Проф. д-р Борис Богов: Над 750 000 българи са с болни бъбреци

Над 220 хиляди са децата до 18 години в България със затлъстяване, съобщи проф. Борис Богов, началник на Клиниката по нефрология на Александровска болница. За 12-а поредна година в клиниката ще преглеждат безплатно пациенти за бъбречни болести, а наднорменото тегло е ключов фактор за тях, посочи още проф. Богов. “Задължително трябва да се включат и пациентите, които са с наднормено тегло, не само със затлъстяване, а и тези, които са със захарен диабет - като социално значимо заболяване. Силно стресиращи са тези цифри за България, диабетиците в страната са около 520 000, като 2500 от тях са деца. Доказано е, че затлъстяването е четвъртият фактор, който води до хронично бъбречно заболяване”, коментира още професорът.

- Проф. Богов, наистина ли се увеличават бъбречните заболявания у нас?
- Да, така е, и в световен мащаб, и у нас наистина се увеличават. Причините са в увеличаването на основните предразполагащи фактори за тях като хипертония, диабет, метаболитен синдром. Сега нашите пациенти са с наднормено тегло, сред подрастващите това състояние е вече с доста висок процент.  Диабетиците станаха повече в последните години, над 3500 души с бъбречна недостатъчност ходят на диализа. В резултат всеки десети българин е с някаква хронична бъбречна болест.

Другият проблем е фалшивата статистика заради системата на клиничните пътеки. Видимо се приемат и отчитат определени кринични пътеки и при белодробните болести, и при ражданията - оттам идват и многото тежко болни пациенти.

Българинът не обича да се изследва и да ходи на лекар. Като отиде обаче, обикновено се оказва късно. Бъбрекът е много търпелив орган, понася дълго време да го неглижираме. Проблемът при бъбрека е, когато не боли, защото тогава бавно, но сигурно загива, намалява работата му и обикновено пациентът стига до хемодиализа. 

Веднъж годишно човек трябва да минава профилактични прегледи с изследване на урина, на креатинин, измерване на кръвна захар, на кръвно налягане и една коремна ехография. Това е минимумът прегледи, с които човек без оплаквания и извън рисковите групи може да е спокоен за здравето си. Останалите трябва да правят тези неща два пъти по-често. Знае се, например, че при диабет тип 2 на седмата година се засягат бъбреците - затова трябва да се вземат мерки.

- Липсата на симптоми ли остава основна причина за късното диагностициране на бъбречните заболявания?
- Над 750 000 българи страдат от бъбречни заболявания, голяма част от тях не подозират за болестта си. Българското нефрологично дружество участва в проект, който за наша радост спечелихме, за ранна диагностика на бъбречни заболявания. Тук се включват болестите, които носят след себе си негативи за бъбречната функция. Ако тези заболявания не бъдат профилактирани, те водят до хронична бъбречна недостатъчност.

Тези заболявания не болят, нямат симптоматика. От друга страна, клиничните пътеки не дават такава свобода и възможност на пациентите за оценка на състоянието на бъбреците. Затова пациентът не може да знае за редица заболявания, ако не се направят специализирани изследвания. Този проект включва преглед на пациенти с едно или няколко бъбречни заболявания, тъй че да бъдат обхванати в най-ранните стадии, за да могат да се профилактират. Крайната ни цел е създаване на регистър на пациенти с хронични бъбречни заболявания.

- Оказва ли ефект стресът върху бъбречните заболявания?
- В последните 15 г. определено има промяна в протичането и тежестта на заболявания и в отговора на прилаганата терапия в негативен план. Това няма как да се избегне. Ние живеем в изключително динамично време, в което от началото до края на работния ден сме изправени пред редица стресови ситуации. Няма как това да не се отразява на нашия начин на живот и на динамиката в нашата клиника. Ако трябва да цитирам, това е процентът на драстично увеличаване на пациенти с артериална хипертония, а също и хората със захарен диабет са драстично повече, и то сред по-младото поколение. Така че стресът е в основата на много заболявания, включително бъбречни такива.

