Доц. Кунчев издаде иде ли нов локдаун

Дори да се обяви епидемия от коклюш, няма да се наложат толкова строги противоепидемични мерки, каквито имаше по време на ковид пандемията. Това каза главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев в интервю за БТА.

По думите му няма да има и толкова силен натиск върху здравната система.

"Това, което виждаме досега, е, че не повече от 5-10% от болните от коклюш се хоспитализират, като за голяма част от тях е по-скоро като гаранция за наблюдение, а не защото се нуждаят от интензивно лечение", посочи той.

Евентуална епидемия от коклюш

"Това, което виждаме през последната година в Европа, е, че все пак протичането на коклюш не е чак толкова тежко. Повече от половината заболели са имунизирани и при тях болестта протича много леко.

При тези пациенти поставянето на диагнозата е проблем, защото кашлица може да предизвикат и много други респираторни вируси", каза доц. Кунчев.

"По-възрастните хора са ваксинирани с пълноклетъчна ваксина срещу коклюш. Не е невъзможно да се разболеем, но ще преболедуваме толкова леко, че вероятно няма да бъдем диагностицирани", посочи експертът.

"Една от мерките, които най-напред предприемаме, е да направим по-достъпна диагностиката и тя да се извършва на няколко места в страната, а епидемиолозите да насочват определени групи пациенти към безплатно диагностициране", обясни той.

Коклюш при деца и при бременни жени

"В немалка част от случаите на коклюш сред децата болестта отминава от само себе си, но за да няма рискове, предпочитаме лечението да започне навреме. Това е бактериална инфекция, която се влияе от антибиотици и при ранно лечение се премахва всякаква опасност от по-висок риск", обясни главният държавен здравен инспектор.

"Обществото, когато е наплашено, реагира емоционално. Бременните жени може да се ваксинират, но не мисля, че това трябва да е задължително условие", добави лекарят.

Първи смъртни случаи от коклюш у нас: Жертвите са бебета!

"Има региони, които все още изобщо не са засегнати от коклюш. По въпроса за ваксиниране на бременните трябва да вземем предвид и мнението на акушер-гинеколозите", допълни доц. Кунчев.

"Всеки организъм реагира различно и имунитетът при някои хора може да продължи 20 години, а при други може да започне да спада на втората или третата година след ваксиниране срещу коклюш", отбеляза той.

Здравните власти

"Ние не всяваме паника", каза доц. Кунчев в отговор на въпрос дали поведението на здравните власти в момента е пресилено.

"При непрекъсната циркулация на причинителя на коклюш очевидно става въпрос за началото на епидемия и хората трябва да знаят това и да спазват определени мерки.

Коклюшът е типично въздушно-капково заболяване и бактерията се пренася с капчици слюнка. Предпазната маска механично и много ефективно спира предаването на заразата", обясни той.

"Не бихме се върнали към мерките, които се прилагаха по време на ковид пандемията", каза още главният държавен здравен инспектор.

"Ако коклюш се появи в колектив, по-безопасно би било хората там да носят предпазни маски, като по-ефикасният вариант е маски да носят тези, които имат симптоми, а не тези, които нямат. Идеята е да спрем разпространението на заразата, но мерките няма да са нито толкова строги, нито толкова масови,, каза още доц. Кунчев.

По думите му при над 90% покритие на населението с първите три дози ваксина причинителят трудно ще намери толкова много неимунни лица, така че да ги разболее.

Фиктивни имунизации

"Много е трудно да се установи дали има фиктивни имунизации", посочи доц. Кунчев.

"Можем да изследваме някои болни за антитела, но в 1-2% от случаите има хора, които дори и да са имунизирани, не изграждат имунитет, което означава, че при тях няма да се установят антитела", обясни експертът.

Отказ от ваксина с подпис на родител

"Никаква полза няма да има, ако се въведе идеята родителите да удостоверяват с подписа си отказа от ваксина на детето им", смята доц. Кунчев.

"Имунизациите нямат отношение само към едно или друго дете, тъй като ако родител не имунизира собственото си дете, поставя в риск други деца. Около до 3% от децата не могат да бъдат ваксинирани по медицински причини и тях ги пази общественият имунитет", посочи още той.

Морбили

"Едва ли ситуацията с появата на морбили в България ще се развие така, както с разпространението на коклюш", каза още доц. Ангел Кунчев по повод регистриран случай на морбили в страната.

Той обясни, че след ваксинация срещу морбили няма ефект на бързия спад на имунитета, какъвто има след ваксинация срещу коклюш.

"Ваксината срещу морбили дава по-продължителен и напрегнат имунитет. В желанието ваксините да са максимално безопасни се върви към това да се намали броят на антигените на тежките протеини в самата ваксина.

Ако сравняваме ваксините отпреди 20 години със сегашните, ще видим в десетки пъти намаляване на тези антигени, което води до по-малко странични реакции и алергизиране, което е положително, но при коклюша, заедно с това, върви и по-слабо напрегнатият имунитет, който с времето спада", коментира експертът. 

Денга

От началото на тази година са съобщени три случая на денга в България.

"Когато става дума за векторно заболяване, което означава, че някой го пренася, водещи са мерките, които трябва да се предприемат, срещу преносителя", обясни главният държавен здравен инспектор.

"Всичко, което правим за обработването на площите най-често срещу кърлежи, до голяма степен покрива и комарите. Сега свършва една голяма обществена поръчка, която Министерството на здравеопазването организира - за обработване на площите извън населените места.

Надявам се в началото на май да започне активна обработка на ларвите, а не на вече излюпените комари", каза още доц. Кунчев.

"Там, където има застояли води, които при високи температури стават идеални места за развъждане на комари, се правят обработките. Обработването се извършва с препарати, които по никакъв начин не замърсяват природата и целта е изобщо да не се излюпят комари", посочи още той и допълни, че обработването трябва да се прави по-често и навреме, със съответните концентрации на препарата.