Досега няма ясни доказателства дали е имало счупване на епруветка и дали изобщо става дума за чума. Това заяви в "Пресечна точка" директорът на Института по микробиология на БАН проф. Пенка Петрова относно инцидента в сибирска лаборатория, при който почина лаборантка.
По думите на специалиста има достатъчно тестове и микробиологични методи, чрез които може да се установи дали това е чума. "Засега Русия не признава подобно нещо. Възможно е да става дума за друга белодробна инфекция", коментира проф. Петрова и увери, че няма причина за притеснение.
"Независимо, че ние сме Институт по микробиология, нямаме контакти с руски лаборатории, които се занимават с чума. А в нашия институт има департамент по инфекциозна микробиология, който работи с аналози на човешката чума, които са безопасни и могат да се използват като моделни бактерии", стана ясно от думите ѝ.
Проф. Петрова обясни и защо се работи с чума, въпреки че тя причинява тежко заболяване. "От една страна за създаването на ваксини, от друга страна чумата е интересна като причинител. Трябва да се работи в тази област, защото възниква антибиотнична резистентност, което ще бъде голям проблем на бъдещите поколения", каза директорът на Института по микробиология на БАН.
Относно БЦЖ ваксината проф. Петрова посочи, че всички БЦЖ ваксини имат странични ефекти, което е добре доказано. "Сред страничните ефекти е възпалението на костите и това не е проблем само на нашата ваксина, произведена в България. Такива данни има и за френската ваксина. Освен това има и японска ваксина. Там има научни публикации, които показват, че има деца с подобни симптоми - възпаление на костите вследствие на поставянето на ваксината", отбеляза тя.
"Не трябва да се притесняваме и в този случай, защото честотата е едно на сто хиляди. Тук вече трябва да се направи сметка кое е по-важно - общественото здраве или здравето на едно от децата", добавя проф. Петрова.
