Д-р Елица Бечева-Крайчир със страшно предупреждение за К-19, може да загазим яко

Проведеното масово проучване в страната алармира за реален недостиг на специалисти още преди очакваната втора вълна през зимните месеци, пише Труд бг.

Лекарите и медицинският персонал са най-застрашени от заразяване с COVID-19. Практикуващите най-хуманната професия се обезсърчават от растящите пропорции на заразяване при диагностика и лечение на инфектирани пациенти у нас и в световен мащаб.

Ето какво каза по темата Д-р Елица Бечева-Крайчир е заместник-директор на Българския Институт по Биоинформатика.

- В последните дни броят на заразените в страната расте на фона на отслабените мерки. Някои специалисти говорят за началото на втора вълна на заразяване, която дори може да е по-тежка от първата. Ваксини се разработват, но най-малко година ни дели от тяхното масово приложение. Какво реално се случва, доктор Бечева?
- Дали ще има втора, при това по-тежка вълна, специалистите не могат да кажат със сигурност. С такова предвиждане не се ангажира дори професорът по вирусология д-р Щреек, който е ръководител на Института по вирусология към Университета в Бон, Германия, и един от най-опитните специалисти по коронавирус в света.

Преобладава мнението, че ще зачестят случаите на поява на „огнища“ на заразяването с по 50-100 души. При съмнение за такъв случай е логично на тези места да се фокусират повече изследвания за наличие на вируса, което ще доведе до по-висок брой на установените вирусоносители.

От друга страна, вече наблюдаваме загуба на търпение у хората и силно нежелание за спазване на препоръките, дори при установено вирусоносителство, което води до възникване на отделни случаи или малки до по-големи огнища и на други места.

- А ясно ли е поне дали с есента вирусът може да върне силата си? 
- Не е ясно дали с настъпването на студените месеци ще има много силна вълна от заразявания, или както се изразяват някои специалисти - „вирусен ураган“.

Повечето респираторни вируси (тези, които засягат предимно дихателната система), към които се отнася например причинителят на сезонния грип, показват ясна тенденция към зачестяване през зимния сезон.

Причините за това все още не са напълно изяснени, но вероятно включват както фактори от страна на причинителя, така и на приемника (в случая хората).

Така например при много ниски температури вирусът на грипа по чисто физични причини „придобива“ по-устойчива обвивка във външната среда и може да оцелее по-дълго време, отколкото при високи температури и на слънце.

През зимата повечето хора се намират в близък контакт в затворени помещения с недобра вентилация, което благоприятства разпространението на вируси по въздушно-капков път. Но коронавирусът не е грипен вирус и точно развитие на разпространението му не може да се предвиди еднозначно.

Срещу сезонния грип много хора от популацията имат някакъв имунитет, докато SARS-CoV2 е напълно нов за нас. Още повече че в момента наблюдаваме точно обратната тенденция в много страни от северното полукълбо, където лятото е в разгара си, а броят на болните нараства.

Според водещи вирусолози и епидемиолози, все пак е по-добре да бъдем подготвени за по-неприятния сценарий и той да не се окаже верен, отколкото да предприемем твърде недостатъчни мерки и да бъдем ударени от тежка вълна.

Смятам, че е необходимо да изработим устойчива защитна концепция.

- Оптимистка ли сте по отношение на скорошно откриване на ваксина?
- По данни на СЗО от 2 юли 2020 г. в момента има осемнайсет COVID-19 кандидат-ваксини в различна клинична фаза на проучване.

Така например кандидатът на Университета в Оксфорд е във фаза 3 - това означава, че веществото вече се тества сред няколкостотин до няколко хиляди доброволци, за да се определи окончателно терапевтичната му ефективност, сигурността при употребата му и има ли странични ефекти.

На този етап кандидат-ваксината вече се смята до голяма степен за ефективно средство и, ако тази фаза приключи успешно, веществото може да бъде одобрено и лицензирано за масово приложение.

Още поне две кандидат-ваксини от Китай и САЩ се намират в клинична фаза 2 (изследване сред по-малък брой доброволци), а няколко субстанции всеки момент очакват одобрение за фаза 2.

