Д-р Рада Прокопова с аларма: К-19 може да обостри болести, към които...

Д-р Рада Прокопова коментира ваксините срещу коронавируса, лечението и възможните усложнения след преболедуване пред "Дарик" радио.

Тя е водещ кардиолог и началник на Отделението по кардиология към Клиниката по вътрешни болести на болница „Света Анна“, лекувала е пациенти със заболявания на сърдечно-съдовата система и COVID.

Д-р Прокопова бе и една от първите ваксинирани срещу коронавирус още на 27 декември.

За ваксините, страничните прояви и очакванията

Д-р Прокопова е получила и втората доза от ваксината на 18 януари. При реимунизацията са се появили леки странични ефекти, които не са били по-различни от очакваните.

Тя не е взимала по-специални мерки за предпазване от разболяване, но препоръча в този преходен период да бъдат ограничени контактите максимално.

“В понеделник получих втората доза. Не беше толкова тежко, колко хората може би си мислят, че е. Но както си пише, при втората дозировка има някакви странични действия, повече отколкото при първата.

При първата почти никой от нищо не се е оплаквал, при втората е като миниразболяване, но минава в рамките на 10 часа и в момента никой от нищо не се оплаква.

Аз имах малко температура и болки в мускулите, колеги се оплакаха от отпадналост. Болките в мускулите може би са най-характерни“, посочи тя.

Д-р Прокопова разказа, че двама от колегите й са се разболели между двете дози от ваксината. При тях заболяването е протекло много по-леко и без усложнения. По думите й това, че те са заболели, не е пречка да получат и втората доза от ваксината, когато вече са добре.

Тя уточни, че самата тя не е имала преди имунизацията антитела, но 10-15 дена след втората доза ще се изследва.

Кардиологът посочи, че в „Света Анна“ голяма част от медиците, които нямат антитела, са вече ваксинирани и се гледа положително на имунизацията.

„Нагласата е силно положителна, не съм срещнала съпротива нито явна, нито тайна от медицински сестри, санитари или други специалисти.

Вероятно това, което ние заедно видяхме за тези месеци в болницата, е достатъчно ужасно и страшно, за да знаем какво може да очаква един човек, болен от коронавирус.

Познанието по въпроса, а не невежеството трябва да е водещо. Не считам за уместно хора без медицинско образование и то специализирано, да дават каквито и да е насоки по отношение на вредата или ползата от ваксинация.

Това би било в полза на цялото общество. В крайна сметка всеки здравомислещ би трябвало да потърси помощ от специалист, когато има някакъв проблем.

Никой разумен човек не си лежи под колата да си я оправя, а я води на автомонтьор. Нали така? Разумът и интелигентността изискват да се съобразяваме с хората, които имат достатъчно основание да имат мнение“, подчерта тя.

Усложнения след и по време на коронавирусната инфекция

„Голяма част от усложненията, които наблюдаваме, наистина са от страна на сърдечно-съдовата система. Но те са функционални, те не са в резултат на увреда на самото сърце или на съдовете, а се причиняват от странични фактори.

На първо място - от прилаганото лечение – за да спасим пациентите, прилагаме големи дози кортикостериоди, които покачват кръвното налягане и сърдечната честота.

От друга страна има изследвания, че самият вирус води до нестабилност на вегетативната нервна система с много тежка изява на симпатикуса, нервната система на стреса. Може да очакваме отново тахикардия, повишена сърдечна честота, повишено кръвно налягане.

Много по-рядко се наблюдават кардиологични увреди – засягане на миокарда, сърдечния мускул, относително по-чести са перикардитите – натрупване на течност между сърцето и стената на перикарда.“, обясни д-р Прокопова.

По думите й действително за хората със сърдечни заболявания и прекаралите вече инфаркт, има по-голям риск и трябва да бъдат следени от кардиолог по-често.

„Действително при преболедувалите COVID кардиологично болни - хората с исхeмична болест, преживелите инфаркти, се наблюдава повишена смъртност в световен мащаб от нов сърдечно съдов инцидент.

Това е заради повишената коагулация, образуването на тромби в организма. Така че пациентите, които имат предшестващи сърдечно съдови усложнения или са с рискови фактори, в следващите 3 месеца би трябвало по-добре да се следят от лекар кардиолог“, препоръча специалистът.

