Дълъг COVID превръща живота на излекувани в ад

„Трябваше да се науча да живея на забавен каданс”. Това споделя Амели Лакурт, социална работничка в Северна Франция. От октомври досега тя живее с постоянна умора и различни болежки, предизвикани от „дългия COVID”. Причините за него все още не са достатъчно проучени.

Как живеят хората, засегнати от „дългия COVID” - разказва Беатрис Йоанис от Франс прес. 

Амели е на 33 години. Тя се е заразила с коронавируса през октомври, но едва в края на февруари е била диагностицирана с така наречения „дълъг COVID”.

Амели изброява кои неща са вече невъзможни за нея заради заболяването – „пазаруване, готвене на сложни ястия, чистене, каране на кола, градинарство, спорт”. Амели освен това търси думите си, разменя местата им в изречението, има трудности при четене на книга повече от 10-15 минути.

В Аниер, близкото предградие на Париж, Фортюне също мъкне бремето на COVID от над година, след като се е заразила в средата на март 2020 г.

„Цялата тази година беше наистина "COVID". Нямах и седмица покой”, споделя 25-годишната юристка, страдаща от астма. Тя допълва, че се чувства като на 70 години.

Според френските здравни власти още от края на първата вълна на епидемията, продължаващи симптоми са били констатирани при над 10% от пациентите над три месеца след началото на заболяването.

В болницата „Дрон” в Туркоан в Северна Франция, където Амели Лакурт е дошла да потърси експертно мнение, доктор Оливие Робино се опитва да разгадае механизмите на това полиморфно заболяване, за което здравните власти публикуваха в средата на февруари препоръки за лечение.

Лекарят координира френското изследване Cocolate (съкращение, идващо от английското: coordination on late covid / координация върху късния ковид/), подето в края на 2020 г., което се интересува от пациентите, страдащи от най-тежки симптоми на COVID.

„Казват винаги, че трябва да имаш диагноза, за да ти назначат лечение. Тук няма диагноза, но трябва да бъдем много прагматични. При хората, които имат оплаквания, ние използваме лечения на симптомите и рехабилитация”, казва лекарят.

Типичната клинична картина на „дългия COVID", според него, асоциира умора, чувство на задъхване, „мозъчна мъгла”, проблеми с концентрацията, главоболие, нарушения в съня, болки навсякъде. За лекарите остава задачата да проверят дали „неспецифични симптоми", които са много разпространени у хората, са причинено от нещо различно от „дългия COVID".

Други проявления също могат да се добавят, като например храносмилателни проблеми и кожни рани. Амели Лакурт говори по-специално за „вкус на желязо в устата”. Тя ще бъде хоспитализирана за пет седмици в отделение за дихателна рехабилитация и реадаптация за изпълнение на изискващи физическо усилие задачи.

Когато дава консултации, доктор Робино приема 70% жени, често пъти между 30 и 50-годишна възраст. Различни изследвания са в ход, за да бъде анализирано защо „дългият COVID" се наблюдава повече при жените, както констатират медиците.

Що се касае до възрастовите граници, „това вероятно е така, защото става дума за по-активни хора. Те не могат вече да се занимават с децата си, не успяват вече да си вършат работата, или ако работят, се чувстват напълно изцедени”, казва специалистът по инфекциозни болести.

И ако „всички хипотези са все още на масата", то хипотезата за възпаление на ниво централна нервна система трябва да бъде проучено, допълва той.

„В началото се ограничаваха да ми препоръчват да отида при психиатър", спомня си Фортюне. Изследванията обаче показаха, че тя е изгубила 40 процента от белодробния си капацитет.

Амели Лакурт, която в крайна сметка се обърна към подходящите хора - тези, участващи в изследването Cocolate и експертите от асоциация „След 20-ия ден", изтъква самотата на пациентите, обречени на „медицинските лутания”.

В препоръките си здравните власти наблягат на емпатично изслушване и цялостно изследване на пациента.

„Опитвам се да бъда позитивна, казвайки си, че нещата могат само да се подобрят", споделя Амели Лакурт.

Тази надежда се потвърждава и от доктор Робино. „Априори, тяхното състояние няма да се влоши, пациентите ще имат в най-лошия случай симптомите, които са имали в началото на заболяването.

Но за сметка на това, колкото по-късно човек започне лечението на едно хронично заболяване, толкова по-трудно ще се отърве от него”, предупреждава специалистът.