Д-р Валентина Григорова: Няма как лекар да скача върху корема на родилка, не сме убийци!

Не е коректно адвокати да настройват срещу нас. Това каза зам.-директорът на АГ болница „Св. София" д-р Валентина Григорова в интервю за в."Монитор".

- Д-р Григорова, как си обяснявате, че само за месец има две починали родилки, при това според роднини при скандални обстоятелства?

- Загубата е трагедия за близките, но тя се преживява и от лекарите. Ние също го преживяваме много тежко, но обществото сякаш не иска да го осъзнае. Не знам защо хората се настроиха толкова по тези случаи. Бих казала, че и медиите също донякъде допринасят за това. Недопустимо е цял град като Сливен да е с плакати „Убийци“. Ние, лекарите, не сме убийци.

- Казвате твърде тежки думи срещу медиите, но те отразяват фактите и обществените нагласи. Ще заявите ли същото, ако се изправите лице в лице с родителите и съпрузите на починалите жени?

- Както казах, ние, лекарите, също преживяваме тези случаи.

- Практикува ли се като цяло скачане и мачкане на корема на родилката за ускоряване на раждането? Близките на едната родилка твърдят, че с нея е постъпвано точно така.

- Какво означава скачане?! Та ние не сме акробати. Не могат лекар и акушерка да скачат, помислете само колко по-високо лежи родилката от тях. Говорят още, че родилките са връзвани.

- Връзват ли се родилките наистина?

- Когато започне раждането, краката на жената се фиксират на гинекологичния стол, но това е стандартно положение. Това се прави, за да не й се изхлузи кракът и да попречи на започналия процес. Дори е задължително да се прави. Когато на ръката й има система, абокат, естествено е ръката също да се фиксира. Това се случва и в операционните. Но такова нещо не може да се нарече връзване. Тези мерки са предпазни и са против усложнения. Представете си само какво ще се случи, ако след като жената е качена на гинекологичния стол, кракът й падне от високото, нали тогава ще се извади тазобедрената й става. Ние, лекарите, отговаряме и за родилката, и за детето. Затова тя се фиксира стабилно.

- Освен фиксирането ползва ли се въпросното скачане и натискане върху корема на жената, каквато е била практиката в миналото?

- Не, жената е качена високо на гинекологичен стол, който е на 1,5 – 1,7 метра от земята, той е с хидравлика. Пределно ясно е, че при такава височина никой не може да скача върху корема на родилката. Тук говорим за експресия по Кристелер. Този вариант не се прилага. Но когато главата е в таза, както е било при въпросната родилка, спокойно с една ръка отгоре се подпомага изгонващата функция на матката. Тя се контрахира и жената напъва, за да експулсира плода. Тази помощ с ръка отгоре е нещо елементарно и слабо. То не уврежда, а помага. Затова искам да попитам близките кой от тях е бил в родилната зала, че да знае, че върху жената „е скачано“.

- В чужбина вече има прослойка адвокати, профилирани във воденето на дела на пациенти срещу процент от сумата, за която клиентът съди. Знаете ли вече да има такива практики и у нас?

- Има, разбира се. Все повече и повече се търсят пациентските права. Дори вече съдят за вербално насилие, т.е. с думи. Няма как да насилваш вербално една родилка, просто я подканяш да напъва, обясняваш й, че трябва да е активна в раждането, за да бъде подпомогната самата тя в този момент. Така и тя знае, че не е сама, а професионалисти са до нея и й помагат. Но да се говори за вербално насилие е недопустимо. Действително последният момент от раждането – изгонването на плода, е най-тежкият, в който родилката е изтощена, но тогава й даваме кураж да продължи още малко и ще види детето си. Какво насилие е това?! Но има адвокати, които настройват пациентите. Това не е коректно!

- Лекарите имат задължителни застраховки до 200 000 лева при риск грешка. Достатъчни ли са тези застраховки?

- Често пъти тези застраховки не са достатъчни. Затова повечето лекари си правим допълнителни застраховки. От всички медицински специалности акушерската е най-уязвима, защото лекарят отговаря за два живота – на майката и на детето. Всичко се случва, затова човек трябва да е застрахован, да може да работи спокойно. Нашите застраховки са нищожно ниски. В чужбина те са неколкократно по-високи, там сумите и по полици, и по съдебни искове за огромни.

- Напоследък сякаш стана модерно да се ражда със секцио. Какво кара жените да избират операцията пред естественото раждане?

- Действително немалко жени предпочитат цезаревото сечение, но няма по-добро от естественото раждане. Все пак това ни е отредила природата. Някои от тях държат на определена дата и дори на час. Ние се съобразяваме с тези желания, стига да са в рамките на допустимите десет-петнадесет дни преди термина. Секциото все пак е коремна операция и има своите рискове. Не може да се отрекат обаче и плюсовете – жената е планирала, подготвила се е, стресът е по-малък, не е в постоянно очакване и напрежение кога ще получи болки. Като специалист съветвам разумните бременни и лекари да я избягват, ако няма индикации, че трябва да бъде направена операция. Има и малък брой такива, които раждат сами вкъщи. В последно време по мое наблюдение се увеличават тези, които искат да родят по естествен път без наша намеса и се оставят да преносят плода. Не са ясни мотивите им, но ние се съгласяваме с тях. Не им пречим, стига това да не води до някаква опасност от усложнения за майката и детето.

- В последните години бяха създадени т. нар. училища за родители. Вършат ли работа?

- Да, защото се водят от специалисти, които обясняват как протича едно раждане, как жената може да си помогне и всичко, което е необходимо за случая. Малко хора обаче се възползват от тези училища за родители. Повечето от жените се учат по този въпрос от сайтове. Това не е правилно, лекарят е, който ще даде най-добрите съвети, а не анонимни хора в интернет. Имахме много добра система на женски консултации в миналото, но за съжаление, тя беше разбита. Проблем е и това, че много жени до раждането, което в България е безплатно за всички, не ходят на лекар да ги наблюдава по време на бременността. Проблемът е, че не са здравноосигурени и нямат свой личен лекар.

- Впрочем, намаляха ли случаите на раждания вкъщи, каквато мода имаше преди няколко години?

- Да, вече се увериха, че е сложно и рисково. Карат ни жени, при които раждането е започнало у дома, но не умишлено, а инцидентно. На мен и златно яйце на Фаберже да ми дават, няма да отида да водя раждане в домашни условия.

Визитка:

Д-р Валентина Григорова е акушер-гинеколог с 40-годишен опит

Тя е изродила над 15 000 бебета и е сред петте най-търсени специалисти в тази област у нас

По-голямата част от кариерата й преминава в Първа АГ болница „Света София” (бивша „Тина Киркова”)

Дълги години е била завеждаща родилна зала

Заместник-директор е по медицинските дейности