Всички със сърдечни болести трябва да прочетат тези съвети от кардиолога доц. д-р Сотир Манчев преди да тръгнат за морето, планината или чужбина!
Доц. д-р Сотир Марчев е кардиолог, директор на Инвазивна кардиология-Плевен, специализирал е ехокардиография и инвазивна кардиология и електрофизиология във Виена, Осака, Белград. Има акредитация по ехокардиография от Европейското кардиологично дружество, а което е почетен член. Пред БГНЕС д-р Марчев дава ценни съвети на сърдечноболните какво трябва да правят през лятото, за да не изпаднат в критично състояние.
Това лято сме свидетели на резки температурни разлики и мнозина сърдечно болни се питат как се отразява това на състоянието им, което те често определят като дискомфорт и отпадналост.
Известно е, че топлината разширява кръвоносните съдове и артериалното налягане спада. Затова на голяма част от пациентите ни кръвното им е по-ниско. Но има и други, при които то се покачва. Не съществува начин човек да предскаже за себе си в коя категория ще попадне. Затова кръвното налягане трябва да се мери и ако то е спаднало устойчиво, визитата или информирането на лекаря не бива да се отлага.
Предполагам, че колегата в тази ситуация ще намали диуретика на своя пациент, т.е. лекарството, което служи за отделяне на течностите от организма. Но, ако човек е от групата на тези, които покачват стойностите на кръвното, то тогава за никакво намаляване на лекарствата не може да става дума.
През отпуската попадаме в най-различни ситуации, сега е времето на т.нар. горещници, и какви мерки трябва да вземем, за да предпазим сърцето си, когато сме на море, на планина или просто пътуваме, за да избегнем неприятните изненади? Всички пътуваме - и болни, и здрави, неизбежно е, за да стигнем до мястото , което сме си избрали за почивка.
Чест въпрос сред моите пациенти е, например: Докторе, предстои ми да пътувам до Анталия, там е доста горещо - какво ще ми препоръчаш? Или: Докторе, предстои ми почивка на фиордите, а там е твърде студено, какво може да ми се случи и какво да направя, за да избегна проблемите със здравето? В такива случаи им отговарям на базата на личния ми опит от последните десетилетия.
Работя предимно в България и забелязвам нещо много интересно: един българин, сърдечно болен, с объркано кръвно като замине извън страната проблемите му със здравето изчезват. Може да ви се струва странно, нелогично, неестествено, но до този извод води личната ми статистика и разговорите със стотици мои пациенти. Проблемите им започват като се върнат в България.
Нормално е да попитате - защо се случва това? Най-вероятното обяснение е, че, напускайки страната, човек се дистанцира от дразнителите - било то бит, семейство, работна среда, конюнктурата... И обратно - завръщайки се, той отново попада в средата, която го изнервя, създава му напрежение и тревоги, което автоматично влошава и състоянието му.
А, иначе, най-общо съветите са известни: тръгвайки на път всеки от нас трябва да забрави дразнителите, да се настрои позитивно, да си вземе лекарствата, които обичайно приема, за да е спокоен. Добре е да носим със себе си и рецептата с лекарствата, написана на латиница, за да можем да реагираме и да си купим хапчетата, от които имаме нужда, ако привършат.
Друг чест въпрос, който ми задават пациентите, е как е по-добре да пътуват - с автобус, с лек автомобил или със самолет, за да се чувстват по-добре. Отговорът е: със самолет. Защото това пътуване трае кратко и на един сърдечно болен няма какво кой знае да му се случи. Докато пътуването с автобус е продължително и крие повече рискове от обездвижване. Ще го кажа простичко - сърцето бута кръвта към тялото, а кръвта обратно към сърцето я задвижват мускулите и ако те не се движат процесът се затруднява.
Питат ме също желаещите да станат планинари до каква височина е безопасно да стигат при туристическите си походи. Смятам, че до към 2000 метра надморска височина парциалното налягане на кислорода е достатъчно и сърдечно болните ги пускаме смело. Но от 2500 метра нагоре, например, платото над Банско е горе-долу толкова, парциалното налягане на кислорода е ниско и не препоръчваме експерименти с това кой колко може да издържи.
От моята практика знам, че, когато налягането на хипертониците се смъкне надолу, намаляват и инфарктите, инсултите и всякакви други усложнения на високото кръвно. Затова кардиолозите през лятото имаме по-малко работа. В нашата болница в Плевен, където съм директор на Инвазивната кардиология, не е точно така, защото останалите болници затварят и поемаме все по-голям и по-голям район от хора. И въпреки, че е лято, на мен ми е твърде тежко по тази причина.
Може и на шега да го приемете, но при нас е валиден принципът, че колкото повече работиш, толкова повече работа ти остава. Но за сърдечно болните, а те в България са много, лятото е най-добрият за здравето им сезон и единственото, което мога да им пожелая е да пътуват, да разнообразяват дните си и да се радват на живота. Което съвсем не означава, че не трябва да се пазят от слънчеви и топлинни удари, но съветите за това са популярни – шапка на главата и много течности.