Осми март – какво всъщност празнуваме?

Отначало този ден се е отбелязвал по-скоро със социална цел, но постепенно е придобил и пo-личен характер – на тази дата мъжете поздравяват жените, децата – майките си.

8 март се празнува по цял свят. Какъв е официалният повод? Признаване на достиженията и правата на жените с поглед и към неизползвания им потенциал в бъдеще, независимо от етническите, езиковите, културните, икономическите и политическите различия. Има страни, в които 8 март е обявен за официален празник. В други е такъв, но само за жените – тоест само те не ходят на работа. Което е интересно, като имаме предвид, че идеята за празника тръгва от борбата на жените за по-добри (и равни с мъжете) условия на труд и по-добро заплащане. Но щом има такава благородна цел, защо някои хора не обичат празника? Краткият отговор е: защото го натоварват с твърде много политически пристрастия. Ако излезем от тях, ето каква е историята.

8 март се празнува по цял свят

Идеята за празника е от началото на 20-и век.

Тогава в Европа и в Северна Америка се появяват много движения на работещите за по-добри условия на труд. Първата голяма стачка на жените (работнички в текстилни фабрики) е организирана от Американската социалистическа партия през февруари 1908 г. в Ню Йорк. И всъщност първото отбелязване на национален ден на жената е в САЩ през 1909 г. – на 28 февруари, в чест на протестите от 1908-а.

Ето как се развиват нещата след това.

1910 г.: в Копенхаген се провежда международна конференция на жените в рамките на Социалистическия интернационал – там е предложено да има Международен ден на жената, на който да се обръща внимание на правата на жените и да се подкрепи идеята за всеобщо избирателно право. 100 жени от 17 страни приемат предложението, но не определят точна дата.

1911 г.: за първи път се отбелязва Международният ден на жената в някои европейски страни (Австрия, Германия, Дания, Швейцария), където в митингите взимат участие над 1 млн. души. Освен за правото да гласуват, жените се борят за възможността да заемат държавни длъжности, за право на професионално-техническа подготовка, както и за прекратяване на дискриминацията на работното място.

1917 г.: в навечерието на Първата световна война, в рамките на движението за мир, жените в Русия отбелязват деня на жената, а на следващата година в много европейски държави на 8 март се провеждат митинги и протести срещу войната. През 1917 г., на фона на войната, на 23 февруари (което в други страни се пада на 8 март), жените в Русия протестират за „хляб и мир“. Четири дни по-късно царят се отказва от престола, а временното правителство предоставя на жените право на глас.

Постепенно денят на жената добива по-глобално звучене.

1945 г.: уставът на ООН от тази година се превръща реално и в първото споразумение за утвърждаване на принципа на равенство между мъжете и жените. Оттогава ООН има дълъг списък с международно приети стратегии, стандарти и програми за промяна на статута на жените по света.

1975 г.: в годината, обявена за Международна година на жените, ООН решава 8 март да се отбелязва като Международен ден на жената, като, разбира се, основната идея е да се наблегне на разширяването на правата на жените и участието им като равностойни партньори в постигането на мир, сигурност и пълно зачитане на правата на човека.

Какво излиза? Че няма никакъв смисъл да слагаме етикети на този ден и да го определяме като „комунистически“, „социалистически“ или нещо подобно. Той е признат от ООН и носи много послания, които съвсем не са без значение за равностойното положение на жените по цял свят. А няма нищо лошо и в това мъжете да изразят уважението и обичта си към жените.

Източник: po-krasivi.net