Главният епидемиолог на САЩ посочи истинското лекарство срещу К-19

 „Това лекарство е“, каза главният епидемиолог на САЩ Антъни Фаучи, "новият стандарт на грижа за пациента". Изказвайки се в Овалния кабинет, седнал до Доналд Тръмп, американският лекар каза, че това е исторически ден. Той и неговите колеги накрая имаха „ясно доказателство“, че „лекарството може да блокира този вирус“, цитира думите му британският вестник The Times

Той добави, че то просто е първото; че ще се появят други, по-добри лекарства, че лекарите най сетне започват да се борят срещу пандемията.

Д-р Фаучи не говореше за дексаметазон, стероид, който Борис Джонсън определи тази седмица като „най-големия пробив досега“ при справянето с пандемията. Вместо това, през април той говори за ремдезивир, антивирусен препарат, който е първото лекарство, показано, че има някакъв ефект (изключително скромен, както се оказа) вурху вируса.

Ако д-р Фаучи беше развълнуван от ремдезивир, той трябва да се радва на дексаметазона.

За дексаметазона, кортикостероид, открит преди десетилетия, който струва около 50 пенса на ден, изследователите от университета в Оксфорд откриха, че намалява смъртността от COVID-19 с до една трета за най-болните пациенти. В болниците на британската Национална здравна система бяха посъветвани да започнат да го използват веднага, надявайки се на нова ера на лечението на болестта.

Докато дексаметазон намалява смъртността на пациентите на апаратна вентилация с една трета, все още не е ясно дали ремдезивирът прави повече от леко ускоряване на времето за възстановяване.

Ако ремдезивир беше използван от самото начало, най-вероятният резултат е, че болниците биха се справили малко по-добре. Ако дексаметазон беше използван от самото начало, тогава само в Обединеното кралство може би щяха да бъдат спасени пет хиляди живота.

Е, сега имаме ли по-доброто лекарство, което д-р Фаучи обещаваше? Означава ли това, че най-сетне можем да спрем да се страхуваме от коронавируса? Не разбира се, че не.

Ако пет хиляди щяха да бъдат спасени от дексаметазон, това означава, че 55 хиляди щяха да починат. Днес трябва да сме около 8 на сто по-малко уплашени от вируса, отколкото бяхме миналата седмица. Казано по друг начин, имаме нужда от десет други дексаметазони, преди да доближим смъртността от грип.

Ето защо притчата, която д-р Фаучи продължи да преразказва, се прилага еднакво добре за това лекарство. Защото, както се случва, десет дексаметазона е точно това, към което се стремим.

През 1986 г. светът беше изправен пред вирусна епидемия, която за тези, които се заразиха, беше доста по-страшна от коронавирус. Ако сте се заразили с новооткрития вирус на човешкия имунодефицит, това беше бавна смъртна присъда, без надежда за оцеляване. По-лошото, изглежда, че науката имаше оскъдна надежда да промени това виждане.

Докато коронавирусът е доста обикновен вирус, макар и гаден, ХИВ е изключително сложен, непрекъснато мутиращ във вас, за да се скрие от имунната ви система. Деветдесет и девет процента от хората, заразени с коронавирус, ще го изчистят от тялото си. За 40 години, след 32 милиона смъртни случая, по-малко от половин дузина изключителни пациенти успяват да направят същото с ХИВ. Все още няма ваксина.

И все пак днес, благодарение на не едно лекарство, а на няколко, ХИВ е хронично заболяване. Това, което някога беше сигурна смърт, сега прилича повече на диабет.

Процесът започна една нощ през 1986 г., когато младият д-р Фаучи наблюдаваше резултатите от първото изпитване на лекарството AZT - почти по същия начин, както сънародниците му направиха тази седмица с дексаметазон.

"Ние се борихме с лекарства срещу ХИВ и нямахме нищо", каза той. „И имаше много несигурни доклади за неща, които може би работят, а може би не. Хората приемаха различни видове лекарства.“

„И направихме първото рандомизирано плацебо контролирано проучване с AZT, което се оказа, че е със скромен ефект.“ При AZT ХИВ все още означаваше смърт, само че малко по-бавна. Но те бяха весели. Както при ремдезивир и дексаметазон, те бяха започнали процеса на прелом. „Това не беше краят, защото надграждайки това всяка година след това, се справяхме все по-добре и по-добре. Имахме по-добри лекарства от един и същи тип и имахме лекарства с различни цели."

Когато разработват лекарства, фармацевтичните компании говорят за „мишени“. Всяка цел е специфичен процес, който болестта изисква или причинява, за която те се надяват да я наруши. Почти няма заболяване за което има само една цел и затова има малко заболявания, които не биха се възползвали от повече от едно лекарство.

Първите мишени за COVID-19, болестта, идват от биологията на вируса, който го причинява.

Причината, поради която е трудно да се убие вирус, е, че той по всички намерения и цели вече е мъртъв. Вирусът е най-простата машина за репликация, която можете да си представите; пакет протеин, прикрепящ свои инструкции за копиране. Копирането се извършва не от него, а от вашето тяло, когато вирусът завземе вашите клетки. Това означава, че повечето лекарства, които атакуват вирусните процеси, също атакуват вашите процеси.

Но има три неща, които вирусът трябва да направи сам. Първото е да влезе в клетката. Второто е да се използва ензим, за да се направят повече копия на вирусен генетичен материал. След това накрая, след като използва този материал, за да подмами клетката да произвежда вирусния протеин, тя трябва да отреже и конструира тези протеини, т.е груб ензим, наречен протеаза.

Ремдезивир, лекарството, което д-р Фаучи възхвалява, атакува втория от тези процеси. Както и при ХИВ, няма причина да спираме дотук. "Има", каза д-р Фаучи, "много други ензими, които вирусът използва." Лекарствата, блокиращи тези други ензими, или същия ензим, но може би и по-добре, вече са процес на разработка.

Вторият набор от цели идва от това, което заболяването Ви прави. Хората не умират от коронавирус, защото имат вирус в себе си, умират поради всички колатерални щети, които вирусът причинява по пътя - преди тялото им да има време да се пребори с вируса. Ако можем да намалим тази вреда, даваме на тялото повече време да се спаси.

Изказвайки се в комисия за подбор на камарата на лордовете миналата седмица, сър Джон Бел, професор по медицина в Оксфордския университет, обобщи нашето сегашно разбиране. „Има три клинични синдрома. Единият е свързан с тромбоза “, каза той. Все по-често лекарите забелязват, че кръвта на хората се държи странно. Получава се дезоксигениран хемоглобин и се съсирва лесно.

"Вторият", каза той, "е въпросът с цитокините." Може би най-жестоката ирония е, че много смъртни случаи идват, защото самата имунна система функционира неправилно, навлизайки в свръхпроизводство и произвеждайки потоп от пратеници, наречени цитокини.

Третият е синдромът, който в началото считахме за основен убиец. Това, каза сър Джон, „изглежда по-скоро като конвенционален дихателен дистрес при възрастни“.

Дексаметазон, противовъзпалително средство, се справя с второто от тях. Но това не прави нищо за кръвта или за дихателната система; и като се има предвид необятната сложност на имунната система, частта, която тя помага, остава много място за повече лекарства, които също да помогнат.

В Оксфорд и по света има още много лекарства, които тепърва ще завършат изпитанията си. Някои ще се провалят, но при толкова много възможни цели някои са длъжни да успеят. След това, заедно с ремдезивир и дексамет.