Ето какво трябва да знаем за новия страшен мор, ударил България след К-19

Пламна огнище на още една инфекциозна болест у нас. По време на изследвания за коронавирус са регистрирани повече от 20 случая на Ку-треска в област Габрово. Това заяви директорът на Националния център по заразни и паразитни болести проф. Тодор Кантарджиев.
 
Засегнати са три габровски села - Крамолин, Ловнидол и Съботковци. "Чрез PCR бяха доказани 14 случая вчера – на ветеринарни лекари и персонал на две кравеферми и една овцеферма", обясни зам.-началникът на щаба. Той посочи, че и при Ку-треската има за симптом висока температура, затова и може да се обърка с коронавирусна инфекция.
   
Какво е ку-треската?
 
Ку-треска (на английски: Q fever) е природно-огнищно заболяване, което принадлежи към групата на зооантропонозите, т.е. засяга не само животни, но и хора. В научната литература то е известно още и със следните имена – Кланична треска, Куинсландска треска, Балкански грип, Query Fever и др, предава канал 3.
 
Нейният причинител е Coxiella burnetii. Той е изключително издръжлив и остава дълго време жизнеспособен във външна среда. Основният резервоар на заболяването при домашните животни са говедата, овцете и козите като причинителят се отделя, чрез млякото, фекалиите, урината и околоплодната течност при раждане. 
 
Клинически при животните заболяването се демонстрира с преждевременно раждане и аборт на плода и метрит с последвало безплодие при майката.
 
При хората около 50% от болните показват клинична проява. Тя се демонстрира с треска продължаваща 1 – 2 седмици, главоболие, мускулни болки, повръщане, диария и др. Смъртните случаи при хората са рядкост – под 2%, а след преболедуване организма изгражда продължителен имунитет.
 
Първите случаи на заболели хора от Ку-треска в България са описани през 1949 г. Заадълбочени епидемиологични проучвания обаче започват на по-късен етап във връзка с окрупняването на земеделската земя и добитъка в държавни ферми и селскостопански кооперативни единици. Концентрацията на домашни животни (най-вече крави и овце) благоприятства поддържането на бактерията в природата – предимно в кърлежи като резервоар на инфекцията.
 
След 1990 г. ситуацията със заболяването се променя. Броят на кравите и овцете намалява за сметка на козите. Тези промени също оказват влияние и върху появата на сезонност на заболяването при хората в България.

Постепенното увеличаване на случаите след 1990 г. се предполага, че се дължи на повишаването на броя на козите и превръщането им в един от основните резервоари на инфекцията.
 
Най-големият взрив до момента в България е регистриран към края на 1992 г. и началото на 1993 г. в Панагюрище. Заболяването започнало като грипна епидемия с повече от 2000 случаи на остри респираторни заболявания, кашлица и бронхопневмония. Повечето от пациентите не са били заети в селското стопанство или в преработката на животински продукти. Серологичното изследване на домашни животни показва, че 26% от козите и 28% от овцете са серопозитивни.
 
Най-голям брой хора са заболели от Ку-треска в периода април – юни, като в същия период козите заразили малките чрез млякото, а при някои от тях възникнали и спорадични аборти. Повторна вълна на Ку-треска в Панагюрище е наблюдавана през периода от април до юни 1995 г.

Резултатите показват, че заболяването е с ендемичен характер за района на града и е с изразена сезонност (пролетна проява), а козите са основният източник на инфекцията за хората.
 
Подобна сезонност при появата на Ку-треската се наблюдава във всички региони на страната.
 
Друга по-голяма епидемия на това заболяване в България е регистрирана през месец май 2004 г. в Ботевград и околните селища. Засегнати са повече от 200 души с клинични признаци на респираторен синдром.

На серологично потвърденото заболяване при хората съответства значително нарастване на сероположителните животни в същия район: кози – 63%, овце – 47% и говеда – 33%.