- Наскоро пак се заговори, че българинът дава най-много пари за здраве от собствения си джоб в сравнение с останалите европейски пациенти...
- Не отричам статистиката, тя е такава. Това подсказва за липсата на програма за здравеопазване, за липса на болнична помощ, урегулирана, регламентирана, липса на доболнична помощ. Здравеопазването у нас куца откъм много страни, не е един проблемът. Като започнете от т.нар. клинични пътеки, то първо самото име достатъчно грубо звучи - един пациент да влезе в някаква пътека, за да може да бъде лекуван. Организмът е комплексно тяло, никога няма изолиран проблем, той винаги е съчетан с ангажиране на друг. Много често се случва да се измине пътят по диагностика и лечение на т.нар. клинични пътеки и след това пациентът тръгва по мъките, отива да търси другия специалист, третия, четвъртия. Но здравният проблем не чака и за да не чака да мине време и да има право на нова клинична пътека, пациентът е склонен да си плати.

- Знаят ли хипертониците, че заради високото си кръвно трябва през определено време да посещават нефролог?
- Не, за съжаление не знаят. На първо място, стремим се да ограмотим нашите лекари, които са в доболничната помощ, както и да приобщим към каузата за здрави бъбреци и кардиолозите. Артериалната хипертония като проблем в България засяга над 25% от нашето население. Хората с дългогодишно високо кръвно, повече от 3 до 5 години, е уместно редовно да посещават личния си лекар, за да го контролират добре. Едно такова високо кръвно в рамките на 7 до 10 години трайно уврежда бъбреците. 



Според заложените правила на Здравната каса, не достигат направленията към специалисти. Така сериозните бъбречни заболявания се откриват и сега доста късно у нас. Затова личните лекари трябва да направят всичко възможно да изследват урината на пациентите си. Но джипитата имат много пациенти, те нямат възможност да обхванат тези 3000 души напълно и да знаят всичко за здравето им.
Високото кръвно трябва да се следи от личния лекар. Когато той установи промени в кръвните им изследвания, непременно трябва да ги изпрати на нефролог. Така ще опази бъбреците им. В клиниката ни постъпват много пациенти с влошена бъбречна функция. Те са потенциални кандидати за хемодиализно лечение. Бъбречните заболявания нямат симптоматика, те не болят, затова много от заболелите не са ходили на лекар навреме. Това е коварството на бъбречните болести - подмолно и тихо увреждат бъбреците.

- С какво не искате да се срещате в практиката си, проф. Богов? 
- Не искам да виждам изпуснати случаи в 21-ви век. Не искам да имам пациенти млади хора, преминали през 4-5 други колеги, които не са успели да им диагностицират тумора. Не искам да виждам пациенти, били в чудесно здраве, но идват при нас да ги включим незабавно на хемодиализа заради пропуснати шансове при профилактични прегледи да им се открие навреме хронично бъбречно заболяване.

Всекидневно имаме такива драстични случаи - от това много ме боли. Затова опитайте се веднъж в годината да изследвате урината си - това ще ви ориентира доколко здрави са бъбреците ви.

- Какви са най-честите симптоми на бъбречно-каменната болест и при какъв специалист да потърсим помощ?
- Бъбречно-каменната болест е най-често срещана у нас. Ние сме богати откъм изворни води, но много от тях съдържат елементи за образуването на камъни в бъбреците. Все пак да кажа, че
това са чешмяните води не тези, които си купуваме от магазина. Лесна е диагностиката на заболяването, малко по-трудно се установява какъв е камъкът. Най-честата изява на бъбречно-каменната болест е бъбречната колика, а на второ място е острата бъбречна инфекция. Бъбречната криза е съпоставима с болка при огнестрелна рана или счупване на кост. Това е проблем, с който се занимават две групи специалисти - нефролози и уролози. За предпочитане е първо пациентът да бъде прегледан от нефролог и когато се налага разбиване на камъка, да бъде изпратен при уролог.

- Как влияят фактори като обездвижване, неправилно хранене, стрес и замърсяване на средата върху риска от бъбречно-каменната болест?
- Всички изброени фактори в една или друга степен водят до бъбречно-каменно заболяване, имайки предвид, че един от най-важните фактори е социално-икономическият статус на хората.
Доказано е, че при пациенти, които по един или друг начин са обездвижени, честотата на бъбречните камъни е в пъти повече от тези, които спортуват. При пациенти, които продължително са на легло и се налага поставянето на постоянен катетър за дълго време, честотата на бъбречните камъни е 90%.

