Около 10 000 нови пациенти се включват всяка година в клинични изпитвания в над 500 центъра в България. Преди обаче даден изследван продукт да бъде достъпен за обикновените пациенти, могат да изминат до 7-8 години. Това съобщиха от Българската асоциация по клинични проучвания (БАКП) по време на семинар в Боровец, който се проведе на 7 и 8 декември.

За ефекта на клиничните изпитвания върху здравеопазването в България и рисковете, свързани с тях, разговаряме с д-р Иван Георгиев, председател на Управителния съвет на БАКП.  

- Къде в статистическата карта на света е България в клиничните проучвания, д-р Георгиев?

- България има малко повече от 1% пазарен дял от всичките проучвания в света, което ни поставя на 20-о място. Всяка година у нас се правят клинични проучвания за 178 млн. лв. Благодарение на новите терапии днес двама от трима онкоболни живеят 5 и повече години след диагностицирането им, а смъртността сред тях е намалена с 20%. Съществено подобрение на лечението, забавяйки прогреса на заболяването и намалявайки броя на кризите, се отбелязва и при лечението на множествената склероза. Новите терапии за ревматоидния артрит се фокусират върху забавянето на прогреса на заболяването. При лечението на хепатит С успеваемостта на иновативните лекарства е над 97%. Продължителността на живот се увеличава средно с 13 години, а предотвратимите смъртни случаи на година са 841. Злокачествените заболявания на кръвта вече не са смъртна присъда. Благодарение на иновативните терапии 5-годишната преживяемост при тях е значително увеличена в сравнение с 60-те години на миналия век. При Ходжкиновия лимфом тя достига до 89%, при Неходжкиновия лимфом - 73%, а при левкемия и миелома съответно до 63% и 50 на сто. 

Цялото интервю с д-р Георгиев, четете в zdrave.to