България остава страната с най-високи нива на доплащане за здравеопазване в Европейския съюз, въпреки че през последното десетилетие в системата са инвестирани 50 млрд. лв. Тези данни представи проф. Григор Димитров от Надзорния съвет на НЗОК, като подчерта спешната необходимост от промяна в управлението на сектора.
Официалните доклади на Европейската комисия потвърждават тревожната тенденция. Преките разходи, които българските пациенти плащат „от джоба си“, възлизат на 34% от общите разходи за здраве. Този дял е над два пъти по-висок от средния за ЕС, който е 15%.
Анализът на разходите за последните десет години показва сериозен дисбаланс в разпределението на средствата. От общо 50 млрд. лв., близо 23 млрд. лв. са насочени към болничната помощ, а 14 млрд. лв. – за лекарства.
В същото време за доболнична помощ са отделени едва 7 млрд. лв. По думите на проф. Димитров, около 75% от ресурсите се изразходват за лечение и медикаменти, докато профилактиката остава на заден план.
Системата е критикувана като силно бюрократизирана и неефективна, което води до ниско обществено доверие. Нарастващата финансова тежест върху гражданите засилва усещането за несправедливост.
Експертът бе категоричен, че е необходимо да се балансират пазарните и социалните подходи, тъй като здравето не може да бъде третирано просто като стока.
Освен структурните проблеми, здравеопазването е изправено пред сериозни външни заплахи. Демографската криза и голямото социално неравенство се очертават като най-тежките дългосрочни предизвикателства пред сектора.
Продължаващото наливане на средства без ефективна реформа оставя пациентите пред избора между скъпо доплащане или липса на качествена грижа.
