Българка от Кеймбридж обясни защо някои случаи на COVID-19 завършват със смърт

Антитела срещу новия коронавирус е доказано, че се формират около 7-ми до 15-ти ден след проявяването на симптоми. За съжаление, до момента нямаме достатъчно научни доказателства, че тези антитела са дълготрайни и способни да неутрализират вируса, за да ни гарантират защита срещу повторна инфекция.

Това смята българката Деана Христова.

Тя е завършила Биомедицина в Манчестър, има академичен стаж в университета в Л’Акуила, Италия, в момента приключва 3-годишна стипендия за докторантура по Имунология в университета в Кеймбридж в департамента по Патология и Инфекциозни заболявания.

Ето какво пише тя, цитирана от "Труд".

Новият коронавирус (SARS-COV-2), който причинява болестта COVID-19, спада към голямото семейство коронавируси, четири вида от които са чести причинители на обикновената настинка.

Вирусът съществува само в клетката на живия организъм и използва нейните функции за възпроизвеждане. При навлизането на вируса инфектираната клетка алармира имунната система за присъствието на чуждо тяло и я активира за неговото отстраняване. С това се стартира „двубой“ между имунната система и вирусното тяло, докато един от противниците не надделее, а това зависи от редица фактори.

Първа среща с вируса – вродена имунна система. Вродената имунна система е първата бариера, с която коронавирусът се сблъсква при навлизането му в човешкия организъм. Една от нейните функции е да разпознае вирусното тяло и да сигнализира за „заплахата“. Разпознаването на навлезли вируси от вродената имунна система е фокусът на проучванията на научния ни отбор в Кеймбридж, воден от д-р Брайън Фъргюсън.

Много често симптомите, които изпитваме, като висока температура и кашлица, са свързани с активацията на вродената ни имунна система. Интересно е, че някои от заразените с коронавирус не проявяват никакви симптоми или ги изпитват в много лека форма. Проучвания са показали, че 25% от заразените са асимптоматични и 44% от тази група хора разпространяват вируса сред околните.

Учените имат две главни теории защо реакцията е строго индивидуална и понякога непредвидима. Първата теория е, че това се дължи на броя и количеството вирусни частици, навлезли в човешкия организъм. Това би обяснило защо вирусът е особено опасен за здравните работници, които ежедневно са изложени към вируса.

Колкото повече вирусни частици се натрупват в организма, толкова повече намалява способността на имунната ни система да овладее инфекцията. Втората теория е свързана с капацитета на вродената ни имунна система, който варира от човек до човек. Уорнър Грийн, имунолог и микробиолог в университета в Калифорния, споделя, че при някои хора първичната имунна система реагира изключително бързо към SARS-COV-2.

Това би било логично обяснение защо тези хора няма да проявят силно изразени симптоми. Друг интересен факт е, че според статистиките вирусът е по-опасен за мъжете, отколкото за жените (последни проучвания показват, че смъртността при мъжете е 2,8% в сравнение с 1,7% при жените).

Смята се, че това се дължи на половите хормони, които често при жените са свързани с развитието на автоимунни заболявания, които могат да ги предразположат към инфекции. В случая обаче експериментални проучвания са открили, че естрогенът може да предотврати навлизането на вируса в клетката като прави жените по-малко податливи към SARS-COV-2.

Втора фаза в битката – придобита имунна система: Ако вродената имунна система не се справи с това да елиминира вируса, основна роля на „бойното поле“ заема придобитата имунна система. Придобитата имунна система, както можем да извлечем от името, се изгражда след раждането ни, когато сме изложени към многобройни заразни и болестотворни микроорганизми.

Тя се състои от специализирани имунни клетки и набор от изградени антитела. Както всеки ключ пасва само на определена ключалка, така всяко антитяло има функцията да разпознае само един-единствен вид вирус и спомага за неговото унищожаване. Тези антитела могат да се съхраняват в нас вечно.

