Проф. Радостина Александрова е магистър и доктор по вирусология и професор по морфология. Тя има стотици публикации в български и международни списания и сборници и повече от 600 участия в международни научни форуми.

Професионалните й интереси са в областта на клетъчната биология, вирусологията, имунологията, експерименталната онкология и онкофармакологията, костното тъканно моделиране и наномедицината.

- Много често хората си казват „Какъв вирус ме мъчи!“, но ако времето е студено, не би ли трябвало вирусът да умира, защото народът казва „Мека зима, болна зима“?

- Всъщност не. Ние съхраняваме вирусите при много ниски температури, така че според мен това не би могло да им попречи по никакъв начин.

- Има ли някаква сезонност при вирусите?

- Това е един въпрос на който от доста време се търси отговор. Да, вирусите принципно се разпространяват през цялата година. Обикновено грипните вируси, коронавирусите, които предизвикват настинки, също така и респираторно-синцитиалния вирус, ако щете и пневмовируса, за който толкова много се заговори през последните дни,  са много по-активни в студените месеци. Разбира се, има и вируси, които пък се предават по друг начин, по фекално-орален път. С тях пък по-често имаме проблеми през лятото.

- Какви са причините за сезонността?

- Ето това е въпросът на въпросите. Но може би трябва да започнем с това, че тя е толкова по-изразена, колкото по-далече сме от екватора. Това е първото. И второто нещо е, че когато вирусът е пандемичен, какъвто е случая с SARS-CoV-2,  вирусите не се съобразяват с никакви правила, просто буквално чупят спирачките и се появяват по всяко време на годината. Ние това нещо го видяхме и при COVID. Той предизвикваше вълни и пролет, и лято, и есен и зима. А кои са причините? В три посоки се търсят факторите за сезонността. Конкретно при грипните вируси, тези, които през този сезон са активни.  Първо това са факторите на околната среда, температурата, влажността, UV светлината от слънцето. Вторият фактор, това сме ние хората. Прокарваме поне 85% от времето на закрито.  Обикновено това е сезон, в който има много празници, чествани от различни религии. И по този начин, събирайки се с близките си, ние имаме възможност да обменим и вирусите си.

- Споменахте коронавируса. След като мина истерията, той продължава да върлува...

- Да, и той ще продължи да си бъде с нас. Не е дал признаци, че ще си тръгне. От всички инфекциозни заболявания, които познаваме само няколко вируса са изчезнали. Един от тях е на едрата шарка, вариолата. Нова е вирус, който успяхме да ликвидираме с помощта на ваксината. И това е първата ваксина. Още в края на 18 век. Едрата шарка беше обявена за напълно ликвидиране в 1980 година. И вторият вирус, с който не сме се срещали от септември 2004 година е братовчедът на причинителя на COVID. Това е SARS-CoV-1, който се появи в Китай.  Любопитното е, че от пролетта на 2020 година, не е регистрирана и едната от линиите на грип B. Това е линията Yamagata.  Значи изчезват отделните варианти на вирусите. Ако си спомним COVID, този който се появи в Ухан първоначално, той отдавна вече не циркулира. След това се появиха много други.

- Те самомодифицират ли се или някой им помага според конспирацията?

- Вирусите непрекъснато се променят. Тук няма конспирация. Просто целта на вируса е да се разпространява колкото се може по-добре. Това не бива да ни учудва. Всеки биологичен вид, който ни е познат,  от най-простия до най-сложно устроения има за цел да оцелее, да остави потомство. Така че вирусите също. Тяхната програма е да се разпространяват, да оцеляват, да оставят колкото се може по-голямо потомство. Те са силно изменчиви,  непрекъснато се появяват нови техни варианти и вариации. Така че всеки следващ вариант измества предишния.  Кралят умря, да живее кралят.  За да преодолее създалия се вече имунитет, новият вариант трябва с нещо да превъзхожда предишния. В хода на еволюцията все пак вирусите нямат интерес в дългосрочен план да режат клона, върху който седят. Така че не е в техния интерес да си убият гостоприемниците толкова бързо.

- Няколко пъти споменавате ваксините. Обществото ни е разделено на За и Против. Вие от кои сте и какви са вашите аргументи?

- Тук, когато говорим за ваксини, все пак трябва да имаме предвид, че ние не говорим за марка парфюми, джанти за коли или това кой курорт предпочитаме на морето, където абсолютно всеки от нас има право на своето лично предпочитание, на своето лично виждане. В науката и в медицината, думата имат фактите. Така, че те почиват на доказателства и всеки има право на своето мнение. Истината е, че ваксините са спасили и продължават да спасяват живота на милиони хора всяка година, тъй като инфекциозните болести продължават да бъдат сред топ причините за тежко заболяване и за смърт.

