Експерт с бомба: Европейска страна вече е готова да произвежда "Спутник" V

Както ред други държави в Европа, Италия спря за дни прилагането на ваксината на „АстраЗенека“. Премиерът Марио Драги взе решението едва ли не ден след като обяви плановете си за ускоряване на ваксинирането в страната.

До момента едва 2 милиона от общо 60 милиона италианци са получили и двете дози. Планът на Драги е да утрои скоростта на имунизиране, докато достигне по половин милион души на ден. Така до края на септември трябва да бъдат поставени поне 85 милиона дози. Но спирането на „АстраЗенека“, макар и само за четири дни, означава 200 000 поставени дози по-малко. 

От тази седмица, по-голямата част от италианците са отново в локдаун. Досега пандемията струваше работните места на близо половин милион души.

Вчера италианското правителство отреди 32 милиарда евро в подкрепа на здравната кампания, работниците в принудителен отпуск и фирмите, принудени да ограничат бизнеса си.

В предаването „Събота 150“ икономистът проф. Карло Диполити от Института за ново икономическо мислене заяви:

„Актуалните изчисления сочат, че брутният ни вътрешен продукт се е свил с 9 процентни пункта миналата година. Както другите европейски държави, ние се бавим твърде много с ваксинирането на населението.

Ако ме питате защо Италия беше ударена толкова силно, ще трябва да призная, че не е просто въпрос на случайност. Разбира се, бяхме първата страна, която наложи локдаун миналата година, но това не е основният проблем.

А това, че заедно с Испания ние сме изключително зависими от сектора на услугите, особено от туризма. В случая на Италия трябва да добавим и промишлеността, чиято дейност частично трябваше да бъде прекратена заради ограничителните мерки.

Трябваше да забавим изключително много продуктивността си за по-дълъг период от време и с по-големи последици. Ето защо ударът върху италианската икономика е много тежък“.

Сега обаче промишлеността би трябвало да влиза в ритъм, след като за около година поне проблемът с доставките на суровини и продукция бе поне частично овладян. Да не говорим, че фармацевтичната индустрия е доста силна в Италия.

Трябваше ли премиерът Драги да ограничи доставките на „АстраЗенека“ за Австралия още преди да е известен казусът с тромбозите?

Ако питате за личното ми мнение, отговорът е „не“, защото не е честно в условията на глобална пандемия една държава да решава дали друга има право на по-големи или по-малки доставки ваксини.

В същото време трябва да признаем, че има проблем в световен мащаб с доставките, които са в недостатъчни количества и се бавят твърде много. Не блокирането на доставки е правилният подход. Аз бих предложил повече държави да могат да се включат в производството.

Тук обаче е въпрос на гъвкавост по отношение на патентните права от страна на компаниите производителки, а от друга на технологичен обмен.

Това, което в момента Италия се опитва, е да увеличи производството на ваксини на територията си. Има дори една компания, която има предварително споразумение за производството на руската ваксина „Спутник V“, въпреки че тя още няма одобрение за прилагането й в Европейския съюз.

Идеята е, че тя може да бъде произвеждана в Италия и след това изнасяна за държави, където може да бъде използвана. Трябва възможно най-скоро да има италиански компании или поне компании, базирани в Италия, които да произвеждат ваксини.

Очаквате ли Италия да започне прилагане на руската ваксина „Спутник V“ преди одобрението ѝ от Европейската лекарствена агенция? Това ли е планът за ускоряване на ваксинацията в страната, след като крайната цел на правителството е до септември да бъдат имунизирани поне 80% от населението?

Разбира се, ако някои италиански компании започнат да произвеждат тази ваксина, те ще лобират за одобрението ѝ. Не вярвам обаче Италия да разреши даден медикамент, преди той да бъде одобрен от Европейската агенция по лекарствата.

Как обаче ще се осъществи имунизационният план?

