Ето как трябва да бъдат приемани пациенти в Спешното, за да не мрат по стълбите ДОКУМЕНТ
Здравният министър проф. Сербезова създаде работна група, която в спешен порядък ще извърши преглед на действащия към момента медицински стандарт
Грешка в системата или системна грешка е случилото се в болницата във Враца? Според лекари у нас липсва одобрен алгоритъм за прием на пациенти в спешните отделения, предава БНТ.
От здравното министерство казват, че медицинският стандарт по Спешна медицина е задължителен и ръководителят на болницата отговаря за създадения ред по приема на спешни пациенти. Заради случая във Враца ще бъде създаде работна група, която ще преразгледа нормативната уредба.
Код червено - критичен спешен пациент. Трябва да се насочи директно към шокова зала. Това е записано през 2017 година в медицинския стандарт Спешна медицина.
Първо му се извършва триаж и чак тогава пациентът се регистрира. Това са хора, които са с нарушения в съзнанието, нарушения в дишането или в циркулацията, както е за съжаление в този случай, каза д-р Десислава Кателиева - председател на национална организация на работещите в Спешна медицинска помощ.
Ръководителите на болниците, в които е разкрито спешно отделение, създават необходимата организация, ръководят, контролират и носят отговорност за осигуряването на диагностично-лечебната и консултативната дейност в отделението.
Съгласно изискванията на стандарта, спешното отделение трябва да има обща зона на регистрация/триаж. В тази зона се осигуряват обстановка и условия за кратка входяща триажна оценка на пациента. Триажната зона има директен достъп до зоната за ресусцитация (шокова зала) и да бъде подсигурена с апаратура и екипировка за начална оценка и базална поддръжка (BLS) и наблюдение на жизнените функции.
Стандартът съдържа алгоритъм за прием на спешен пациент – в него е определено, че всички пациенти, попаднали на територията на спешно отделение, подлежат на медицински триаж и се категоризират по приетите триажни скали в зависимост от тяхното състояние като „критичен спешен пациент“, „нестабилен/потенциално нестабилен спешен пациент“ или „минимална спешност - стабилен пациент“.
Триажната категория на спешния пациент се определя на базата на основно оплакване, въз основа на наличието, вида и степента на тежест на определени физиологични прояви (ниво на съзнание, хемодинамика, дишане, телесна температура, остра болка, кървене).
Съгласно стандарта, медицинският триаж в определената за тази дейност зона се извършва от минимум един член на спешния екип (лекар, специалист по здравни грижи, лекарски асистент или професионален специалист) със специална подготовка и обучение за тази дейност.
Триажната оценка трябва да се извърши до 5 минути от посещението в спешното отделение и включва отчитане за определени витални белези (дишане, пулс, телесна температура, артериално налягане), и определяне на предварителна диагноза или основно оплакване, въз основа на които се определя триажната категория.
Съгласно триажната скала, определена в стандарта, критичен спешен пациент (Код Червено А1) е пациент с животозастрашаващи симптоми вследствие заболяване или увреждане с висока вероятност от летален изход, ако не се предприемат незабавни интервенции за предотвратяване на по-нататъшна нестабилност на дихателната функция, циркулацията и/или неврологичната функция. Тези пациенти се насочват незабавно (до 1 минута) към зала за ресусцитация (шокова зала).
Нестабилен/потенциално нестабилен спешен пациент (код Жълто В2) е пациент с потенциална опасност за живота, налице са признаци и симптоми вследствие заболяване или увреждане, които могат да прогресират по тежест и да доведат до усложнения с висока вероятност от настъпване на тежки последствия за жизненоважните функции, ако лечението не се приложи бързо. Тези пациенти трябва да бъдат настанени и обслужени от спешния екип в определената за целта зона за преглед/спешна терапия до 30 минути от момента на определяне на триажната категория.
Стабилен пациент (код Зелено С3) е пациент с признаци и симптоми вследствие заболяване или увреждане с нисък потенциал за прогрес към по-тежко състояние, тежки последствия или усложнения. Тези пациенти трябва да бъдат настанени и обслужени от спешния екип в определената за целта зона за консултации/пациенти с минимални увреди за бързо проследяване - fast track, до 120 минути от определяне на триажната категория.
Всяко спешно отделение трябва да поддържа и осигурява на видно място разписани алгоритми за поведение при най-често срещаните критични спешни състояния.
Регистрацията на постъпващите в СО лица се организира на принципа на приемно-регистрационно гише, като с оглед на факта, че водещо е спешното състояние на пациента, стандартът определя, че регистрационното интервю се провежда единствено след извършване на медицински триаж, т.е. след като е оценено неговото състояние.
Стандартът изрично определя, че след извършването на медицински триаж се пристъпва към запис на пациентните данни с регистрация за прием в спешното отделение.
За да може да се прилага стандартът за спешната помощ, трябва да има утвърдени терапевтични алгоритми и протоколи - тоест стъпките, които се предприемат в конкретни ситуации, за да получи пациентът навсякъде еднаква и навременна грижа.
Там е големият проблем. Никой не е седнал да напише какво се прави в такава ситуация. Не ми е известно такива протоколи и такива алгоритми да има въведени. По цял свят се прилага, не знам защо в България не можем, каза д-р Станимир Хасърджиев - генерален директор на Национална пациентска организация.
Според пациентските организации "Заедно с теб" главният координатор на експертния съвет по спешна медицина проф. Николай Младенов още преди две години е предал работни варианти на протоколи за триажна спешни пациенти в Министерството на здравеопазването. БНТ го потърси за информация за състоянието на спешната помощ и нуждата от реформи, но до този момент нямаме коментар.
Най-големият проблем е липсата на добра организация, дори не толкова пари. Това, което виждаме днес е в резултат на години бездействие, безхаберие и липса на всякаква визия и концепция. Такива ситуации и има ежедневно на много места, съжалявам, че ще го кажа, но това се случва в болници, това се случва по кабинети, всички ние знаем, каза д-р Станимир Хасърджиев - генерален директор на Национална пациентска организация.
Моите наблюдения са, че спешните отделения в страната са малки и нямат триажни зони нямат и достатъчно персонал, за да отделят триажна сестра, каза д-р Десислава Кателиева - председател на национална организация на работещите в Спешна медицинска помощ.
От здравното министерство съобщиха, че ще преразгледат нормативната уредба, касаеща приема на спешни пациенти. Всяко спешно отделение според тях трябва да поддържа и осигурява на видно място разписани алгоритми за поведение при най-често срещаните критични спешни състояния. Отговорността е на ръководителя на болницата.