Причината, поради която в момента доста хора не виждат полза от тях, колкото и да звучи парадоксално, е свързана точно с успеха на ваксините. Защото ако ние днес не виждаме парализирани деца, ако ние днес не виждаме деца, които дишат с железен бял дроб, ако ние днес не виждаме деца, които си отиват от дифтерит, ако днес хората не умират от бяс и от тетанус (както това се е случвало в миналото). И ако днес няма едра шарка, която убивала до 30% от заразените, тези, които са оставали живи, са били ужасяващо обезобразени и много често са губили зрението си, то това се дължи на ваксините.

Много преди хората да знаят, що е този вирус, какво са микроорганизмите, какво е имунитетът и какво са ваксините, още в древна Индия, в древен Китай, те всячески са се опитвали да се предпазят от тези болести, особено от едра шарка, и са правили много рисковани, дори от днешна гледна точка, стъпки. Например, в Китай вземали коричките от пъпки на хора, които са боледували от едра шарка, за да ги стрият и да ги вдишат. Като, според тях имало значение в коя ноздра ще бъде при момиченцата, в коя при момченцата. Давали са на деца да обличат дрехи на хора, боледували от едра шарка.

- Българските баби са имали специални игли-губерки, с които са взимали от пъпката, за да набодат другото дете.

- Това е било много популярно и в Османския двор. Лейди Монтегю, която прекарва там доста време преди няколко века, тъй като мъжът й е бил дипломат, самата е оцеляла от едра шарка, и всячески е искала да спести това на децата си. Така че тя пренася този обичай в Англия, когато се завръщат след приключването на мисията на съпруга ѝ. Но смъртността е била доста голяма и английските лекари с право са били разединени във виждането си, тъй като това е реално: ти заразяваш човек с едра шарка, надявайки се, че той ще оцелее, защото дозата е била по-малка.

Така че когато Едуард Дженър прави първата ваксина срещу едра шарка, светът буквално се хваща за ръце след това. Аз няма да се уморя да давам този пример.  Тогава не имало хладилници, не имало самолети, говорим за края на 18 век.  Но, в крайна сметка, времето е това, което има последната дума. И е факт, че през 1980 година ние изкоренихме това ужасяващо заболяване, именно благодарение на ваксината.

- Да, обаче се появяват непрекъснато нови вируси. В момента много се говори за човешкия метапневмовирус. И д-р Мангъров даде едно доста апокалиптично интервю пред Блиц за него. Той по-опасен ли е от COVID-19?

 - Аз никога не бих сравнявала два вируса, защото, както никога не съм обичала като дете да ме питат, кога обичам повече мама или тате. Да сравняваме два вируса, да речем грип и COVID, които могат да предизвикат тежко заболяване, е като да кажеш какво предпочиташ   да те боли главата или да те боли нещо друго.

Метапневмовирусът е изолиран през 2001 година в Холандия,  но продължаващият анализ на проби показва, че ние живеем с него от средата на миналия век. Всяка година той е с нас. Появява се малко по-късно от грипа. Според Европейския център за контрол на заболяванията, идва в края на зимата и пролетта. Но това е един вирус, който подобно и на грипните. Между другото, той е заедно в едно семейство с респираторно-синициалния вирус.

При здрави и възрастни хора над 18 години най-често той предизвиква една най-обикновена настинка, дори в може би 40% от случаите, той е безсимптомен. Обаче при много малки деца, особено под 2 годинки и при хора над 65 години, при хора със съпътстващи заболявания, с компрометирана имунна система, той може да доведе до бронхит, до пневмония.

При децата може да предизвика отит. Даже според някои проучвания, в до 60% от случаите има възпаление на средното ухо, ларингит и фарингит. Свързват го с някои неврологични усложнения. Защо при децата? Тук също няма конспирации. Това се отнася за всички вируси. На детенцето му предстои да опознае света около себе си, да се научи да живее с него и част от света са и тези микроорганизми. Естествено, първата среща би могла да бъде, това се отнася и за останалите вируси,  по-драматична, защото то няма никакъв имунитет.

Разбира се, бебетата се раждат с някакъв имунитет, който са получили от майките си, който ги пази през първите 6 месеца, в различна степен, спрямо различните причинители. И за метапневмовируса, проучванията показват, че най-често децата, които постъпват в болница са между 6 и 12 месеца, докато при респираторно-синцитиалния вирус те са по-мънички, някъде на 2-3 месеца. При хората над 65 години също има риск от по-сериозно протичане.

