Д-р Герев разкри по колко на ден у нас полудяват от слънцето и какви са първите симптоми на прегрялата глава

Д-р Веселин Герев е завършил медицина във ВМИ-Пловдив през 1991 година. Защитава специалност по Психиатрия пред 1997 година. Консултант е на ВМА 1999-2001 година. Специализира в Университетската клиника във Франкфурт на Майн, Германия. От 2002 година е психиатър на свободна практика. През 2008 година открива филиал на практиката си и в София.

Д-р Герев, как се отразява рязкото затопляне на времето на психиката ни? 

- Най-общо казано, не се отразява добре. При здрави хора рязкото затопляне води до т.нар. симптоми на пролетна умора - отпадналост, ленивост, много често проблеми със съня. Ако се задържи повече от една седмица, към тези симптоми се добавят раздразнителност, трудно справяне с ежедневните задължения и грешки при рутинни дейности. Ако това е типична форма на пролетна умора, тя трае около десетина дни. Свързано е с покачване на нивата на серотонин - веществото на спокойствието, тонуса и настроението. При хора, които страдат от сърдечносъдови и ендокринни заболявания, има резки колебания на кръвното налягане, колебания на хормоните, които най-често могат до доведат до някакви кризисни състояния. А при хора с психични заболявания - влошаване на психичното състояние. В смисъл на обърканост, дезориентация, агресивност, раздразнителност до степен на еуфория. Слънцето в момента е много вредно. Въздухът е чист, слънцето е под нисък ъгъл, грее в очите на хората и им възпламенява главите. Истината е, че слънцето действа с два фактора - топлина и светлина. Светлината през очите „взривява” мозъка, топлината надува мозъчното кръвообращение и на базата на получения мозъчен оток дава същия тип симптоми.  

Миналия ден 36-годишен мъж се простреля в главата, друг скочи от терасата. Зачестяват ли случаите на самоубийства със затопляне на времето? 

- Да, може да се търси връзка. Особено ако е натрупано вътрешно напрежение, тревога и безпокойство. И понеже рязкото затопляне на времето покачва още напрежението в мозъка, човек е склонен към импулсивни агресивни и съответно автоагресивни действия. Тогава се получава така, че мозъкът работи на много високи обороти. Човек е много импулсивен, не може да се контролира и е склонен към такива крайни форми на проява. 

А какво кара човек да сложи край на живота си по толкова жесток начин, като скочи от терасата? 

- Това, че той не вижда по друг начин разрешение на своите проблеми. Не съм запознат конкретно с този случай - дали човекът е бил тежко болен, дали е страдал от мозъчно-съдова болест, или не. Но общо взето в един момент, като се „взриви” главата вследствие на високата температура и емоции, човек не премисля мотивите на това, което прави. Просто в този момент вижда единственото разрешение на проблемите, като скочи. Без да мисли за последствията. Малко по-различно е, когато се прострелва. В много случаи, когато куршумът не е смъртоносен, това е по-скоро зов за помощ. Но така или иначе, тези хора са давали сигнали, че при тях може да се получи такъв проблем. То не е станало веднага. Напрежението е натрупвано поне година-две, преди да се стигне до опита за самоубийство. 

Какви са знаците, че наш близък мисли за самоубийство? 

- Когато човек има такива мисли, той не ги споделя директно. Обикновено загатва за тях на близките си по заобиколен начин. Например казва „Няма смисъл да се живее” или „То един живот”. Това се споделя с близките, и то не един и два пъти. И много често, когато не среща разбиране за проблемите си, той още повече се изолира, капсулира се. Много по-склонен е към себеувреждащи действия, отколкото един човек, който получи разбиране и на когото му се помогне по някакъв начин. Първи маркер, че на човек му е прегряла главата, е нервното напрежение, агресивността и безсънието. После се прибавят сърцебиенето, колебанията на кръвното налягане, главоболието, световъртежът. Тоест човек има ли такива симптоми, това означава, че в главата му става нещо. Това са предвестниците на състоянията, за които говорим. Те обикновено се появяват година-година и половина по-рано. И понеже обикновено се тръгва по специалисти, които да лекуват сърцето, главата, оросяването на мозъка и т.н., а не се работи върху проблема нервно напрежение и тревога, обикновено мозъкът започва да трупа, да се зарежда като кондензатор и тези състояния ескалират. В един момент, когато към това се прибави и топлото време, става бомба. Всяка година ги виждаме тези състояния. Големият проблем е, че в последните години от зима минаваме направо на лято. Тоест няма пролет, няма я тази климатизация на психиката. Вече 25 години работя като частен психиатър. Миналата година за първи път виждах всеки ден по един полудял човек от слънцето. Помните, че в продължение на два месеца температурите не паднаха под 40 градуса. Такова нещо в практиката си не бях виждал. Предполагам, че тази година ще е същото.  

Има ли хора, които са по-предразположени към депресивни състояния? 

- Това не са депресивни състояния. Важно е да кажем, че по това време депресии вече почти няма. Тоест това е опашката на депресиите от зимата. Започне ли да грее повече слънце, нивата на серотонин се покачват и човек няма депресия. Лятото има тревожни и агресивни състояния. Такива са били и състоянията на тези хора, които са си посегнали на живота. Слънцето е естествен антидепресант. Трябва да се използва колкото е възможно повече. 

Това ли е съветът ви - да стоим по-дълго на слънце? 

- Да, разбира се, да се използва слънцето при депресивни състояния. Но от друга страна, слънцето покачва нервното напрежение. То действа различно на двата типа проблеми. Затоплянето на времето се отразява много добре на хората, при които има запушване на съдовете и няма достатъчно добро оросяване на мозъка. Като се затопли времето, съдовете се разширяват, кръвотокът към мозъка се подобрява и тези хора практически се чувстват по-добре. Но хората с нервно напрежение се чувстват зле.

Интервю на "Марица"