Шок в аптеката: Един хероин, моля

Едни от най-популярните съвременни наркотични вещества някога са били широко използвани и общодостъпни, разбира се, под името „лекарства”, пише obekti.bg. Какво различава разрешеното от забраненото хапче и как се е стигнало дотам? Кой е синтезирал най-силния познат наркотик, станал причина за гибелта на хиляди хора? Кой решава да разреши или забрани употребата на някои вещества и защо?

Ето ви една ситуация:

Влизате в аптека. След обичайното „Добър ден” правите своята поръчка: Един хероин от „Байер”, моля. Аптекарят ви снабдява със стъклено шишенце с белезникава субстанция в него и вие напускате доволни и щастливи.

Звучи невероятно, нали? Е, да, но в тази ситуация не е имало нищо странно, и то в недотам далечното минало. Този пример не е единствен.

Трябва ли в такъв случай да се притесняваме от някой нежелан страничен ефект, когато приемаме лекарства, имайки предвид историята?

За да си отговорим, нека разгледаме някои от тези по-особени „лекарства“.

Годината е 1897.

Феликс Хофман, работещ за фармацевтична компания, позната днес като „Байер”, под мъдрото ръководство на своя началник провежда ацетилиране на морфин с цел получаване на кодеин – морфиноподобно вещество, но далеч по-слабо и по-малко пристрастяващо. Макар и с благородна цел, е синтезиран диацетилморфин, или иначе казано – хероин, което се превръща и в търговско название на препарата.

Новата синтетична гордост на компанията се предлага на пазара както като заместител на морфина, така и като много надеждно лекарство срещу кашлица. Ето защо са давани „конски дози” хероин на деца – не само за успокояване на кашлицата, но и за приспиване или усмиряване на по-енергичните малчугани. „Ако искате мирно и спокойно дете, тъпчете го с хероин.” 

Препоръчван е и като силен анестетик при травми, постоперативна болка, болка, причинена от инфаркт на миокарда, както и такава при последен стадий на рак и други заболявания с мъчителен летален изход.

Интересен факт представлява разпространението до ден днешен на хероина под наименованието диаморфин за медицински цели, и то в страни като Обединеното кралство например. Разбира се, под сериозни мерки за контрол.

Следващият представител е LSD –

широко разпространен през 60-те и 70-те години на 20. век. Важно е да се отбележи, че LSD не води до пристрастяване и не причинява никакви поражения на мозъка, макар да има изолирани случаи, в които се смята, че предизвиква ефекти като безпокойство и заблуда.

Употребата на този наркотик води до зрителни и звукови халюцинации, синестезия. Известни са и някои физически ефекти, като те са различни за всеки индивид – повишена или понижена телесна температура, ускорен пулс, повишена кръвна захар, настръхване на кожата, усещане за метален вкус в устата.

Този полусинтетичен препарат е употребяван през 50-те и 60-те години в психотерапията. Всички сме чували, че за да се справим с даден проблем, първо трябва да го „осъзнаем”. Е, тогавашните психиатри и терапевти изтъквали именно това свойство на LSD – действа на подсъзнателно ниво, което подпомага психиатричния пациент да вникне в причините за състоянието си. Предписван е и срещу симптомите на някои тежки психични заболявания, страхови неврози, а също и като аналгетик при системно главоболие на психична основа, както и за лечение на алкохолизъм.

На базата на всичко това можем да се зачудим:

„Добре де, къде му е страшното?”.

Това, че не води до физическа зависимост, в никакъв случай не означава, че и тук не може да се приведе правилото „дозата прави отровата”. Имайки предвид факта, че освен всичко останало LSD повишава и креативността, става трудно на употребяващите го да се върнат към нормалното си състояние на духа и мисленето. При прекомерна употреба започват да се проявяват симптоми, абсолютно противоположни на терапевтичните свойства на наркотика. С други думи, ако не сте били психиатричен пациент, употребявайки редовно LSD, има голям шанс да станете такъв. Най-честите резултати са: тревожност и панически атаки, внушения, психоза, ретроспективни преживявания, както и постоянно халюциногенно разстройство, така че съвсем спокойно може да свършите в „бялата стая”.

• – познатите мощни био- и психостимуланти са синтезирани за първи път през далечната 1887 г. от един румънски изследовател. По-късно, по време на Втората световна война, се обръща по-специално внимание на свойствата им и тяхното разпространение бележи началото си. Първите редовни ползватели на тези препарати са колежани, ученици, войници и спортисти, на които са давани с цел повишаване на вниманието, стимулиране на паметта, както и поради намалената нужда от сън, почивка и храна – идеално като за военно време.

