Европейско изследване: K-19 не пожали децата, всяко трето е с ...

Eдна трета от децата между 7- и 17-годишна възраст страдат от депресия заради локдауните и мерките, които ги затварят вкъщи.

Това показва последното проучване за ефекта на пандемията върху учениците на Университетския медицински център Хамбург-Епендорф в Германия, пише Труд бг.

Тенденцията се наблюдава и други държави, където психолози предупреждават, че психичното здраве на младите хора може да бъде един от най-сериозните и трайни последици от пандемичния период.

У нас няма пълномащабно изследване, което да дава данни как се отразява ученето и стоенето вкъщи на българските деца, но училищни психолози имат своите наблюдения и са категорични, че ефектите от изолацията вече се виждат.

“Локдаунът депресира децата, почти с една трета са нараснали случаите на агресията и агресивно поведение. Родителите признават за това, някои дори казват, че не могат да познаят децата си.

Повечето не могат да познаят себе си обаче”, разказа опита си в разговори с родители и деца психологът Иван Игов.

По думите му малко се говори за ефектите на постстресовия синдром в България. “Хората нямат готовност да се обърнат към специалист и понякога го прехвърлят на децата си.

Най-често се обръщат към нас хора, чиито деца изпитват страх да се обърнат към други, дори имаше случай на страх от отворени пространства, заради факта, че дълго време са стояли вкъщи с родителите”, обясни специалистът и добави, че малките деца с по-податливи на стреса, отколкото тези в пубертета, които продължават да имат повече контакти с връстниците си.

Въпросът за решаването на проблема е в стъпките, казва Игов: “Да видим какъв е изходът от ситуацията, да имаме консенсус как да излезе от нея, а вече има как. При това положение много от нас ще се върнат контрола над живота си, а оттам и децата ни ще бъдат по-спокойни.

Един от начините да се справят с депресията при децата училищните психолози виждат в непрестанната комуникация с тях. Такъв е опитът на Гергана Крумова, психолог в 137 СУ “Ангел Кънчев” в София, където учат над 1000 деца.

“Много се грижихме по време на дистанционното обучение за емоционалното състояние на децата, за техните преживявания и евентуални затруднения, много работим онлайн, вече и присъствено с учениците, с колегите учители и с родителите.

Ако учителят даде индикация, че някое дете нещо преживява, моментално се сигнализира към нас.

Правим онлайн и присъствени срещи с децата, с родителите. Това, че не спряхме контакта с тях, вероятно е причината да се справяме добре и като цяло децата да се чувстват добре.

При всички случаи продължи ли обаче тази ситуация с дистанционното образование още дълго, всички колеги очакваме да има негативни последици”, признава тя.

Като цяло можем да очакваме, че дори пандемията да бъде овладяна до края на тази година, децата ни ще останат, поне част от тях, с някаква по-дълготрайна травма, прави заключение от своя страна Игов и съветва - това, което родителите трябва да направят, е да обърнат внимание първо на себе си, на начина им на живот, има ли различни състояния като главоболие, безсъние, раздразнителност, защото всичко това се прехвърля върху децата.

Косвените жертви на карантините

80% се чувстват емоционално засегнати

Ефектите върху “локдаун поколението” могат да са трайни

Заключенията от изследването на германските учени посочват, че сред най-уязвимите и податливи тежко засегнати от психически отклонения по време на принудителните “локдаун”-и, са децата от социално слаби семейства и такива на мигранти.

Учените от Университета в Хамбург са провели онлайн анкети с над 1000 деца на възраст между 7 и 17 години и с повече от 1500 родители в периода между средата на декември 2020 г. и средата на януари 2021 г.

Над 80% от тях вече са участвали в подобно проучване през юни, което да служи за база за сравнение.

Сред основните заключения на изследователите са, че отделно от преките негативни ефекти от наложените ограничителни мерки (т. нар. “локдаун”-и) върху психологията на една-трета от децата в Германия, над четири-пети от тях се чувстват по един или друг начин емоционално засегнати от пандемията.

Според участвалите в анкетата в семействата им има много повече скандали и спорове, отношенията им със съученици и приятели се разпадат, хранят се много по-нездравословно и спортуват много по-малко.

Още през май 2020 г. ООН предупреди, че днешните младежи могат да се превърнат в “локдаун поколение”.

Д-р Ивайло Димитров, психиатър: Формирани са страхове в две посоки

Децата са много травмирани. Те имат проблеми в две посоки. Първо: изключително нежелание и страх да ходят на училище, страх да не се заразят и второ - нежелание за социални контакти с връстниците си.

“На ден по две, три деца идват при мен. Със скандали, родителите им не могат да ги накарат да ходят на училище, а преди са си ходели нормално.

Тези, които искат да ходят на училище са много, много по-малко. Има и трети проблем. Раждащата се агресия - и вербална, и физическа на учениците спрямо родителите.

Марина Габровска, психотерапевт: Повече конфликти с родители

Стресът от продължаващата твърде дълго социална дистанция доведе до увеличаване на конфликтите между деца и родители.

Най-често съвет от специалистите търсят родители, притеснени от емоционалните и поведенчески реакции на децата си и от затрудненията с овладяването на учебния материал, които срещат при онлайн обучението.

Това неминуемо води до конфликти у дома. В по-редки случаи при ученици от 12 до 16 г. се наблюдават панически състояния, а при 9-10-годишните - страхове, свързани и със здравето, и с бъдещето.

Адриан Аврамов, клиничен психолог: Депресията е другата пандемия

Депресията сред децата е друга пандемия. Преживяванията у подрастващите са различни. Някои са загрижени за оценките си в училище и бъдещите образователни перспективи, докато други са принудени да оцеляват в семейства, в които родителите са загубили работата си.

До крайните мерки се стига, защото подрастващите са потърпевши от вербално и невербално насилие. Малките пациенти развиват предимно паник атаки и ситуативна тревожност.

Тези аномалии се подсилват и от факта, че от месеци не са в адаптирана среда и губят връзка с връстниците и с училището. Добрата тенденция е, че болшинството от децата чакат с нетърпение да се върнат отново в клас.