Балканите са новото огнище на К-19 в Европа, а шведската лудост с вируса се доказа

Привлякла вниманието на цял свят с не толкова строгата си стратегия за борба с коронавируса, Швеция регистрира вече почти рекордно за Европейския съюз (ЕС) количество нови случаи на COVID-19. Властите обаче уверяват, че епидемията забавя ход, пояснява в. Монитор.

През последните две седмици северното кралство се нарежда на незавидната втора позиция сред 27-те страни членки по брой нови случаи на милион население след Люксембург, сочат данните. Делът на новозаразените е шест пъти по-голям от средното за ЕС и наближава нивото, характерно за най-активното в момента огнище в Европа - на Балканите.

Според официални оценки почти всеки пети жител на Стокхолм днес е носител на антитела - по-голям процент, отколкото в другите страни, въпреки че Швеция не си е поставяла за цел да постигне колективен имунитет.

Държавната агенция по здравеопазването, наложила първоначалната и оспорвана стратегия на страната, смята, че скокът на новите случаи до голяма степен е в резултат на увеличаването на броя на тестовете.

"Щом правите повече тестове, откривате повече случаи", заяви епидемиологът Андерс Валенстен.

За разлика от американския случай обаче Швеция разполага с доводи, доказващи, че епидемията в страната не се разраства. Първо, смъртните случаи и хоспитализациите намаляват; второ, спада и делът на положителните проби сред всички тествани - от 12 процента през юни на 6 процента в средата на юли.

Без маски
Противно на повечето европейски страни Швеция така и не постави населението си под карантина - предпочете да не затваря училищата за учениците над 16 години, остави отворени също кафетата, баровете и различните ресторанти. Маските, каквито от месеци почти не се виждат из улиците на Стокхолм, на практика изобщо не бяха задължителни в публичните места.

Забранили събиранията на над 50 души и посещенията в старческите домове, властите приканиха към отговорно поведение: физическо дистанциране, строго спазване на хигиенните норми, изолация при поява на симптоми. Масовото тестване започна постепенно едва в началото на юни.

До 31 май кралството бе регистрирало 39 160 случая. Към 15 юли броят им почти бе удвоен и достигна 76 492.  Същевременно броят на починалите нарасна само с около 20 на сто до 5572 - доста повече, отколкото в другите скандинавски страни.

С оглед този скок на новозаразените Световната здравна организация нареди кралството в края на юни сред страните "със силна вторична поява" на заразени с COVID-19 - изявления, критикувани от шведските власти.

Главният епидемиолог Андерс Тегнел, "лицето" на шведската стратегия, спомена тогава за "невярно комплексно интерпретиране" на данните.

Държавната агенция по здравеопазването заяви неведнъж, че увеличението е главно за сметка на леки случаи, незабелязани преди, тъй като в началото били тествани само тежко болните.

Според Карин Тегмарк Визел, друг служител от здравната агенция, намалелият брой тежки случаи идва оттам, че обществото се е научило да брани по-добре уязвимите спрямо вируса.

"Хората разбраха как да се приспособяват към болестта, да се държат на разстояние един от друг и да защитават по-добре рисковите групи", заяви тя.

Недостиг на тестове 
Независимо от ширещите се съмнения и факта, че много страни затварят вратите си за гости от Швеция, страната все така защитава своя подход към кризата, очертала се дългосрочна - изтъква, че строгите карантинни мерки, налагани другаде, няма как да се търпят продължително време. 

Според Антоан Флао, директор на Института за глобално здравеопазване към Женевския университет, грешката на Швеция безспорно не е политиката й, отричаща карантината, а по-скоро забавянето с интензивното тестване.

"Наистина е за съжаление, че Швеция не съчета тази амбициозна политика с масово тестване", отбелязва той и посочва, че броят на смъртните случаи в Швеция днес все така доста надхвърля средния за Европа.