Д-р Симидчиев: Поне 10 000 оздравели от К-19 у нас могат да спасят живот като дарят кръвна плазма ВИДЕО

"Плазмата е част от кръвта на всеки един човек. Тази на преболедувалите се нарича конвалесцентна на Запад, у нас е възприет термина реконвалесцентна плазма. Това значи такава част от кръвта на преболедували, която има достатъчно антитела, че да защити други". С тези думи започна участието си в предаването "Пулс" д-р Александър Симидчиев, пулмолог.
 
"Трябва да е доказано, че са преболедували заболяването и да е сигурно, че имат достатъчно количество на антитела. Прави се изследване на нивото на имуноглобулин G. Не 100 % от преболедувалите остават с антитела, някои имат само клетъчен имунитет. Антителата служат за това да предадем пасивно имунитета от преболедувал на болен", допълни той.
 
"Ако нивото е по-високо от определеното, плазмата служи за преливане. Имунитетът може да остане и без антитела, защото не само те го изграждат. Плазма може да се дари в Националния център по трансфузионна хематология и неговите подразделения, трябва да е сертифицирано мястото, за да може да се извлича и съхранява правилно", смята специалистът.

"За да може да дари човек трябва да е преболедувал коронавирус, да имат достатъчно ниво антитела, както и да имат готовността да дарят, да не е травматично. Ако кръв може да се дари 2-3 пъти годишно, плазмата може да е по-начесто защото не се извлича по такъв травматичен начин", коментира пулмологът. 
 
"200 мл на едно вземане е плазмата, обикновено 2 или 3 банки се вливат, за да може да се получи терапевтичен курс. Плазмата може да бъде съхранявана при много ниска температура до 2 години", обясни той. 
 
"Самият процес има 3 фази – намиране на подходящи хора и включването им към подразделение на Националния център по трансфузионна хематология; втората е самото вземане и предшестващите го изследвания, а третото е проследяване и намиране на хора, на които тя да помогне", сподели д-р Симидчиев.
 
"Приложена твърде рано плазмата е безсмислена, ако болестта преминава леко, самата процедура е прекалено скъпа. От тези над 14 000 човека, които са оздравели у нас, поне 10 000 са напълно подходящи за даряване на плазма, 1/3 не могат да дарят по здравословни причини, но другите 2/3 могат, ако имат достатъчно ниво на плазма и имат желание да дарят", информира гостът.
 
"Има много хора, които нямат възможност да дарят, защото нямат финансовата възможност да стигнат до такъв център. Това е в голяма степен е безопасен процес, няма риск за дарителя, той може само да помогне на нуждаещ се тежкоболен. Вливането на плазма още се разглежда като експериментален метод, но трябва да се валидира и сертифицира", заяви лекарят. 

"Има разнородни мнения дали работи, причината е, че хората не четат по темата, не е вярно, че се прилага само като последна стъпка, това е медицинска стъпка. Не трябва да е нито твърде рано, нито твърде късно, ако се приложи твърде рано е загуба на ресурс, ако е твърде късно и има много увреждания и се мъчим да правим нещо при напълно изчерпани резерви на организма, няма да можем да спасим пациента", изрази мнение д-р Симидчиев.
 
"Антителата блокират вирусите и намаляват вирусния товар, променят хода на болестта при лекуваните с плазма пациенти. Имаме случаи, при които бързо се вижда терапевтични ефект, в рамките на дни. Над 200-годишна история има това лечение, макар и в други заболявания. Подхожда се страхливо към това лечение, затова работим за създаване на регистър на приложението му, за да можем да кажем при какъв брой пациенти се получава положителен резултат и да оформим критерий", каза още той. 
 
"Институциите са свършили своята работа, въпросът е да продължим по този път. Има множество хора, които да си сътрудничат, за да излезе напред този метод. България би могла да стане остров на иновативна медицина, където се предлага този 200-годишен метод в новото заболяване, така че да има максимум полза при минимум риск", допълни експертът. 
 
"Единственият проблем при коронавируса е поведението ни като общност. Разнобоят на мненията значи, че сме разединени в различните си гледни точки за заболяването", завърши д-р Александър Симидчиев.