Още преди съмненията около сигурността на ваксините на „АстраЗенека“ Италия имаше проблем, спря имунизацията с препарата за известно време.

Всички сме наясно, че след като се е появил проблем с една ваксина, изобщо не е изключено след време това да стане и с медикамента на друга компания?

Временното прекратяване на имунизациите с тази ваксина за няколко дни не е такава трагедия, особено като се има предвид, че ние не получаваме необходимите дози. Това е пропуснато време, което много бързо може да бъде наваксано.

Проблемът не е, че ние не администрираме добре процеса по ваксинация, а че нямаме достатъчно дози, за да следваме плана си.

Ваксините обаче са ключови за възстановяването на туризма, както и за по-спокойната работа на други сектори. Кога Италия ще излезе от рецесията?

Принципно тази година би трябвало да видим някакъв растеж.

Проблемът е, че Италия винаги има по-нисък ръст от останалите държави. Според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие тази година той ще е около 4,4 на сто. Франция и Испания ще имат 6 на сто. Очаква се нивото на доходи в Италия да се върне от предпандемичния период чак през 2023 година.

Ще издържи ли хазната да харчи повече, за да прилага мерки за подкрепа и да стимулира икономиката толкова дълго? Все пак дълговият проблем изобщо не е чужд на Италия?

Докато Европейската централна банка изкупува дълговите книжа на всички държави от еврозоната, италианският дълг не е проблем. В момента ние очакваме дефицит от 6-7 процента от брутния вътрешен продукт.

Не бих определил като шокиращо, дори и ако в края на годината стойността на недостига в хазната е малко повече от тази стойност. Всичко зависи как ще се развие ситуацията и кога ще излезем от третата вълна. Топката е в полето на ЕЦБ.

Тя се опитва да задържи максимално изгодни условията за финансиране, но не може да определи как парите ще бъдат инвестирани от отделните правителства. Италианската икономика имаше структурни проблеми още преди удара от пандемията.

Могат ли фискалните стимули да бъдат използвани не просто за възстановяване, но и за отстраняване на дългогодишни проблеми?

Средствата по програмата „Следващото поколение Европейски съюз“ трябва да бъдат използвани не само за социални придобивки за населението, но и за обновяване на икономиката. Това включва инвестиции от страна на държавата, подпомагане на частните инвестиции и някои структурни реформи.

Това е принципът, който се очаква да бъде приложен. В Италия обаче не е 100 процента сигурно, че парите ще бъдат използвани точно по този начин. Част от тези средства ще бъдат употребени да заместят дълга към частните инвеститори с европейски дълг, вместо да бъдат инвестирани в определени проекти.

Това ще реши ли проблема? С поемането на премиерския пост на Италия Марио Драги е изправен пред своя втори момент да направи „каквото е необходимо“. Очаквате ли той да внесе корекции и в този план, и в други политики?

Разбира се, той беше избран, защото откакто успя да спаси еврото през 2012 година, Драги е смятан за герой в Италия.

Той се ползва от много голяма популярност и партиите от левия и десния спектър в парламента подкрепиха правителството му. На всички обаче е ясно, че то няма да просъществува повече от година.

През 2022 година в Италия има президентски избори. Държавният глава има по-скоро символична роля, но всички очакват Драги да е основният кандидат. Това означава, че ще трябва да бъде формирано ново правителство и този път най-вероятно ще се стигне до нови избори.

Ако иска да стане президент, Супер Марио ще трябва да разчита не само на спомена от спасеното преди десетилетие евро, но и много по-пресни впечатления за изваждане на Италия от кризата?

Това, което Марио Драги може да направи, е да промени Плана за възстановяване, който е част от възстановителния план на Европейския съюз.

Националният план трябва да бъде предаден на Еврокомисията през април. Пак тогава Драги ще може да постави началото на фискалните политики на национално ниво в Италия. Всъщност това са двата аспекта, в които той наистина би могъл да направи промяна.