Учените по света активно работят по нови методи, чрез които да предвидят къде ще е следващата пандемия. Досега реакцията на лекарите е отбранителна, а не превантивна и това трябва да се промени. Едно от решенията е активни проучвания и търсения на нови вируси, съобщава онлайн изданието The Verge.

Точно това прави организацията EcoHealth Alliance. Тя вече е направила база данни с близо 600 вируса и над 750 бозайника, които могат да бъдат заразени от тях. След това учените на организацията са използвали тази информация, за да открият "шаблони" на действие на вирусите. Целта е да се открият признаците и причините, поради които вирус, който заразява един вид може да зарази друг, например човека.

Историята вече познава такива случаи, въпреки че те се смятат за рядкост. Все пак, ХИВ, Зика, и Ебола са едни от най-ярките примери за рисковете. Проучването е открило няколко ясни тенденции. Животните, които са близки географски, например мишки и плъхове, и животните, които са близки генетично, например маймуните, имат по-голяма вероятност да предадат вирус на човека. Прилепите също са рискови, защото по традиция те имат повече вируси от останалите видове, което увеличава възможността един от тях да зарази човек. Комарите също са по-опасни заради прекия си контакт с човека.

Откритията изглеждат съвсем логични. Въпреки това досега учените не бяха много сигурни, заради липсата на достатъчно данни. Сега информацията е потвърдена по друг метод. Направена е и карта на "горещите" точки. Тя помага за идентифицирането на конкретни райони, където има най-голям риск от възникване на нови пандемии - прилепите в Централна и Южна Америка, гризачите в Северна и Южна Америка. Учените казват, че това не са прогнози, че задължително там ще се разпространи зараза, но че там вероятността е по-голяма.

Все пак, информацията е полезна и позволява взимането на превантивни мерки, които да намалят риска от пандемия още повече. Освен това експертът по заразни болести Джеймс Лойд-Смит, коментира в сп. Nature, че не винаги вирусите от животни създават пандемиите и малка част от тези вируси го постигат. Затова е важно информацията да се надгради с допълнителните фактори, които създават една пандемия, като движение на хората, начини за предаването на вируса от човек на човек и др.

Един от основните проблеми е, че дори и с тази информация, учените пак трудно ще могат да определят кой вирус може да направи епидемия или пандемия още в самото начало. Все още липсват подобни възможности, от което се губи ценно време за реакция и превенция. Дори е възможно следващият пандемичен вирус вече да заразява хора, но той да бъде открит едва, когато достигне достатъчно голям мащаб. Често в някои по-бедни райони дори има локални зарази, които се разпространяват бързо и остават недиагностицирани. Именно затова на учените е необходима възможно най-много информация, за да могат да създават карти и модели, които да помагат в идентифицирането поне на рисковите региони и причинители.

Източник: Vesti.bg.