Доц. д-р Добрин Василев разкрива при какви фактори сърцето страда най-много
Сърдечносъдовите заболявания причиняват 67% от смъртните случаи у нас. Всеки 15-и българин не подозира, че страда от сърдечно заболяване. Всеки втори пациент не контролира кръвното си налягане, сочат данните на националната статистика. Всяка година сърдечните заболявания причиняват близо 1/3 от всички смъртни случаи в света. Ако ръстът в стойностите продължи със същия темп, към 2030 г. над 23 млн. души годишно ще умират от сърдечни заболявания. В Европа те причиняват 47% от смъртността.
“Пациентите в кардиологията не зависят от празничното преяждане и препиване. Има тенденция за нарастване на случаите всяка година, а причината е стресът във всекидневието. Той е в основата на сърдечносъдовите заболявания. По Коледа и Нова година напрежението нараства около подготовката за празника. Вместо да бъде заредена с положителни емоции, тя се превръща в състезание за покупки. Грешна е постановката и с празничната трапеза, която често се превръща в надпревара в ядене и пиене, а идеята на Рождество е да бъде “тиха и свята нощ”.
Друга предпоставка са некачествените храни, които всеки от нас консумира. На практика ние не знаем какво ядем. Растителните трансмазнини, които се ползват вместо животинските, са най-опасни за сърдечносъдовата система. В студеното време трябва да бъдем много по-внимателни, за да пазим сърцето си. Студът може да провокира хипертонични кризи, доста коронарни инциденти”, обясни специално за в. “Доктор” доц. д-р Добрин Василев, началник на Клиниката по кардиология в софийската Александровска болница.
- Доц. Василев, кой или кое играе ролята на термостат в организма ни?
- Ролята на термостат в организма ни играе хипоталамусът. Тази жлеза в мозъка е особено чувствителна на промените на телесната температура. Дори при малък спад задейства механизми, с помощта на които да се постигне коригирането на телесната температура в границите на нормалното за нас - 36,9 градуса.
Хипоталамусът е “безсърдечна” жлеза - задейства се само дотолкова, доколкото да предпази жизненоважните органи, в случая, от прекалена загуба на топлина, без да го е грижа за измръзналите ни пръсти. Механизмите за терморегулация са устроени така, че да поддържат топлината във вътрешността на тялото - на сърцето, белите дробове, черния дроб, бъбреците, и, разбира се, мозъка. Що се отнася за периферията му - кожа, мускули, крайници - е съвсем нормално при по-ниски температури те да са студени, все пак са в пряк контакт с околната среда и са директен участник в процеса на топлообмен.
Останалата част от интервюто, четете в zdrave.to