Един странен симптом на депресията, който повечето хора не знаят
Хората с клинична депресия трудно разбират разликата между собствените си отрицателни емоции – гняв, вина, разочарование... Това може да е част от причините толкова трудно да се справяме с нея. За хората, страдащи от депресия, може да се окаже полезно да се опитат да назоват по-конткретно какви отрицателни емоции усещат, сочи изследване, цитирано от obekti.bg.
И това е интересно: Ласките всеки ден правят ненужна визитата при лекар
Д-р Емре Демиралп, първият автор на изследването, обяснява:
„Трудно е да подобриш живота си, когато не знаеш дали си тъжен или ядосан за някакъв аспект от него. Например, представете си, че нямате уред, който показва нивото на бензина в колата ви. Ще ви бъде трудно да знаете кога да спрете, за да заредите.
Искахме да проучим дали хората с клинична депресия имат емоционални показатели, които са достатъчно информативни и дали емоциите им са също толкова конкретни и диференцирани като при здравите хора”.
Участниците в проучването - половината от които страдат от клинична депресия – е трябвало да докладват емоциите си на случайни интервали в период от една седмица.
Те разполагали със списък с 11 различни емоции, 7 отрицателни и 4 положителни:
- тъга,
- тревожност,
- гняв,
- разочарование,
- срам,
- отвращение,
- вина,
- щастие,
- вълнение,
- бодрост,
- активност.
-
Резултатите, публикувани в списанието Psychological Science, показват, че хората, страдащи от депресия, трудно различават отрицателните емоции. За разлика от тях, хората, които не са депресирани, посочвали по-ясно какви отрицателни емоции преживяват.
Положителните емоции обаче били ясно различими, както за депресираните, така и недепресираните участници.
„Нашите резултати показват, че повече конкретика относно отрицателните емоции може да е от полза. Най-добре е да не си казвате, че се чувствате като цяло зле. Бъдете конкретни. Дали е гняв, срам, вина или някаква друга емоция? Това може да ви помогне да я избегнете и да подобрите живота си. Една от основните ни цели е да улесним развитието на този тип емоционална интелигентност сред хората в широк мащаб“.