасъл беше основният източник на валутни постъпления за Русия. Днес той е в дълбока криза: добивът е намалял до 9 милиона барела на ден, а приходите от износ са спаднали до минимум за последните три години.
Прогнозите на анализаторите сочат за по-нататъшен спад – до 7,5 милиона барела на ден. За режима на Путин това е удар по бюджета и засилване на финансовата нестабилност.
В отчаян опит да закърпят дупката в хазната, властите обсъждат въвеждането на "данък върху паразитизма" и принуждават банките да кредитират отбранителната индустрия, което само ускорява назряващата фискална криза.
Икономическият натиск се съчетава с нарастващия риск от военна ескалация. Анализаторите се опасяват, че, озовал се в задънена улица, Путин може да се опита да разшири войната, за да преобърне ситуацията.
Сред вероятните направления се посочват Молдова, Сувалкският коридор или естонската Нарва, където Кремъл може да използва темата за "защита на рускоезичното население" като претекст за агресия.
Ситуацията се усложнява от растящото сътрудничество между Русия и Китай. Според експерти, Пекин е заинтересован Москва да остане въвлечена във войната.
Това пречи на САЩ да се съсредоточат върху азиатското направление. Министърът на външните работи на КНР, Ван И, по-рано директно заяви, че Китай няма намерение да отслабва подкрепата си за Русия.
Андрий Загороднюк сравнява случващото се с Кримската война от XIX век, когато Русия капитулира не заради поражение на бойното поле, а заради икономическо изтощение.
По думите му, Путин е попаднал в капана на собствената си стратегия: "Часовникът за него тиктака. И именно това отброяване прави сегашния момент най-опасният за Европа през последните десетилетия."