Американската агенция по храните и лекарствата (FDA) е поставила летвата за одобрение сравнително ниско - на 50% ефективност, без изискване за продължителност на виталността на антителата.

Вероятно много от тези кандидат-ваксини ще докажат висока ефективност и поне средно продължително протективно действие.

С изключение на работата на специалисти от БАН, които правят опити за разработване на собствена ваксина, България е извън планирането и развитието на тези проучвания.

Ако до една година у нас започне масово приложение на такава ваксина, ще бъде голям пробив. Дори когато имаме достъп до доказано ефикасна ваксина, превенцията трябва да продължи и това е силно желателно, защото двете неща имат съвсем различно протективно действие.

Дотогава обаче трябва да се намали и предотврати масовото инфектиране най-малкото на лекари, медицински персонал и на всички други на първа линия, за да не спират животът и икономиката.

- Каква е най-честата причина за заразяване с COVID-19 при медицинския персонал, особено на първа линия, и ситуацията в България? Вие лично страхувате ли се?
- Неизбежно, лекарите и здравният персонал, особено колегите на „първа линия“, са най-уязвимата група, изложена на ежедневен риск от заразяване с COVID-19.

А всяка една здравна система е абсолютно зависима от медицинския персонал на всички нива, мотивацията и професионализма на всеки един от тях.

В България заразените медици са средно 10% от всички установени случаи, а в световен мащаб процентите варират между 10 и 14. СЗО многократно алармира за тази тревожна тенденция.

Несъмнено големият брой безсимптомни носители - по литературни данни, поне всеки пети пациент с позитивен тест за SARS-CoV2 е напълно асимптомен - застрашава предпазването на медицинския персонал особено по време на диагностични и терапевтични процедури включително животозастрашаващи заболявания и състояния.

Все по-голяма част от лекарите и медицинските работници в България са в напреднала възраст (по данни на НСИ за 2019 г. делът на лекарите във възрастовата група 55-64 години е 35,3%, т. е. повече от 10 000 души, а тези над 65 г. са 17,5%). Доказано е вече, че рискът от усложнения при заразяване в тези възрастови групи е по-висок.

Недостигът на здравен персонал по места, един отдавна растящ проблем, стана все по-осезаем. Разбираемо е, че в тази ситуация все повече колеги са обезсърчени.

Само за последните 15 дни цели екипи от болниците във Велинград и Силистра подадоха колективни оставки. Денонощните дежурства, (само)изолацията от най-близките, високите нива на натовареност и стрес, застаряването на медицинските работници водят до обезкървяване на здравната система в страната.

- Реална ли е опасността през есента да няма кой да ни лекува?
- Да, напълно реално е през есента да няма кой да ни лекува. Но това е валидно с пълна сила и за много други страни. Последните новини дойдоха от британската медицинска асоциация, че всеки седми лекар напуска.

Проведеното масово проучване в страната алармира за реален недостиг на специалисти още преди очакваната втора вълна през зимните месеци.

Според тях това може да повали Британската здравна служба, защото тя ще бъде атакувана от недостиг на персонал, съчетан с обичайния натиск от повишеното търсене на медицински услуги през зимата и огромното изоставане на работата, отложена поради пандемията.

- Какво е вашето лично отношение към заразата?
- Макар да не принадлежа към колегите, които се борят на първа линия, моят съпруг е там, на „фронта“.

Разговарям много често с колеги, които имат ежедневен контакт с болестта в работата си. Заболяването може да изглежда напълно безобидно в началото, дори симптоматично да се очертава тенденция към оздравяване, а после внезапно да се развие тежка клинична картина, налагаща интензивно лечение.

Както знаем, това по-често се наблюдава при хора със съпътстващи заболявания, като злокачествени, хронични метаболитни или сърдечносъдови.

И аз, като почти всеки човек, имам близки, които отговарят на този профил. Като цяло се отнасям с уважение към основните препоръки за предпазване - добра хигиена на ръцете, носене на предпазна маска при вероятност за близък контакт в затворени помещения, доколкото е възможно избягване на твърде близки контакти в закрити пространства.

Но не трябва и да спираме да живеем, да работим и да бъдем хора, макар и в променена ситуация.

