9-годишната палестинска ученичка Ритаж Абдулрахман Рихан се занимава упражнение с изваждане на четирицифрени числа по време на час по математика в Бейт Лахия, в северната част на Газа, дадени от нейната учителка.
Вместо отговори обаче тетрадката й почервенява. Ритаж е простреляна в главата от израелски снайперист. В класната стая...
Ликвидирането на детето от израелски войници, разположени наблизо, е по време на занимание заедно с още около 40 други ученици в училище „Абу Убайда Бин ал-Джара“ в четвъртък.
Ритаж е откарана по спешност в болницата, но е обявена за мъртва преди родителите ѝ да успеят да се сбогуват с нея.
„Всеки ден водя дъщеря си на училище, за да може да учи като всяко друго дете по света“, каза бащата на Ритадж, Абдулрахман, пред Middle East Eye.
„Днес, около час след като я оставих, получих вестта, че дъщеря ми е убита. Никога не съм очаквал да получа вест за убийството ѝ, докато е на мястото, където учи. Беше шок, който не може да се опише с думи.“
Семейството живее в импровизирана палатка, след като домът им е разрушен при израелски атаки. Въпреки това те са настоявали дъщеря им да продължи да ходи на училище, като всеки ден до смъртта си Ритаж е изминавала пеша около 1 км до училището и обратно..
„Исках тя да учи и да ходи на училище като всяко друго дете по света. Всъщност имаме още едно четиригодишно дете. Но Ритадж беше първото ни дете, първата ни радост“, каза Абдулрахман.
„Бяхме щастливи, че беше пораснала достатъчно и беше останала жива и здрава след две години геноцид, за да носи раница и тетрадки. Най-накрая се върна на училище. Беше умна и обичаше училището.“
През последните две години Ритаж не е ходила на училище поради мащабните израелски атаки и многократното разселване на семейството ѝ.
Въпреки че часовете се провеждат в повредени сгради или импровизирани палатки, баща ѝ смята, че все пак е по-добре, отколкото изобщо да не ходи на училище.
Безопасна заона
Училището се намира в така наречената относително "безопасна зона" в северната част на Газа, на около 2 км от т.нар. „жълта линия“, наложена от Израел.
Тя определя големи части от територията като зони с ограничен достъп, като забранява на палестинците – под заплаха от употреба на смъртоносна сила – да достигат до земите на север, юг и изток.
Въпреки това израелски артилерийски части и снайперисти, разположени по „Жълтата линия“, редовно откриват огън по квартали в рамките на така наречената безопасна зона.
„Училището би трябвало да е в безопасна зона. То не е близо до Жълтата линия и затова се чувствахме достатъчно спокойни да я изпратим там да учи“, разказа пред MEE майката на Рихан, Ола.
„Сутринта я облякох, разчесах и й вързах косата за училище. Върнаха ми я мъртва, с лицето покрито с кръв. Все още не мога да преодолея шока.
Ритаж беше весела и мила. Никога не ми създаваше проблеми и винаги казваше „да, мамо“ на всичко. Дори и сега я виждам пред себе си. Не мога да повярвам, че я няма.“
Заедно с тялото на Ритаж на Ола е предаден и бележникът ѝ.
„Това е нейният тетрадка, а тук е урока, който изучаваше днес, но не успя да довърши. Това са страниците, оцапани с кръвта на дъщеря ми. Това не е мастило; това е кръвта на дъщеря ми“, проплака тя пред MEE, държейки оцапаните с кръв страници.
„Тази тетрадка е най-голямото доказателство за престъпленията на Израел срещу нашите деца.“
„Ритаж беше най-ценното нещо, което имах. Тя беше част от душата ми“
От октомври 2025 г. израелските сили са убили и ранили десетки палестинци в близост до „Жълтата линия“ или в относително безопасни райони в непосредствена близост до нея, като продължават да нарушават примирието.
С постепенното си разширяване военната граница поглъщаше все повече земя всеки месец, изселвайки хиляди жители, на които беше позволено да се върнат по домовете си съгласно споразумението за прекратяване на огъня.
В няколко случая израелските сили са разрушили райони, поставени под техен контрол, като къщите и жилищните сгради са били бомбардирани скоро след това.
„Беше шок, който не може да се опише с думи, защото никога не сме си представяли, че ще я загубим по този начин, особено след като мислехме, че тук сме в безопасност“, каза Ола.
„Купихме й тази рокля и тези обувки, за да може да ги облече на сватбата на чичо си следващата седмица. Тя беше толкова щастлива от тях и се радваше да ги облече. Но никога не успя да ги облече. Днес тя се върна при мен в ковчег.“
Преди Рихан Ола вече беше загубила майка си, сестра си, децата на сестра си и чичо си при израелски атаки.
„Не искаме да губим повече. Удар след удар, ние сме изтощени“, каза тя.
„Децата ни биват убивани постоянно. Дори след като най-накрая са успели да започнат училище. Окупацията иска да спре образователния процес.
Тя не иска да има поколение, което да израсне образовано и способно.“
Превод и редакция: БЛИЦ
