В семейството ми често ми се смеят на възторга, който изразявам в ресторанта: „О, благодарим много, че ни донесохте хляб – наистина го оценяваме! Вода? Обичам вода! Благодаря ви, че сте толкова мили!“

Въпреки че никой в семейството не го е казвал изрично, предполагам, че част от причината да го намират за толкова забавно е че аз почти никога не изразявам толкова благодарност към тях. 

Дори за това че, да речем, са ме довели на бял свят и отгледали до 18-годишна възраст.

Затова нещо ме озари, докато четях „The Gratitude Diaries” на Джанис Каплан – книга, в която тя описва едногодишното си усилие да покаже повече благодарност в различни области от живота си. 

Преди да напише книгата, авторката участва в проучване върху навиците на американците да изразяват благодарност. 

Резултатите показват, че 97% от респондентите казват, че биха изразили благодарност към сервитьора в хубав ресторант. Но колко жени казват, че редовно благодарят на мъжете си? Само 48%.

Каплан пише каква е причината според нея – имаме по-високи очаквания към партньорите си, отколкото към сервитьорите. Освен това, тя подозира, че просто свикваме с това партньорът ни да е винаги насреща за нас и като цяло забравяме да оценим това.

Дори простичкото усилие да кажем „благодаря“ може да вдъхне нов живот в едни уморени взаимоотношения. 

Когато си в една връзка, особено за по-дълго време, един вид спираш да забелязваш човека. Психолозите го наричат хабитуация. Свикваш, забравяш защо изобщо си се стремил към тази връзка - убедена е Каплан. 

През първия месец от нейния експеримент с благодарността, Каплан се фокусира върху това да отдава признание на съпруга си.

Тя започва да му благодари за това, че я прибира с колата от парти или поправя пробитото кранче. Той се чувства объркан, защото по принцип го прави. 

Знам – казва тя. Но го оценявам. 

Шана Лебовиц за Business Insider