Д-р Анелия Симеонова: Цели фамилии имат синдром на неспокойните крака

Д-р Анелия Симеонова е невролог и специалист по медицина на съня. Завършила е Медицински университет – София през 1998 г. Има две специалности – Обща медицина (2004 г.) и Неврология (2009). Специализира е също нарушения на съня и бодърстването в Унгария, както и електромиографска диагностика на нервната система.

В началото има своя индивидуална практика като общопрактикуващ лекар, а от 2007 г. работи в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда. Професионалните й интереси са в областта на лечението на мозъчен инсулт, медицината на съня и периферната система.

Разговаряме с д-р Симеонова за едно от нарушенията по време на сън – синдром на неспокойните крака, по повод Световния ден на синдрома на неспокойните крака, който се отбелязва на 23 септември.

- Д-р Симеонова, какво представлява като заболяване синдромът на неспокойните крака?

- Това е най-честото двигателно нарушение по време на сън. Пациентите се оплакват от неприятни усещания в краката, много по-рядко – в ръцете. Характерно за оплакванията  е, че се появяват  при покой, предимно вечер. Пациентите определят тези усещания като изтръпване, мравучкане, съклет.  След раздвижване тези оплаквания намаляват или почти изчезват. И тъй като синдромът на неспокойните крака има циркаден ритъм, той се появява вечер,  когато пациентът си легне. Обикновено заспива по-трудно, защото неприятните усещания в краката го карат да става многократно, да се раздвижва и това нарушава съня му. Пациенти с по-изразени симптоми имат оплаквания и през деня, когато седят продължително време неподвижно – например,  посещение на театър, кино, пътуване с автомобил и други.

- При какъв специалист трябва да се търси помощ при наличие на такива оплаквания?

- Това все още е недостатъчно познато заболяване за част от колегите  и води до забавяне в поставянето на диагнозата. При поява на   описаните по-горе симптоми е необходимо да се направи консултация със специалист по медицина на съня.

- Как се поставя диагнозата, какви изследвания са необходими?

- Подробните анамнестични данни, провеждането на физикален преглед и попълването на скали от пациента гарантират правилно поставената диагноза и води до провеждане на адекватно лечение.  Причините за синдром на неспокойните крака могат да бъдат  различни. При част от пациентите той е наследствен или така наречения идиопатичен СНК, свързан с  наличието на определени гени.  По-голямата част от пациентите имат вторичен синдром на неспокойните крака. Той се проявява вследствие на някои заболявания на вътрешните органи или в резултат на прием на медикаменти, при които синдромът се явява страничен ефект.

Полисомнографският запис  е златният стандарт за поставяне на диагнозата. Това е най-голямото изследване в областта на медицината на съня, което се провежда по време на сън и включва регистриране и на неволевите мускулни движения. Изработени са множество скали, по които тестваме пациентите, за да определим тежестта на симптомите при конкретния болен. Тези скали служат както при  поставяне на диагнозата, така и за проследяване на ефекта от назначената терапия.

- Какви са причините за това неврологично заболяване?

- Както вече споменах, има голяма група пациенти с наследствен синдром на неспокойните крака. При тези хора има определени генни локуси, отговорни за тази патология. Другата, по-голяма група пациенти, е с вторичен синдром на неспокойните крака, който е свързан с редица заболявания. Много е характерен за хора с полиневропатия – увреждане на периферните нерви, свързано с  диабет, провеждана химиотерапия при злокачествено заболяване или от употреба на токсични вещества. Често срещан е при пациенти  с бъбречна недостатъчност, пациенти на хемодиализа. 90% от хората на хемодиализа имат синдром на неспокойните крака. При  анемичните състояния - желязодефицитната анемия, дефицитът на витамин В12. Среща се също при пациенти с ревматоиден артрит, с дерматологични заболявания като атопичен дерматит и псориазис, с ред други вътрешни заболявания, които могат да доведат до симптоматичен синдром на неспокойните крака, тоест синдромът придружава като симптом други заболявания.

От синдрома на неспокойните крака страдат и хора, които употребяват определени медикаменти – антидепресанти, антипсихотични средства и др.  Те могат  да провокират наличен СНК.

Много често бременните жени получават синдрома на неспокойните края в третия триместър. При тях терапевтичното поведение е ограничено и не можем да облекчим състоянието им по време на самата бременност.

Част от екипа на Лаборатория по медицина на съня в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда (от ляво надясно) д-р Нейко Нейков - невролог, проф. д-р Иван Стайков, дм - началник Клиника по неврология и медицина на съня, д-р Анелия Симеонова - невролог и специалист по медицина на съня, д-р Деница Янчева - невролог.

- Какъв процент от хората са засегнати от заболяването?

- Смята се, че честотата на заболяването е около 30-40% от възрастното население, според различните проучвания. При това в много от случаите точната диагноза не е поставена и тези пациенти не попадат в статистиката. В нашата Клиника по неврология и медицина на съня в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда ежедневно се сблъскваме с хора, които страдат от години от синдрома на неспокойните крака,  които  нямат поставена диагноза  и до момента не е  провеждана адекватна терапия.

- Има ли рискови фактори за отключване на синдрома?

Рисковите фактори са свързани с причините, които могат да доведат до синдрома на неспокойните крака. Такива са анемичните състояния - желязодефицитната анемия, дефицитът на витамин В12.

От своя страна, синдромът на неспокойните крака е рисков фактор за сърдечносъдови заболявания.

- Как се отразява синдромът на неспокойните крака на качеството на живот на пациентите?

- Тяхното качество на живот е сериозно влошено. Пациентите нямат пълноценен сън, защото заспиват по-трудно. Времето от лягане до заспиването е удължено заради неприятните оплаквания, които имат. Тези оплаквания може да се провокират и в ранните сутрешни часове. Това води до фрагментиране на съня, до чести пробуждания, затруднено възстановяване на съня и до ниска сънна ефективност, които рефлектират в затруднения в социалното, семейно и професионално съществуване. Човекът е уморен и непълноценен в ежедневните си дейности. Настъпва също промяна в настроенията, в афекта, в когнитивния капацитет. Понякога точно заради влошеното качество на живот пациентите търсят помощ при нас.

От друга страна, този синдром в дългосрочен план при липса на адекватна терапия води до сърдечносъдови заболявания – високо кръвно налягане, ритъмно-проводни сърдечни  нарушения, паметови нарушения и др.

- Какво е лечението?

- Лечението е съобразено с вида синдром на неспокойните крака. Терапията е насочена както към основния механизъм за развитието на синдрома, така и към повлияване на провокативните фактори. Ако пациентът има желязодефицитна анемия и вторичен синдром на неспокойните крака, ние лекуваме и двете състояния. Както правим адекватно заместване на липсващото желязо под формата на таблетки или чрез инфузии, така прилагаме и специфични медикаменти за синдрома на неспокойните крака.

Пациентите със СНК се проследяват при нас на три месеца с клиничен преглед и с попълване на тестове, които оценяват, ефекта от провеждана терапия.

- Поемат ли се медикаментите за това заболяване от Здравната каса?

- Медикаментите не се поемат от Здравната каса. За съжаление, в България на този етап медицината на съня нито като диагностика, нито като терапия се заплаща от НЗОК, както при дихателни, така и при двигателни нарушения по време на сън.

Мара КАЛЧЕВА