Кой "разболява" здрави хора на документи и възможно ли е скъпоструващи лекарства да бъдат отчитани като дадени на пациенти, плащани от Здравната каса, а след това да остават в търговската мрежа за повторна продажба или износ? Тези въпроси излизат на преден план след мащабната проверка на МВР и ДАНС в над 100 аптеки и лекарствени складове в 12 области на страната, предава bTV.
Разследва се дали медикаменти за хронични и онкологични заболявания са били фиктивно отчитани като отпуснати на пациенти и заплащани от НЗОК, докато в действителност са оставали налични за последваща реализация.
Предполага се, че щетите могат да достигнат милиони евро.
На този етап обаче няма официално обявени имена, задържани лица, окончателен размер на нанесената щета или доказан брой засегнати пациенти.
Именно затова експертите предупреждават, че все още може да се говори единствено за възможни механизми на схемата, а не за установена вина на конкретни лекари, фармацевти или търговци.
Първият въпрос: Кой е поставил диагнозата?
Според адвокат д-р Мария Петрова, специалист по медицинско право, една от първите „червени лампи“ е самото медицинско основание, на базата на което се стига до изписването на скъпоструващия медикамент.
„Най-вероятно става въпрос за следното – има пациент, на когото е поставена диагноза, респективно той трябва да получи своето лечение. Това става, като му се предпише рецепта. Тук идва първата червена лампа. Кой лекар изписва скъпоструващо лекарство на някого, било за хронично заболяване или онкологично заболяване, което би могло този човек да не получи?“, попита Петрова.
Оттук според нея възниква ключовият въпрос – действително болен ли е пациентът, на чието име се отпуска лекарството.
„Защото, ако той е болен, първото нещо, което той би желал, е да си получи лекарството и да се лекува“, посочи тя.
Ако пациентите са реално болни, последиците могат да бъдат още по-тежки
Едната възможна хипотеза е медикаментите да са били изписвани на действително болни хора, но те да не са ги получавали. Ако това се потвърди, според Петрова въпросът вече няма да бъде само за финансовата щета за НЗОК.
„Тогава говорим за десетки, вероятно стотици пациенти, които са ощетени и чието здраве страда от този факт“, предупреди тя.
Съществува обаче и друга възможна хипотеза – част от хората изобщо да не са страдали от заболяванията, за които на тяхно име са изписвани скъпоструващи медикаменти.
Фиктивно болни срещу социални облаги?
„Възможно е – за да получи пациентът някакви социални облаги, било през ТЕЛК или по друг начин, някой да му напише една тежка диагноза, да му изпише едно скъпоструващо лекарство, от което той поради здравословното си състояние няма нужда, и така да си направят, в кавички казано, съвсем условно, една двустранна услуга“, обясни адвокат Петрова.
При подобна хипотеза едната страна би могла да се възползва от социалната система заради фиктивно тежко заболяване, докато останалите участници по веригата получават възможност да генерират рецепти за скъпи медикаменти.
„Единият продължава да източва социалната система, водейки се тежко болен и получавайки висок процент на неработоспособност, а другият, вече в комбинация със съответните складове или аптеки, да може да генерира множество рецепти, които да могат да бъдат манипулирани“, каза Петрова.
„Фармацевтът не може да разболее хора на документи“
Председателят на Управителния съвет на Българския фармацевтичен съюз магистър-фармацевт Димитър Маринов също подчерта, че към момента точният механизъм на предполагаемата схема не е известен.
Той обаче посочи, че щом има плащане от НЗОК, в процеса неизбежно участват нейни договорни партньори.
„Договорни партньори на касата са лечебни заведения и аптеки, т.е. няма как това нещо да стане без участието на аптеки“, заяви Маринов.
Той категорично предупреди обаче, че това не бива да хвърля подозрение върху целия фармацевтичен сектор.
„Това със сигурност не са всички аптеки и със сигурност не са всички фармацевти. Тук, когато излязат данните, трябва да говорим ясно – с имена, с фирми и така нататък, за да не се хвърля петно върху всички колеги, които добросъвестно работят и изпълняват задълженията си всеки ден“, подчерта той.
Според Маринов една от логичните версии е да става дума за хора, които са били фиктивно обявени за болни.
„Тук вероятно става дума по-скоро за група хора, които са фиктивно болни – вероятно. Затова казвам, там има отчасти доста повече медицински специалисти, защото фармацевтът не може да разболее хора на документи. Това го правят лекари и някой някъде по веригата е създал фалшиви документи“, заяви той.
Маринов подчерта още нещо важно:
„Всичко е проследимо, всичко може да бъде хванато.“
Пъзел от 1000 части, от който виждаме само 100
Мария Петрова също призова да не се правят окончателни заключения преди приключването на проверките.
„Това, което изнесоха от ДАНС, фактите са много оскъдни. Това е като да се налага да наредим един пъзел от хиляда части и в момента да имаме сто парченца, на които виждаме светлосиньо. И някой да ни пита: море ли е, небе ли е?“, коментира тя.
Според нея обаче познаването на начина, по който функционира системата, позволява да бъдат очертани потенциалните места, на които тя би могла да бъде манипулирана.
„На първо място допускаме възможност да имаме определена категория лечебни заведения или лекари, които са „разболели“ дадена група пациенти, за да може да се изпише скъпоструващият медикамент“, заяви Петрова.
Следващата стъпка при подобна хипотеза би била манипулирането на системата и документите.
Фиктивни диагнози, компютърна и документна измама?
„Не можем да кажем кой е конкретният виновен. Имаме и презумпция за невиновност, все още фактите са твърде оскъдни“, подчерта специалистът по медицинско право.
Ако обаче подобна схема бъде доказана, според нея може да става дума за няколко различни вида нарушения.
„Допускам, че говорим на първо място за съставяне на документи с невярно съдържание за здравословното състояние на лица, т.е. фиктивни диагнози“, посочи Петрова.
По думите ѝ при манипулиране на електронните системи вече може да се постави въпросът и за компютърна измама.
„Да манипулираш електронната система, в която заменяш скъпоструващия медикамент с този, който е по-евтин, е точно това. И източването на Здравната каса – това, което обществото разбира като източване на Здравната каса – си е чиста форма на документна измама“, каза тя.
Кой в крайна сметка печели?
Другият голям въпрос е как медикамент, който на документи вече е отпуснат на пациент, би могъл отново да се появи в търговската верига.
Според Петрова тук трябва да се обърне специално внимание и на търговците на едро, особено ако дадени медикаменти впоследствие могат да бъдат реализирани или изнесени.
Тя постави въпроса и дали контролът по цялата лекарствена верига е достатъчно равнопоставен.
„Ако аптеките биват контролирани в този момент, а този, който доставя до аптеката и има право да изнася тези продукти, не бива контролиран по същия начин, тук може би трябва да зададем въпроса на реформаторски настроеното Министерство на здравеопазването и на всички останали органи, които имат правомощия по контрола: дали не е редно да помислят и в тази посока“, заяви тя.
Така разследването тепърва трябва да даде отговор на най-съществените въпроси – имало ли е фиктивно „разболяване“ на пациенти, кой е създавал медицинските документи, как лекарствата са били отчитани като отпуснати, къде са отивали в действителност и кой е печелил от предполагаемата схема.
Докато МВР и ДАНС не обявят резултатите от проверките, експертните версии остават хипотези. Но ако подозренията се потвърдят, ще трябва да бъде проследена цялата верига – от диагнозата и рецептата, през аптеката и плащането от НЗОК, до склада и евентуалната повторна реализация на скъпите лекарства.