- Още от началото на пандемията търсим най-ефективната превенция и лечение. Светът се лута между обещания за нови терапии, откриване на ваксина и надежди, свързани с добре познати и достъпни продукти. Какъв е Вашият коментар? 
- В очакване на ваксина срещу COVID-19, нека обърнем внимание на възможностите за превенция. Двете неща изобщо не се самоизключват, напротив, могат да работят много успешно и заедно.

Превенцията не натоварва здравната система с допълнителни разходи, а спестява ценни ресурси в сравнение с високите разходи по лечението на тежките форми на заболяването. А превенцията, особено на лекарите, е стратегически важна за цялото общество. Бих казала дори, че е въпрос на национална сигурност.

- Какво смятате за споровете около използването на хлорохин и хидроксихлорохин?
- Обнадеждаваща е новината за старта на международно проучване за превенция от COVID-19. То се ръководи от изследователи към университета в Оксфорд и се финансира от повече от дузина водещи държавни агенции, видни спонсори и фондации.

Проучването се основава на няколко факта: от една страна е силно обезпокоително развитието на пандемията в световен мащаб, значителният риск от нова или нови по-мощни вълни на инфектиране на населението и липсата на ефективна ваксина или етиологичен терапевтик срещу вируса.

От друга страна се натрупа известно познание относно начина, по който вирусът SARS-CoV-2 поразява организма, както и какъв ефект имат медикаментите хлорохин и хидроксихлорохин върху способността му за размножаване.

От емпирично натрупаните до момента данни става ясно, че тези молекули имат ефект, ако не в тежки и напреднали стадии на болестта, то най-малко в рамките на превенция на развитието на тежка клиника.

Освен това тези медикаменти са познати и се прилагат за лечение (на други заболявания) от години, поради което техните фармакокинетика, фармакодинамика, дозиране, нежелани реакции са много добре проучени.

Досега няколко по-малки проучвания на превантивния ефект на хлорохин и хидроксихлорохин спрямо новия коронавирус са показали положителен резултат.

В началото на месец юни Асоциацията на лекарите и хирурзите в САЩ (AAPS) заведе безпрецедентно дело срещу FDA за наложените ограничения върху хидроксихлорохин.

Колегите остро осъдиха агресивната кампания за очерняне на продукта като „недоказан“ и „небезопасен“ и настояха за незабавно отпадане на забраната и възобновяване на достъпа до продукта.

Асоциацията представи данни в съда, от които е видно, че държавите, подкрепили употребата на хидроксихлорохин, като Южна Корея, Индия, Израел и Турция, се справят значително по-успешно в битката с COVID-19.

Представително епидемиологично проучване показва, че в държавите където се употребява пет пъти повече хидроксихлорохин, смъртността е два пъти по-ниска.

- Какъв е мащабът на сегашното проучване? 
- Това е рандомизирано, двойно-сляпо, плацебо-контролирано, световно проучване за превенция от COVID-19 с хлорохин/хидроксихлорохин.

То ще обхване 40 000 лекари и друг медицински персонал от първа линия от Великобритания и някои страни в Европа, Азия, Южна Америка и Африка.

Очакваната му продължителност е между 3 и 12 месеца. За да можем изключително бързо да установим дали тези медикаменти могат да минимизират риска от заразяване, или поне от развитие на тежки клинични форми, такова широкомащабно проучване на хората в най-голям риск - здравните работници от първа линия, е от огромно значение и е най-правилният подход.

Гледаме към това проучване с голяма надежда, тъй като неговият успех би означавал наличие на средство за защита, което нашата страна и здравна система могат икономически и логистично да си позволят, имайки предвид, че хидроксихлорохин вече се произвежда в България.

Коя е д-р Елица Бечева-Крайчир
Д-р Елица Бечева-Крайчир е заместник-директор на Българския Институт по Биоинформатика.

Тя е лекар със специалност по медицинска генетика и докторска степен по генетика. Специализирала е в научно-изследователски институти и клиники в България, Германия и Япония, където работи с проф. Юсуке Накамура, един от пионерите в приложението на генетичната вариативност и персонализираната медицина.

Д-р Бечева има едно дете и е омъжена за лекар-хирург от Словакия, който повече от 10 години работи в Германия. В свободното си време обича разходките сред природата, музиката и работата в градината.