БГ вирусоложка в ООН начерта мрачен сценарий с COVID-19 и ваксината

Ваксина за всички хора ще има едва през 2022 година. Това заяви в интервю за "Монитор" докторът по имунология в Университета в Кеймбридж и здравен консултант към ООН д-р Велислава Петрова.

- Д-р Петрова, колко опасен е всъщност COVID-19 и какво ще кажете на хората, които смятат, че това е конспирация?
- Много е трудно да се убедят хора, които не вярват в съществуването на COVID-19, защото те не вярват на факти, данни и статистики. Аргументите им не са теоретични или рационални, а по-скоро емоционални и базирани на страх.

Разбирам, че хората са объркани, защото в публичното пространство се появява разнопосочна информация. Не се доверяват на експерти и институции и търсят скритата конспирация. Това обаче не може да е повод да отричаме всичко и да приемаме само информация, която не е угодна и ни създава най-малко дискомфорт.

Моят съвет е – всеки път, когато чуете някаква информация, проучете какви данни стоят зад нея, на какво е базирано дадено изказване, какъв ценз има човекът, който го казва – знам, че изисква допълнителни усилия, но е единственият начин да не бъдем лъгани и е отговорност, която всеки от нас има като гражданин, за да сформира мнението си.

Що се отнася до въпроса колко е опасен COVID-19, бих казала, че в никакъв случай той не е просто грип. И има поне 4-5 довода за това. На първо място при него смъртността може да е от 3-15 пъти по-висока в зависимост от възрастовата група.

Второ, много по-трудно се контролира като епидемия заради дългия инкубационен период и способността на хората да заразяват други, без те самите да имат симптоми. Така че като контрол на самата епидемия бих казала, че е много по-трудна от грипа, при който инкубационният период е 2-3 дни.

Третото важно нещо е, че при COVID-19 нямаме просто някаква инфекция, която отминава след седмица. При много хора се стига до дългосрочни усложнения и симптоми като хронична умора, депресивни състояния и други. Това е т.нар. дълъг COVID и все още не е ясно какво точно представлява той. Затова заболяването не е за подценяване.

Като четвърти довод мога да кажа, че не е ясно колко дълго продължава да се поддържа имунитетът след прекарано заболяване и дали можем да бъдем инфектирани отново. Вече има данни, че антителата ни започват да намаляват след около 3 месеца след прекарано заболяване.

И последно - колкото повече позволяваме на COVD-19 да се разпространява, толкова повече има шанс той да мутира. Причината е, че вирусите мутират, когато инфектират хора и се опитват да избегнат имунната ни система. Така че колкото повече се разраства епидемията, толкова повече има шанс вирусът да мутира. Затова казах, че със сигурност не става дума просто за грип, има големи разлики.

- По принцип се смята, че България е една от страните с най-либерални мерки. Като наблюдавате случващото се в другите страни, нужно ли е да се затегнат мерките у нас?
 - Както България, така и другите държави в Европа претърпяват втора фаза на епидемията. Темпът на нарастване на случаите е толкова висок, че според мен е въпрос на време да се затегнат мерките. Нито една държава и правителство не иска да го прави, разбира се – това създава недоволство у хората и вреди на икономиката.

Това го виждам и в Швейцария, където по принцип има огромно доверие в институциите, но дори и тук всяка по-стриктна мярка се приема с недоволство. В България мерките бяха либерални, но е въпрос на време да бъдат затегнати. Може би първо на регионално ниво, след това с въвеждане на маски на повече публични места.

Такава е тенденцията в Европа. Носенето на маски е добър среден вариант, за да се избегне затварянето на бизнеси, да могат хората да излизат, да пазаруват, да работят и да се намали темпът на растеж на случаите без крайни негативни последствия върху икономиката.

- Какви сценарии предвиждате за есенно-зимния период? Много лекари, дори и учител загубиха битката с COVID-19 у нас и обстановката много се усложни през последните дни.
- Това са примерите, които показват какво се случва, когато вирусът продължава да се разпространява. Много хора са изложени на риск заради професиите си, но и почти няма човек без придружаващи заболявания. Никой не е застрахован. Относно прогнозата това зависи много от мерките и от нивото на осъзнатост на хората да ги спазват.

Защото мерките са само една страна на монетата, но това е само началото. Това е процес, в който всички участваме и нашите действия имат влияние върху другите около нас. При липсата на ваксина, единственият начин да се справим със ситуацията и да ограничим случаите е да проследяваме много добре заразените - тези, които са били инфектирани, да бъдат изолирани, да се докладва за всички в риск.

