Акад. Богдан Петрунов с прогноза кога ще постигнем колективен имунитет

Постигането на колективен имунитет не е реалистично да се случи наесен, защото към момента имаме едва не повече от 10-12% имунизирано население, смята Акад. Богдан Петрунов в интервю за Монитор. Ето какви прогнози дава още експертът.

- Акад. Петрунов, министър Кацаров твърди, че у нас са били пренебрегнати фазите на ваксинация и са били подценени възрастните хора? Така ли се случи у нас?
- Организацията на имунизацията беше правилно започната в началото. Първо се реши да се имунизират лекарите и медицинския персонал, защото без тях щеше да е трудна реализацията на цялата програма, а след това трябваше да бъдат имунизирани възрастните хора, които са изложени най-много на риск от инфекцията и най-тежко прекарват заболяването.

В това отношение съвсем правилно бяха организирани нещата, така и продължават! Правилно и напълно наложително е сега да се ваксинират те, още повече при тях се създава по-трудно имунитет в сравнение с младите хора. Имунизацията на възрастните хора е изключително важна за получаването на така желания от всички нас колективен имунитет, както и да има по-голямо ваксинационно покритие.

- Реалистично ли е наесен да постигнем колективен имунитет?
- Не, не е реалистично наесен да постигнем колективен имунитет. Няма как да го постигнем, защото към днешна дата имаме не повече от 10-12% имунизирано население. Не мисля, че може да го постигнем по-рано от следващата година дори и да се положат големи усилия за това. Трябва да бъдем реалисти в това отношение.

Трябва да се работи за организацията на масовата имунизация и убеждаването на хората да се ваксинират. Много е притеснителен фактът, че голяма част от населението и то млади, интелигентни хора, отказват да се имунизират. Сред причините да бъде толкова негативно отношението към ваксините са противоречивите сигнали, които идват от страна на лекарите и журналистите.

Хората получават взаимно изключващи се сигнали. По темата трябва да говорят само компетентни професионалисти.

- Казахте, че догодина ще постигнем колективен имунитет, а кога по-точно?
- Няма да е по-рано от средната на следващата година. Още повече че се очаква появата на нови варианти на вируса. Имаме вече 4 варианта - британски, индийски, африкански и бразилски. Няма съмнение, че ще се появят и още нови, те се появяват постоянно.

Заради това няма да е лесно придобиването на този колективен имунитет. Искам да подчертая, че е невъзможно да се постигне идеален колективен имунитет, който да сведе заболяването до нула!

Целта е, ако можем тази пандемия да я сведем до ендемия, т.е. да я сложим под контрол. Но аз не виждам това да стане по-рано от средата на септември следващата година и да постигнем едно имунизационно покритие от 50-60% на населението.

- Сам заговорихте за различните щамове, знаете, много се говори за индийския щам, ваксините пазят ли ни от него?
- Индийският щам е вече официално в Европа, а вече и у нас. В съседна Румъния преди няколко дни официално обявиха, че имат 26 случая на този щам. Що се касае до ваксините, това, което знаем до момента, че съществуващите ваксини, тези, които са официално одобрени от ЕМА, в голяма степен покриват и 4-те регистрирани досега варианта на COVID-19.

- Отпадането на част от противоепидемичните мерки ще доведе ли до скок на заразени според вас?
- Не трябваше толкова бързо да се отпускат мерките. Виждате, в Европа се затягат мерките. Знаете, в Москва кметът обяви пълен локдаун миналата седмица.

В Англия също затягат мерките, не ги отпускат. Трябваше на 21 юни да паднат всички ограничения там, но сега ще са до края на юни. Не е необходимо да се разпускат още мерките. Оправдано е падането на маските в малките колективи, където всички са имунизирани да не носят маски.

Носенето на маски обаче трябва да остане задължително още дълго време на обществените места. Тази мярка трябва да остане, защото никой не носи печат на гърдите си, че е ваксиниран. Освен това според мен публиката на спортните състезания трябва да остане ограничена, както е досега.

Това важи и за кината, театрите. В противен случай ще имаме увеличение на броя новозаразени. Носенето на маски е неприятно, но хората трябва да проявят съзнание, защото това е обществена необходимост.

- Има ли данни дали имунният отговор при различните ваксини е различен и как ще обясните?
- Имунният отговор при различните ваксини е различен. РНК ваксините дават най-висок имунен отговор и са най-безвредни, защото в организма не се вкарва нищо живо. При векторните и протеинните ваксини се вкарва друг организъм в човека. Най-мощен имунитет предизвикват живите ваксини, но те са много опасни и могат да доведат до тежки последици.

Затова се търси компромис между силния имунен отговор и страничните реакции на ваксината. Има разлика във всички ваксини, по различен начин имат имунна активност и ефективност. Например за китайските ваксини официално заявяват, че техните ваксините имат 50-60% ефективност срещу коронавируса.

- Много се изговори за нежеланите реакции след ваксиниране. Доколко основателни са тези притеснения на хората?
- Възможно е да се получат такива реакции, но това са много редки случаи - няколко на 100 000 или 1 000 000. За мен рискът от подобно усложнение не може да бъде пречка за имунизиране. При векторните ваксини се получават такива тромбози, но те са изключително малко и рядко.

Те са много по-малко от тези тромбози, които възникват след боледуване от COVID-19. Тоест рискът опредено е в полза на ваксината.

- Вие като имунолог какво бихте казали относно ваксинацията на хората с компрометиран имунитет?
- Една част от хората – някъде между 5 и 10% от човешката популация, са т.нар. слаби имунологични респондери и не дават пълноценен имунен отговор при ваксинация както останалите хора. При тях в действителност ще бъде много трудно да се получи добър имунен отговор с две дози.

При тях може да се наложи да се поставят и повече дози. Трябва да се знае, че официално няма противопоказания за имунизация на хората с автоимунни и алергични заболявания. Всеки трябва да се консултира със своя лекар, който ще прецени съобразно състоянието му дали е възможно да се направи имунизацията.

Ако не е изострено състоянието на пациента и ако е контролирано заболяването, спокойно може да се направи имунизацията. Това важи и за алергично болните. Хората с бронхиална астма, сенна хрема, уртикария нямат предпоставка да не се ваксинират. Само хора с много тежък анафилактичен шок би трябвало да не се ваксинират, но дори и те може да се имунизират под защитата на т.нар. антиалергичен чадър, тоест приемането на антиалергични препарати преди имунизацията и няколко дни след това.

Визитка:
Завършил е Медицинския факултет в София като първенец на курса

Специализирал е алергология и имунология в Чехословакия, Англия, Франция, Холандия и САЩ

От 1993 г. до 2010 г. е бил директор на Националния център по заразни и паразитни болести

Член на Европейската академия по алергология и клинична имунология

От 1978 г. е експерт към СЗО по алергология

Създател е на първата в България лаборатория по алергия

Създател и на ново научно направление за полибактериалните имуностимулатори

Председател на новосъздаденото Отделение по медицински науки при БАН