Кой е най-сигурният начин за профилактиране на екземата? Защо атопията се счита за една от епидемиите на 21-ви век? Какви нови терапии навлизат в лечението на атопичния дерматит и защо те са алтернатива на кортикостероидите? Какъв е ефектът от т.нар. високопланинско климатолечение?

Отговор на тези и още въпроси вижте в интервюто с доц. д-р Развигор Дърленски – дерматовенеролог в „Токуда Болница“, София, доцент в Тракийски университет – Стара Загора, Катедра по оториноларингология и дерматовенерология. Д-р Дърленски е секретар на Българското дерматологично дружество, член на Съюза на учените в България, на Европейската академия по дерматология и венерология, на Европейската академия по алергология и клинична имунология (от 2013 г. – председател на секцията по дерматология към JMA), на Международното дружество по фармакология и физиология на кожата, на Българския лекарски съюз.

- Доц. Дърленски, в една публикация наскоро заявявате, че до 2050 г. всяко второ дете ще се ражда с някаква форма на атопия. Защо? Какви са причините за тази тревожна прогноза и тенденция?

- Да, атопията се счита за една от епидемиите на 21-ви век заедно със затлъстяването, с диабета и с депресиите. И наистина се очаква до 2050 г., най-вече в индустриализирания свят, всяко второ дете да се ражда с атопия: било то дерматит или екзема, които са атопични, било то сенна хрема или атопична астма. Относно причините за тази тревожна тенденция има много хипотези по въпроса, като може би най-интересната, най-широко дискутираната е т.нар. хигиенна хипотеза. Според нея преди време животът е предполагал много по-голям достъп до контакт с потенциални, нека да ги наречем микроорганизми. И въобще вещества, които считаме за нечисти. По-близкият контакт с растения и животни, фермерският начин на живот като цяло, са свързани с по-рядкото развитие на алергични заболявания и атопичен дерматит в частност. А в съвремието, когато все повече и повече пребиваваме в една или друга степен в изолиран свят, далеч от природата, тогава имаме по-често контакт с потенциални алергени.

Цялото интервю с доц. Дърленски, четете в zdrave.to