Познатото вече развитие на нещата се повтаря отново: по-късно се оказва, че освен тези, амфетамините причиняват и редица други ефекти, разбира се, отрицателни. Ето и най-забележителните: сухота в устата, главоболие, тахикардия, брадикардия, тахипнея (учестено дишане), афазия (езиково разстройство), замаяност, тремор, аритмия, гърчове, мозъчен и сърдечен удар, кома и смърт (последното определено е най-неприятният страничен ефект).

Наричана от мнозина „билка”, марихуаната

е може би най-разпространеният лек наркотик. Оказва се, че канабисът е полезен за всичко, лекува всякакви болести, но за съжаление притежава и психотропни ефекти, които налагат забраната му за ползване. Някои от болежките, на които влияе благоприятно, са повръщане, анорексия, загуба на тегло, невропатична болка, двигателни разстройства, астма, глаукома. Действа учудващо добре и при възпаления, алергии, инфекции, епилепсия, депресия, биполярно разстройство и др. Нови проучвания сочат и за ефект срещу автоимунни заболявания, рак и проблемно кръвно налягане. Как да не я ползва човек?

Да, но за съжаление в този дар от природата

се съдържа едно вещество, наречено тетрахидроканабинол, който е от рода на опиоидите. Благодарение на тази съставка се появяват психотропни ефекти като еуфория или пък депресия, а понякога дори халюцинации. Всъщност едва ли някой би си изкривил душата, посочвайки като причина за употребата на марихуана превенция на гореспоменатите болестни състояния. Също така никой и не отрича терапевтичните й свойства – ето защо съществува т.нар. медицинска марихуана. Билката си е същата, само че от нея е извлечен тетрахидроканабинолът. Така че, ако някой иска канабис, да си купи от аптеката.

Нека сега се върнем малко, или по-скоро много по-далеч в миналото. В древността

широко разпространен и много уважаван е бил опиумът.

Според европейските историци употребата на това растение датира от 1500 г. пр.н.е., докато индийски историци твърдят за наличие на данни, сочещи към разпространението му хилядолетия по-рано. Интересен факт е, че гръцките богове на съня, нощта и – забележете – смъртта (Хипнос, Никта и Танатос) са изобразявани и описвани със стръкче мак в ръка. Оттук става ясно, че опиумът - то и самото му име го сочи - се е използвал като опиат. Даван е за добър и спокоен сън, за лек при тревога, както и като анестетик. Един арабски лекар дори го споменал в своя книга, подобна на днешните фармакопеи и самолечители, предназначена за по-нисшите класи, където невинаги е имало доктор. Така че, ако се случи нещо, да можеш сам да се излекуваш.

В употребата на опиум всъщност няма нищо странно, имайки предвид, че в него се съдържат морфин и кодеин, които са с доста сходна структура, следователно – със сходно действие. Известният лекар от древността Авицена бил голям почитател на това „лекарство” и доста често го прилагал като силен анестетик, като установил, че е „по-добър дори от мандрагората и други мощни билки”.

В средновековна Европа

пък било много модерно високи дози опиум да се дават на неприятели, естествено - за добър, сладък и... вечен сън. Малко по-късно опиумът бил прекръстен на Laudanum, или с други думи тинктура (спиртен разтвор) от опиум. В Османската империя го използвали против мигрена и други силни и хронични болки.

Всеизвестен факт е, че култивирането на този вид мак, както и притежанието на опиум, са също забранени, подобно на останалите опиоиди - нали именно той е, така да се каже, майката на почти всеки от тях.

И така, какво се оказва, днес - лекарство, утре – смъртоносен наркотик. Голяма част от т.нар. врагове на нашето съвремие са синтезирани или изолирани с научна и, естествено, хуманна цел.

За огромна радост съвременната наука си е взела поука от историята и в наши дни всеки нов препарат се подлага на задълбочени и подробни изпитания, за да не се повтарят грешките от миналото. Така че бъдете спокойни – каквито и лекарства да приемате, няма как да ви убият. Или поне още не знаем за такова нещо...

Колко хуманни са съвременните препарати, само бъдещето ще покаже със сигурност.

Христо Колев

ЧЕТЕТЕ ОЩЕ ВАЖНИ И ЦЕННИ СЪВЕТИ И НОВИНИ САМО В НАЙ-ПОЛЕЗНИЯ ЗДРАВЕН САЙТ ZDRAVE.TO