- Откъде идват тези нови вируси?

- Много често хората си представят, как някой стои някъде в някоя лаборатория и ги майстори. Вируси се използват и за полезни цели. Вече има одобрени такива, които се използват в онкологията, тъй като те разпознават и унищожават ракови клетки. Също така в генната терапия се използват като вектори.

Така че има и полезни вируси и  те наистина биват модифицирани и създадени така, че да могат да бъдат използвани. Но, ако се върнем пак на темата откъде идват новите вируси и защо, да не забравяме, че природата е един невероятен творец. Има огромен брой вируси. Те са 10 на 31 степен.

Искаме да бъдем по-дълго време млади, здрави, за да бъдем пълноценни, за да запазим до края себеуважението си, чувството си за достойнство. На този фон аз няма да се уморя да питам кога наистина ние ще се научим да живеем достатъчно разумно, за да влагаме сили и средства за решаване на проблемите с околната среда, а не за това да се самоунищожаваме. Но това е въпрос, на който очевидно все още нямам отговор.

- Но разумът може би тръгва от семейството, защото някои майки се опитват да създадат абсолютно стерилна среда на своето бебе, докато други казват, че ако искаш да се предпазиш от вирусите, трябва да свикнеш тях. И те са пак като антиваксърите и почитателите на ваксините.

- Това са две абсолютни теории, които не се срещат във времето и пространството. Аз знам, че ако се върнем пак на темата за ваксините, за мен е изключително тревожно това, че ваксина се превръща в мръсна дума, в това, че за хората това е проява на едва ли не каприз. Всъщност истината е, че болестите, които ние не виждаме, ние не ги виждаме точно защото ги държим под контрол с ваксини. За съжаление в момента, в който имунитетът, който ваксините създават спадне под определения нива, тези болести веднага ще се завърнат. И това е нещо, което ние виждаме в реалния живот. Това наистина са болести, които буквално дебнат. Те просто дебнат ние да направим грешка. Да свалим гарда.

Когато журналисти правят анкета в средата на миналият век в САЩ питат „Кои са нещата, които най-много плащат американеца?“ На първо място това е ядрената война. Но на второ място е поставен полиомиелитът. Днес разбира се, това не се случва благодарение на ваксините.

Но имало е деца, които са умирали от ракови заболявания, от други болести, при катастрофи. И независимо, че във всички тези случаи, това е било една невероятна драма, полиомиелитът е този, който изправя на нокти американското население. Най-ужасяващото е, че в зависимост от това кой е типът полиомиелитен вирус, едно на двеста, едно на хиляда деца ще бъде парализирано.  Останалите дори няма да разберат, че са били болни от полиомиелит.

Президентът Франклин Делано Рузвелт е бил харизматичен, сексапилен млад мъж, високоинтелигентен. И когато изведнъж той бива поразен от полиомиелит и остава в инвалидна количка, Америка е сломена, нещата стават много истински, много ярки. Между другото, знаете ли как е създадена първата ваксина и с какви пари? Има събиране по някакъв повод в Белия дом, когато един журналист казва, защо всички ние не дадем по 5 цента, за да съберем средства и да създадем ваксина против полиомиелит.

Това се подема от медиите и към Белия дом политат писма. Разбира се, някои даряват много повече. И с тези пари е създадена и първата ваксина, ваксината на доктор Джонас Солк, който най-напред я изпробва върху своите трима синове. И когато идват първите резултати от най-голямото тогава клинично проучване за полиомиелит, когато по радиото съобщават, че да, ваксината е ефективна, безопасна, работи, цяла Америка празнува.

След това, доктор Албърт Сейбин  пък създава втора ваксина също срещу полиомиелит. Тя е жива. Но кое е интересното при нея. Тази втората ваксина,  е създадена пък при едно уникално сътрудничество между американските учени и Съветския съюз, колкото и да звучи невероятно. И ето ви още един пример за това, че когато искаме, можем.

- Аз пък съм чела, че лекарят създал ваксината не е пожелал да вземе никакви пари за тази ваксина. И е казал „Наградата ми е да виждам всеки ден здрави хора“.

- Не, и двамата не искат никакви пари, абсолютно. Това е достойното поведение.

Полиомиелитът е много интересен с това, че става много по-страшен в момента, в който хигиената се качва. И сега хората веднага ще кажат, защо.  Ами просто защото, когато изведнъж хигиената се качва в  Америка става така, че малките бебета не са имали възможност да се срещнат с този вирус, когато са били много малки, когато все още са били защитени от майката и т.н. И в един момент се оказва, че израства едно цяло поколение млади, здрави американци, които никога не са го срещали.

