Д-р Илиев от Берн каза какво прави К-19 в мозъка

Експерименти с животни показват, че вирусът има способността да се скрива в мозъка, но за момента нямаме данни, че след преболедуване вирусът остава там

Коронавирусът има достъп до мозъка, но няма данни, че остава трайно там. Това каза пред БНТ д-р Аспарух Илиев от Лабораторията по инфекция на мозъка в Университета в Берн и експерт по безопасност на ваксините.

„Експерименти с животни показват, че вирусът има способността да се скрива в мозъка, но за момента нямаме данни, че след преболедуване вирусът остава там.

Имаме, че вторичната късна имунна реакция след болестта е причина за остатъчните оплаквания след болестта.

Някои ги описват като постковид синдром или дълъг COVID. Те са свързани с нарушение в концентрацията, с нарушение в паметта, с възможността да изпълняваме по-сложни занимания“, обясни лекарят.

Загубата на обоняние също била част от нарушенията във Функцията на структура, свързана с мозъка.

За момента обещаващи резултати дават всички фирми, които разработват лекарствата срещу коронавируса, коментира още д-р Илиев. Но те не могат да бъдат алтернатива на ваксинирането.

Ваксинацията в момента остава най-сигурният и най-бързият начин да се справим с проблема. Терапиите с таблетки ще са много интересни и полезни за всички за нас за бъдещето, но няма да бъдат на пазара в близките 4-5 месеца, посочи той.

Според него в България подходът е доста гъвкав заради „зелените коридори“, а основният проблем е нежеланието за имунизация.

На въпрос за надеждността на ваксината на „Астра Зенека“ д-р Илиев беше категоричен: „Моето мнение продължава да бъде, че „Астра Зенека“ е изключително безопасна, изключително сигурна и много добра ваксина.“