Евелина Славкова от "Тренд" с тревожен анализ за ваксинирането у нас
Случващото се по целия свят, за съжаление, не е довело до съществена промяна
Продължава имунизация против коронавирус у нас. Малко над 20% от работещите в образованието в столицата са изявили желание да се ваксинират. Социологическо изследване показва, че 65% от обществото в България се информира за ваксините от медиите.
"Наше проучване, направено през месец ноември, показа 26% одобрение сред българите. След като ваксините пристигнаха и хората видяха, че няма сериозни странични ефекти, както и че по целия свят тече масова имунизация, то се повиши само с 2% - на 28%", заяви в "България сутрин" социологът от изследователски център "Тренд" Евелина Славкова.
По думите ѝ това е очаквано, тъй като някои от хората ще са изкарали вируса и няма да виждат смисъл, а други пък, които имат автоимунни заболявания, също не желаят да се ваксинират.
"Вижда се ясно тревогата на българското общество – хората не са сигурни, че имунизациите са безопасни. Случващото се по целия свят, за съжаление, не е довело до съществена промяна. Институциите могат да анализират тези данни, да направят отделни целеви групи и с тях да се коментира какво би могло да се промени", добави Славкова пред Bulgaria ON AIR.
Тя смята, че някои хора искат да изчакат една година, за да видят какъв е дългосрочният ефект. А според проучванията по-ниско образованите хора са по-негативно настроени срещу ваксините, докато хората с висше образование, вярващи повече в бързото развитие на медицината, имат по-голямо доверие.
"22% от българите смятат, че е редно да не пътуват хора без ваксинация. Ако има такъв тип натиск, може би ще има ефект. С Гърция беше такъв случаят миналото лято – когато започнаха да ходят на почивка там, започнаха и да се тестват“, допълни Славкова.
"За 50% от хората показното ваксиниране на публични личности не създава повече доверие. Те смятат, че реално не им слагат ваксини, а само се опитват да ги накарат да гласуват“, заяви социологът.
"38% от обществото в България традиционно използват близките и познатите като източник на информация. Това крие рискове, защото те не са експерти“, смята Славкова.