Такъв е случаят след инфекция с вируса морбили, който причинява дребната шарка. При повторна инфекция с морбили, запасът от специфични антитела, които разпознават този вирус, реагират мигновено и блокират вирусната инфекция.

Това, което знаем, е базирано на информация от предишни епидемии, причинени от сходни коронавируси (SARS през 2002 и MERS през 2012 г.), както и от последни малки проучвания, които изследват антителата в кръвта на пациенти, възстановили се от COVID-19. В скорошната си статия в „Ню Йорк Таймс“ Марк Липсич, професор по Епидемиология в Харвард, дава своето предположение относно изграждането на имунитет към SARS-COV-2, базирано на достъпната информация.

Според него след инфекция с новия коронавирус, повечето хора ще изградят имунитет, някои по-добър от други, и той се очаква да трае около година.

Проучване от китайска група загатва, че сериозността на симптомите от инфекция със SARS-COV-2 определя колко добър имунитет изграждаме и някои от заразените, които проявяват леки симптоми или никакви е възможно да не изграждат антитела. Ако това е истина, идеята за изграждане на стаден имунитет на населението по натурален път би била невъзможна.

Стаден имунитет се изгражда, когато голям процент от населението се е заразило със SARS-COV-2 и е изградило имунна защита, което предотвратява по-нататъшното разпространение на вируса и предпазва инфектирането на рисковите групи от хора. За новия коронавирус, този процент е изчислен да е 60-80%. Единственият начин да разберем до коя фаза потенциално сме достигнали в изграждането на стаден имунитет е чрез масово тестване на населението. „Тествайте, тествайте, тествайте“ e призивът на директора на Световната здравна организация към държавните правителства като стратегия за по-добро контролиране на ситуацията.

Неочакван обрат в двубоя и в надпревара за ефективно оръжие: Както знаем, с напредването на възрастта, както и при хора със съществени здравословни проблеми, имунната система отслабва. При тези индивиди се наблюдава забавено изграждане на антитела, което предоставя време на вируса да се установи в предпочитаното за него място – белите дробове.

От експериментални проучвания вече знаем рецепторът, който позволява на вируса да се закрепи и да навлезе в белодробната клетка. Много често при по-уязвимите пациенти подтиснатата имунна система неочаквано преминава в хиперактивно състояние. Именно тази прекомерна активация на имунната система е главната причина за фаталните усложнения на COVID-19.

Натрупването на мъртви имунни клетки и течност в дробовете затруднява приемането на кислород и е предпоставка за развитието на пневмония. При повечето от възстановилите се пациенти капацитетът на белите дробове се възвръща, но при някои от по-тежките случаи може да остане дълготраен белег върху дихателната система. Различни групи тестват лекарства, които да намалят това хиперактивно състояние на имунната система.

Най-безопасният и ефективен начин за трайно елиминиране на вирусния нашественик и изграждането на стаден имунитет е ваксината. До момента разполагаме с около 119 кандидати за ваксина. Отборите, които ги разработват, залагат на много и различни подходи. Най-многобройни са ваксините, които използват част от шипчения протеин на повърхността на вируса.

Проучвания показват, че имунизирани лабораторни плъхове с този тип ваксина развиват защитни антитела срещу SARS-COV-2. Други групи предприемат по-иновативни подходи, като използват РНК или ДНК генетична информация, която да изгради специфичната част от вируса в нашите клетки и да активира генерирането на защитни антитела. Това прави в момента американската биотехнологична компания Moderna и резултатите изглеждат обещаващи.

Много е вероятно повече от една ваксина да премине успешно през клиничните тестове и да бъде одобрена за масова употреба, твърди изпълнителният директор на GSK, Ема Уолмзли. Предвижда се да разполагаме с ваксина срещу SARS-COV-2 в следващите 12-18 месеца, което ще маркира един от най-скоростните опити за създаване на ваксина досега.