Еднообразното хранене също има значение. В хранителния режим трябва да присъстват плодове и зеленчуци и е важно да се знае видът на камъните, за да се състави меню съобразно техния състав. Честотата на бъбречно-каменните заболявания е по-висока в страните с нисък социален статус.

Наднорменото тегло е основен фактор за заболявания на бъбреците. В основата му са повишеното кръвно налягане, захарният диабет, който бележи ръст в световен мащаб.

- Ранното откриване на симптомите на бъбречна недостатъчност ще ни спаси ли от усложнения?
- Бъбречната недостатъчност е състоянието, при което бъбреците не могат ефективно да премахват токсините и отпадъчните продукти от кръвта. Ранните симптоми на бъбречната недостатъчност обикновено са много леки и едва доловими, затова е лесно да бъдат пропуснати. Но без подходящото лечение състоянието може да прогресира и да достигне тежки форми като
пълна загуба на бъбречните функции

Бъбречната недостатъчност може да се появи внезапно или да прогресира бавно. Появата на симптомите обикновено сочи, че състоянието е прогресирало и органът вече е значително увреден, което се отразява върху други заболявания като сърдечносъдовите проблеми. Важно е да идентифицираме симптомите на бъбречната недостатъчност навреме и да потърсим лечение, за да се предпазим от по-сериозните потенциални увреждания на бъбреците и другите жизненоважни органи.



- Кои са най-честите симптоми на бъбречната недостатъчност?
- Промяната в навиците за уриниране, в цвета и вида на урината или в честотата на ходене до тоалетната са сред най-честите проявления на бъбречната недостатъчност. Това се получава вследствие на увредените бъбречни функции, които не могат да поддържат нормален баланс на водата и електролитите в тялото, нито да го прочистват от отпадните продукти.

Можем да забележим понижен или повишен обем на урината, необикновено бледо или тъмно оцветяване или дори напрежение и трудност при уриниране. Възможно е също така урината да ни се струва пенеста поради присъствието на протеини в нея, а също и да съдържа кръв. Уринирането през нощта и честата необходимост от уриниране също са симптоми на проблем с бъбреците.
Бъбречната недостатъчност обикновено води до повишаването на уреята в кръвта, което допринася и за усещането за гадене и повръщане, може да доведе дори до диария и дехидратация.

Бъбречната недостатъчност е сериозен проблем, който обикновено се развива бавно, в продължение на години, но в крайна сметка тежко засяга качеството ни на живот 

Идентифицирането на симптомите на ранен етап може да ни помогне да се предпазим от по-нататъшно задълбочаване на проблемите с бъбреците, а с правилните медикаменти и корекции в начина ни на живот ще удължим живота на този така важен, а често пренебрегван орган в човешкото тяло.

- Колко време може да живее един пациент на хемодиализа?
- Много относителен е този въпрос, но познаваме пациенти, които преживяват повече от 12-15 г. на диализно лечение. Познавахме и най-дълго живеещият пациент след трансплантация - колега, която живя 15 години след бъбречна трансплантация. Сега далеч повече живеят, това беше в годините назад. Важно е обаче да се знае и го казвам, стъпвайки на опита си от някои случаи, които съм гледал извън страната: колкото по-рано един пациент е включен на диализно лечение с перспектива за трансплантация, толкова по-успешна би била тя и толкова по-дълго ще живее. Ако един пациент бъде трансплантиран след 10-годишно диализно лечение, самото то води до негативи в различни органи, метаболитни промени в организма и това не би се отразило добре с еднаква сила на трансплантиран на първата или на 10-ата година на диализното лечение.

- Колко вода трябва да пием на ден и каква - изворна, минерална, трапезна?
- Едно от добрите неща в нашата страна е, че тя е много богата на изворна вода. Правилното използване на вода за денонощие е от 1800 до 2000 милилитра. Употребата на повече вода даже има обратен ефект. Не е полезно да се пие много вода, например над 3 литра в денонощие.

Люба МОМЧИЛОВА