Другата мярка е носенето на маски на обществени места, избягване на събирания с много хора. Така че всичко зависи от съвестта ни. Сценарият ще бъде толкова по-добър, колкото е по-висока колективната ни отговорност. В Италия видяха много добре какво се случва, когато случаите нарастват неконтролируемо и сега маските се носят навсякъде, от всички.

- Оптимист ли сте за ваксина и кога е реалистичният срок?
- Има много кандидат-ваксини в момента, няколко и в трета фаза на тестване. В случая може би оксфордската ваксина е тази, от която можем да очакваме резултати най-скоро в края на тази и началото на следващата година. Но показването на резултат от клиничното проучване е само етап от процеса, за да се види ефикасността на ваксината сред определена група.

Оттам насетне идват много предизвикателства, свързани с производството, с доставката, с разпределението на ваксините сред рискови групи. Така че според мен през следващата година може да има имунизация, но само за рисковите групи, а достъпна за всички хора ваксина - едва през 2022 година.

- Вие не сте привърженик на стадния имунитет, защо? У нас обществото много се раздели по тази тема.
Не само в България обществото е разделено по тази тема. По принцип с термина „стаден имунитет” в епидемиологията се обозначава начин за предпазване на населението чрез ваксинация, когато има ваксина, за която се знае, че осигурява траен имунитет.

Той се използва, за да се спре разпространението на даден патоген, без да е нужно 100% от хората да са имунизирани. В този случай обаче да се използва подобна стратегия за разпространение на една естествена инфекция е не само научно необосновано, но и неетично. Това означава да позволим 3-4 пъти повече хора да загинат, отколкото сега. Не бива хора да умират просто така, когато могат да се вземат мерки.

Недопустимо е дискомфортът от носенето на маски да е достатъчна причина да оставим хора да умират. Неприемливо е да има жертви само защото не искаме да има ограничения в начина ни на живот. Това е етичният аспект, а чисто научно - ние дори не знаем дали изобщо би работил този модел при COVID-19. Все още не е ясно дали, когато един човек е бил инфектиран и оздравее, той няма да се разболее пак.

Засега първите проучвания показват, че около 3 месеца след като някой е бил инфектиран, антителата започват да падат. Това означава, че не е ясно, че ще бъдем предпазени след това. Затова не мисля, че тази стратегия ще работи и е опасно да продължава да се предлага като вариант.

- Бяхте заявили, че дълго време сте отказвали да говорите по темата COVID-19, защо?
- Намерението ми се базираше на факта, че отнема време на научната общност да направи проучвания. А това не става от днес за утре. И в една ситуация на вакуум, в която точни данни все още липсват, много хора изпълваха пространството с догадки. Изведнъж всеки стана специалист по вирусология.

Така се подаваше разнопосочна информация, която можеше да е еднакво вярна и еднакво грешна, защото нямаше как да бъде доказана. Според мен е важно да се говори, когато има конкретна информация и научна обосновка. Аз не обичам да боравя с догадки. Говоря, когато виждам, че има данни, които до някаква степен описват точно настоящата ситуация.

- Каква е връзката между коронавируса и имунизацията от морбили? Преди време предизвикахте фурор с откритието си как шарката изтрива имунната памет в организма. Как става това?
- С това проучване миналата година показахме, че морбили атакува имунната ни памет, която сме си изградили за други инфекции, и по този начин ни прави по-податливи и на други заболявания.

На това са подложени хора, които не се ваксинират. Така те имат склонност към други инфекции, след като са прекарали морбили. Относно връзката между коронавируса и морбили мога да кажа, че според хипотезите има такава по-скоро заради това, че ваксината срещу морбили има композиция от омаломощени вируси и те не само че ни предпазват от шарка, но и активират имунната ни система така, че да се бори по-добре и с друг тип патогени.

Затова хората, които са имали такава ваксина, биха могли да имат подсилен имунитет като допълнителна полза от ваксината. Важно е обаче и кога е направена тя. Повечето сме имунизирани като деца, дали може да се получи такъв ефект след 10 години, не е ясно. Но се смята, че има такава възможност и се правят проучвания, които да тестват тази хипотеза.

- Това ли е връзката и с БЦЖ също и споделяте ли мнението, че наистина ни предпазва да минем по-леко през епидемията, тъй като сме сред нациите със задължителна такава ваксина?
- Наясно съм с тази хипотеза. В тази връзка в момента се провеждат няколко проучвания в Австралия, Холандия, Великобритания. В случая с БЦЖ и преди е имало проучвания, предимно в Африка, как БЦЖ ваксината помага и при други вирусни заболявания.

Има такива данни, че помага не точно при COVID-19, но при други инфекции. Но не бива да се създава едно неоправдано усещане за сигурност. Това, че имаме БЦЖ, не означава, че сме безсмъртни, не бива да си мислим и че сме защитени от COVID-19.