Ние не бива да живеем в стерилна среда. Сега това не значи, че трябва сами да се чудим къде да бръкнем и да не си мием ръцете след това. Но не бива да живеем, защото нашата имунна система все пак има нужда от гимнастика. Тя има нужда от предизвикателство. Тя има нужда да пази своята форма, да си припомня, да се активира.

Днес ние не се срещаме с огромна част от тези предизвикателства, което означава, че една част от потенциала на нашата имунна система няма как да бъде използван. И когато аз казвам на моите студенти, образно е все едно да имаме една армия, отлично подготвена, която не може да влезе в бой. Войниците няма как да покажат колко са добри. И в един момент им става скучно и вече те могат да започват да мародерстват. Има хипотези, според които, колкото в по-стерилни условия хората живеят, колкото по-малка част от техния имунологичен потенциал може да се използва, толкова по-голям е рискът имунната система да се обърне, да излезе от пътя, да кривне в страни и да отвари вратата към алергии, към автоимунни, заболявания и така нататък.

Малко като приказка го разказахме, но всяка крайност крие своите рискове. Когато не сме се срещали с дадени причинители, година, две, видяхме, че след това те се връщат, но междувременно са се събрали 2-3 поколения деца, които чакат първа среща с тях и изведнъж ние виждаме огромен брой заразени и изведнъж възникват тревоги, питане защо, как и така нататък. Не само мерките обаче бяха причина, може би COVID да заглуши всичко останало.

Вирусите и бактериите също, са имали огромен принос и за развитието на нашия геном.  В миналото хората не са имали адекватни лекарства, не са имали ваксини, естествено. Така че на практика са оцелявали онези, които по някаква причина са имали някакво предимство.

Те са имали по-голям шанс да оцелеят, да оставят потомство. Така че всички онези епидемии и пандемии, през които е минало човечеството, а те са били страховити в миналото, са водили до някаква селекция след себе си. Имаше едни проучвания, които показват, че освен върху генома, селекцията на някои гени в определени области са оказала влияние върху някои наши съвременни навици. Даже чумата!

Трябва да я обвиним за това, че днес обичаме да ядем някои junk foods днес. Защо? Ами  спомнете си „Декамерон“ на Бокачо. Едни млади аристократи се спасяват от чумата извън града в луксозна вила и си разказват истории. Това е била масова практика. Тези хора са имали материално предимство да се скрият и да се глезят с някакви по-рафинирани храни. Има  хипотеза има, че това е повяло върху нашия микробиом. И в крайна сметка днес, ако нас не влече към някои храни, то е заради аристократите на Бокачо.  Доколко тази хипотеза е теория, това е една друга тема. Но да не забравяме, че 8% от нашия геном всъщност са вируси. Това са така наречените ендогени ретровируси.

Спомнете си колко хора се притесняваха как ваксината ще ни влезе в генома. Ако това беше толкова лесно…  Да разбием един от митовете. Все пак от момента на раждането си се срещаме с толкова много вируси, бактерии, гъбички. Това, че ги срещаме, това, че те ни инфектират, не означава непременно, че ние имаме клинични симптоми.

Но те са огромен брой. Разбирате, че ако толкова лесно можеха да влязат в генома ни… Така, че нашият геном трябваше вече да е изцяло подменен. Има много механизми, чрез които природата си пази своето. Т.е. има много механизми, които пазят нашия геном.

Въпреки това, обаче, 8% от него са ендогени ретровируси. Това са вируси, може би, подобни на HIV, които в далечното минало са инфектирали не какво да е, а половите клетки на нашите далечни прадеди. Първото влизане се смята, че е станало преди 100 милиона години.

Преди 100 милиона години някакъв неизвестен прадядо на HIV (явно е имало пандемия) и той е инфектирал общия ни прародител с маймуните.

И в крайна сметка, тези ендогени ретровируси са претърпели такива изменения, че те или въобще не се изявяват, или се изявяват отделни техни белтъци. В някои случаи може и целият вирус да се изяви. Колкото по-скоро е станало навлизането в генома, толкова по-голям е шансът да се изявява самия вирус. Тези вируси общо взето си кротуват, но могат да бъдат активирани от вируси като херпес, като грип.

И защо давам пример с тях? Понеже повечето от нас са инфектирани с херпесни вируси. Защото грипът минава всеки сезон. Така че виждате как възникват едни такива взаимодействия. От друга страна, тези ендогени ретровируси могат на свой ред да активират някои спящи херпесни вируси, като цитомегаловирусът. Така че да, ние сме много свързани с вирусите.

