COVID-19 превърна две лекарки от Лом в истински герои

Две лекарки се превърнаха в истински герои за Лом и целия Северозапад по време на COVID – епидемията. Д-р Шакилла Нури Попал-Димитрова и д-р Мая Бориславова живяха в инфекциозното отделение на ломската болница два месеца и се бориха за живота на 12 пациенти.

Повечето оздравяха, но други не успяха да победят вируса и много си стари болежки и се преселиха в отвъдното, пише "Конкурент".

„Когато научих за извънредното положение, бях уплашен. Не знаехме какво ще се случва, не знаехме за тази нова инфекция нищо и бях изключително притеснен, въпреки че вярвах на колегите много. Без д-р Попал и д-р Бориславова обаче нямаше да успеем.

Д-р Георгиев /б.р. д-р Емил Георгиев, началник на инфекциозното отделение в ломската болница/ се разболя още в първите дни. Те го излекуваха. Молех се само да се пазят. Сега внасям предложение до кмета да ги обявим за почетни граждани на Лом.

Домът на нито една от тях не е в Лом, но те бяха тук, изоставиха всичко, не виждаха семействата си, за да правят това, на което са се посветили– да лекуват”, споделя д-р Георги Савков – директор на МБАЛ „Свети Николай Чудотворец”.

Най-много пациенти с COVID 19 в Северозапада се лекуваха в болницата в Лом. Там д-р Попал и д-р Бориславова се грижиха и за част от обитателите на старческите домове в Гара Орешец и Кула.

Д-р Попал – Димитрова влиза в отделението на 13 март и го напуска в края на май.  Тя е от Афганистан, завършва медицина в България, инфекционист с 20-годишен стаж. До миналата година преподава в Софийския медицински университет. Работи в София и в болницата в Лом, защото оттам е съпругът й. Той е ортопед-травматолог в столична болница. Имат 14-годишна дъщеря.

Два месеца и половина семейството общувало само по телефон, а кратките посещения на баща и дъщеря в Лом са в двора на местната болница, откъдето виждали на един от прозорците любимия човек, а тя била благодарна за подкрепата – тази на близките си и на ръководството на болницата, на сестрите и санитарите, с които всеки ден заедно обличали екипите.

„Пазете се, друго не искам!” – изречението, което двете лекарки чували на ден по десетки пъти от устата на д-р Георги Савков. А той правел всичко по силите си, за да се чувстват те добре и бил благодарен, че ги има.

„Обадих се на д-р Бориславова на 23 март по време на заседание на кризисния щаб. Просто й казах, че ни е необходима, тя помисли само минута и още същия ден пристигна, облече костюма и влезе в отделението”, споделя шефът на ломската болница.
Тя е д-р Мая Бориславова. Цял живот лекар – инфекционист.

Вече пенсионер. Нейният дом е Видин, но го напуснала веднага след призива на д-р Савков. Прибрала се обратно през май. Там я чакал съпругът й, инженер, благодарение на когото и до днес работят  старите часовници на кули и сгради в различни градове на България.

За д-р Бориславова периодът на  COVID е необичаен, неочакван и много труден, но изпълнен с предизвикателства и интересен.
„Този период от живота ни научи, че наистина трябва да разчитаме един на друг. Човек не е сам на света. За да се бори и да преодолява неочаквани препятствия, трябва да има на кого да се опре.

Колегите бяха моята опора и те се справиха – и лекарите, и сестрите и санитарите”, споделя д-р Георги Савков и вярва, че дори и да има отново епидемичен взрив, ломската болница ще е пак на първа линия още по-готова и организирана.