Тя добави, че напоследък има много млади пациенти между 25-35 г., които се страхуват от бъдещи сърдечно-съдови забалявания, но обърна внимание, че те не са в рисковата група.

Според д-р Прокопова трябва да се насочи вниманието към амбулаторно изписаните пациенти, които не са били в болница. Тези със сърдечно-заболяване да минат на преглед, за да се превантират бъдещи усложнения, посъветва кардиологът.

По думите й човек рядко отключва заболяване след коронавирусна инфекция и по-скоро не е знаел за него. Все пак, макар и много по-рядко, има случаи първично здрави пациенти да получат тежки увреди, включително и миокардити с развитие на сърдечна недостатъчност.

„Много често хората не знаят за съществуващи при тях заболявания и диагностицирайки ги с COVID, откриваме един куп допълнителни заболявания.

Те не са предизвикани от коронавируса, просто пациентът не е знаел и не са били тежки, но са се обострили по време на COVID. Често стартира хипертония, която до момента е била умерена, а след коронавирусната инфекция или по време на нея, става тежка.

Много често стартира диабет, който също е бил заложен и пациентът е бил в преддиабетно състояние“, даде примери д-р Прокопова.

„COVID ускорява заложените у нас проблеми, които иначе бихме могли да ги разберем след година, две, три. Той ги е разкрил“, заключи тя.

Високата смъртност и новият щам

Според д-р Прокопова големият брой на смъртните случаи у нас се дължи на това, че пациентите постъпват в болницата в много тежко състояние.

„Идваха тежко болни пациенти с коронавирусна инфекция на по 2-3 седмици, нелекувана или лекувана само с разпространяваните в интернет хранителни добавки и съответно развили много тежки увреди на белия дроб.

Не мислех, че е възможно да прочета на скенер, че някой има 95% увреда на белия дроб. За нас това беше изключително травмиращо нещо, което видяхме ноември и декември“, призна тя.

Специалисът посочи, че към момента натискът към болниците наистина е намалял и вече няма толкова тежкоболни пациенти. Според нея обаче, ако се разхлабят мерките, ни чака трета вълна.

„Ако се започне нормално общуване, се боя, че ни чака нова трета вълна, защото се съмнявам, че сме постигнали броя преболедували хора, който да може да ни защити от този високоинвазивен щам, който може би се задава“, изрази опасенията си тя.

Д-р Прокопова подчерта, че няма доказателства, че новият щам е у нас, но се очаква другата семица да има повече информация.

„Може би другата седмица ще знаем дали и доколко този вид е разпространен в България. Не мога да кажа, че нещо различно се случва, прави ми впечатление обаче масовостта на фамилно заразяване след новогодишните дни.

Чак такова масово заразяване на членове на една фамилия не бяхме виждали. Не е изключено вече да е в България вируса“, каза тя.

Спасен пациент със синдром на Гилен-Баре след прекаран коронавирус

Д-р Прокопова разказа и за случай на пациент, развил много рядка болест след прекаран коронавирус. За радост – с щастлива развръзка.

„Тук аплодисментите са за доц. Калпачки, началникът на неврологичната клиника в „Света Анна“. Гилен-Баре е едно относително рядко усложнение, автоимунно заболяване, след преболедуването на някаква вирусна инфекция.

За времето на лечение от коронавирус в болницата са наблюдавани четири пациента с Гилен-Баре. При този пациент бързо се е развила симптоматиката на Гилен-Баре – това е една прогресираща парализа, която ако не се овладее, може да доведе до смърт, защото пациентът не може да диша.

Пациентът ни е лекуван стандартно първоначално, но не се постигат резултати. Затова е направена плазмофереза с един нов апарат, който е подарък на болницата.

При тази процедура се филтрира кръвта. От 2 години в България не се е правила плазмофереза и ние сме горди, че още при първата е имало резултат. Човекът е изписан в добро състояние, без парализа“, разказа д-р Прокопова.

Тя обаче подчерта, че това заболяване е рядко и няма данни, че то се отключва по-често след коронавирус, отколкото при която и да е тежка вирусна инфекция.