Бивш шеф в НЗОК: Увеличението на бюджета за здраве идва от нашите пари (ВИДЕО)

Промени в системата на здравеопазването и 490 милиона лева повече в бюджетана Националната здравноосигурителна каса. Това е заложено от правителството за следващата година. Реално ли е обаче това увеличение – темата коментира в предаването „Денят на живо” по Канал 3 бившият подуправител на НЗОК д-р Димитър Петров

„Повечето пари, възлизащи на почти половин милиард лева, за здравеопазване идват основно по линия на това, че се вдигат приходите от здравни вноски – на база вдигане на минималния, средния и максималния осигурителен доход, БВП. Т.е. това вдигане не е заслуга на никого, това са наши пари, които ние плащаме. Парите обаче не могат да се смятат така – като увеличение. Защото трябва да смятаме парите, които са заложени на база изпълнението на бюджета, а не на заложеното в тазгодишния бюджет, защото в момента има значим преразход в международните плащания и лекарствата.Още повече част от тия пари ще останат неразплатени през следващата година – между 50 и 100 милиона лева за лекарства, и около 90-100 милиона от международните плащания, които трябва да се платят от бюджета за следващата година”, обяви д-р Петров и уточни, че около 160-170-180 милиона от въпросните 490 милиона лева ще отидат за плащания, изостанали от настоящата година.

„С част от тях се увеличава т.нар. пакет на Касата, защото с тях трябва да бъдат поети и разходите за Фонда на лечение на деца в чужбина и Комисията за лечение в чужбина, които досега бяха към Министерството. Така че има някакво увеличение. Ще се увеличат и средствата за ваксини. Реално по моя сметка около 25 милиона ще бъде увеличението в бюджета за джипитата, около 30 млн. за специализираната извънболнична помощ, между 5 и 10 млн. за лабораториите, около 110-120 млн. за болниците и 30-35 млн. за лекарствата”, обясни бившият подуправител на Здравната каса.

Той обясни, че ако парите не стигат, то средствата се покриват с доплащания или пък за сметка на работещите в системата, което е и причината за ниското заплащане на болничен персонал и особено на медицински сестри, което пък означава, че тези увеличения реално ще покрият някои от тези дефицити.

„Публичен факт е, че освен тези пари, които се дават, в системата влизат и 4 милиарда кешово. Около 3 милиарда са доплащания за лекарства, такива които по цял свят се търгуват кешово. 1 милиард са доплащания за медицински дейности или дори по-малко, според някои изчисления”, каза експертът и обясни, че големи са доплащанията за медицински изделия.

Ще бъдат ли прекратени тези доплащания с мерките, набелязани от министъра на здравеопазването и нов модел на здравното осигуряване.

„Не могат да бъдат прекратени. Първо сумата не може да бъде покрита, тъй като в този дефицит не влиза изкуствено поддържаните нива на възнаграждения в голяма част от болниците – лекарите и сестрите са с изключително ниски възнаграждения”, заяви Петров.

Тези изкуствено поддържани възнаграждения се получавали заради недофинансираните клинични пътеки, разясни още той.

Относно структурните промени, сливането на агенции и моделите за реформи д-р Петров коментира:

„Има два момента – едно е моделите, които се дискутират и от които, според мен, няма да излезе нищо от тях, тъй като е изключително объркан. Другият, който е за пълна демонополизация, иска поетапно въвеждане, което иска време и политическа воля, която в момента не се вижда – само ДПС има ясна позиция за демонополизация. Такива кардинални промени по средата на мандата, при това без ясна перспектива, трудно се случват.

С преходните разпоредби се въвеждат неща, които според мен нямат нещо единно като замисъл. Там има няколко добри предложения, като те по мои данни произлизат от Касата. Става въпрос за нещата, свързани с медицинските изделия и лекарствата. Доколкото знам Касата се е съсредоточила върху частта, където има известни резерви, т.е. не само с контрола, а и с регулативни механизми, да се стигне до някакво по-ефективно използване на тези резерви. Има неща, които са абсурдни и неща, които изобщо нямат смисъл”.

Като типичен пример за безсмислена дейност той даде необходимостта от прелицензиране на всички лечебни заведения. Според него целият този процес, с всичката документация, която ще се изисква, има и сериозен корупционен потенциал.

„Ако целта е да се закриват болници, то и в момента могат да отидат да проверят всяка една болница и ако не отговарят на изискванията, да я закрият. Това могат да го направят контролните органи във всеки един момент”, допълни специалистът.

Относно новата, комисия, която ще се създаде и ще контролира всички медицински дейности Петров заяви:

„Аз не мога да разбера целта, защото Агенцията по трансплантации, която съществува в момента, тя освен регулаторни функции, тя има и изразени координационни функции по отношение на този специфичен процес. Този процес така или иначе не е тръгнал, както трябва в България, но причината не е в Агенцията, а в законодателството. И тази агенция се съединява с друга агенция, която е полурепресивна и изпълнява надзора над болниците. Събирането на тези две функции е безсмислено. Още по-безсмислено е, че през нея ще минават и чисто регистрационни функции, които би трябвало да са към Министерството. Тази мегаагенция става нещо като хляба, ножа и сиренето на едно място.

От друга страна регистрацията на нови болници се прехвърля на парламента. Това също е безсмислено, тъй като това е законодателен орган. И човек като се замисли, не става ясно какво ще прави самото Министерство”.

Той подкрепи твърдението на настоящия шеф д-р Дечо Дечев, че някои пациентски организации са част от системата за източване на Здравната каса.

„Определено някои пациентски организации се финансират доста упорито от определени фармацевтични компании. И понякога си личи много ясно кога действат лобистки, включително и с медийни кампании. Аз, като подуправител няколко пъти съм попадал под такова въздействие на такива кампании, които се правят в медиите от самите пациентски организации, които се финансират от друго място”, каза още Петров.

„Ние си говорим за прозрачност, но всъщност тези преходни, заключително разпоредби се вкарват през задната врата. Тук има три момента – този закон се предлага от Надзорния съвет, само че законодателят е дал на Надзорния съвет да прави бюджет, а не цялото законодателство. Такова право имат депутатите и Министерски съвет. Така се бяга от обществено обсъждане”, обобщи д-р Димитър Петров.