И да си представяме хипотетично как можем да се избавим от тях, как можем да се събудим в един прекрасен нов свят, в който няма вируси. Това не е просто илюзия. Това би било края на човечеството. Защото ние имаме нужда от вирусите. Те участват при създаването на кислород, като осигуряват храна на фитопланктона, убивайки бактериите в моретата и океаните. Всеки ден 50% от бактериите ги убиват точно вируси при бактериите - бактериофаги. Имаме нужда от тях, защото те участват в геохимичните цикли на Земята. Имаме нужда от тях, защото те са най-голямата генна банка на планетата.

Хората много се страхуваха, пак се връщам на ваксините, как те ще влязат в генома и така нататък. Но всъщност една от биологичните функции на вирусите в хода на еволюцията е точно тази - да служи като совалка, катотрансмитер точно за генетична информация.

Така че да, това е най-голямата генна банка на планетата. Имаме нужда от тях, защото без тях светът би бил задръстен с бактерии. Тук нямаше да има място, което независимо от съвременните препарати, да не е колонизирано от бактерии.

За щастие, бактериофагите си вършат перфектно работата. Най-вероятно имаме нужда от тях и защото, като част от нашия виром, едни вируси ни пазят от други вируси. Смята се, че това е една от ролите на тези ендогени ретровируси, които в хода на милионите години, през които сме заедно и през които със сигурност имало и други пандемии, може би те са ни предпазили от тях.

Има различни механизми, но това са ендогените ретровируси, благодарение на които ние се раждаме, начина по който се раждаме. Защото един такъв ендогенен ретровирус кодира онзи белтък синцитин, който помага да се изгради така наречения синцитиотрофобласт в плацентата, тя да функционира, да става връзката между майката и бебето, да протече нормално бремеността…

И най-важното, помага да се преодолее имунологичният конфликт между майката и бебето. Докато при птици и влечуги бебетата не се раждат от майката директно, те са някъде извън нея, в яйца и така нататък. Една от причините за това е точно този имунологичен конфликт.  Този вирус помага това при нас да не се случва. Така че ние сме обречени да живеем с вируси. И след като има вируси, ние ще имаме нужда от защита срещу тях.

И пак се връщаме на темата за ваксините. Аз съм безкрайно далеч от мисълта, че те са идеални. Но тези драматични странични ефекти, които са изключително редки и които в същност плащат хората, на мен също никак не ми харесват.

Защото ние говорим за съотношението риск-полза. Да, може това да е рядък случай, който да е едно на един милион. И естествено, че тази ваксина си е ОК, тя трябва във всички случаи да се прилага. Но да, аз не бих искала аз да съм този един на един милион. Не бих искала моето дете да бъде. И това е разбираемо.

Затова през последните повече от 20 години се развиват две нови направления. Защото точно тези редки плащащи ефекти не са проблем на ваксината. Това е проблем, който е в нашите гени, в нашата имунна система.  И идеята е ние да открием причините, защо се случват тези толкова редки събития. И по-важното, можем ли да предвидим при кого може да се случи, за да избегнем тази драматична среща.

Това е една много амбициозна задача. Колкото по-рядко едно събитие, толкова е по-трудно да бъде изучено. Но да, науката иска да върви в тази посока. Целта е да бъдат създавани все по-усъвършенствани ваксини.

Има и друг въпрос. Защо при всяка една ваксина, част от хората не реагират достатъчно добре? Това е някакъв процент, може да е 5, може да е 8. На пръв поглед всичко е ОК.  Това са хора, които са здрави, всичко е наред. Защо обаче при тях не се изгражда имунния отговор? И сега ще ви дам още един пример, за да разберат хората, които имат толкова много страхове по отношение на ваксините, че понякога нещата имат неочакван край.  Ваксината срещу хипатит B. Това е ваксината, която преобърна в много отношения правилата на играта,  защото това е един вирус.

Така че науката е едно невероятно приключение, а учените са изключително благородни хора, които искат да помагат, искат да спасяват. Имаше един филм, в който главната героиня беше учен  и тя каза „Аз станах учен, защото искам да помагам на хората“. И аз мога да кажа „Да, аз избрах да уча молекулярна биология и да бъда учен, защото исках и искам да помагам на хората по начините, по които мога и с знанията, които имам и се стремя непрекъснато да обновявам“.

Интервю на Магдалена Гигова

Оператор Калоян Балабанов

Монтаж Антон Тончев