Имунологът доц. Манев с кошмарна К-19 новина за онкоболните

Онкоболни с придобит имунен дефицит поради химиотерапия продължават от 2 до 6 месеца да отделят интензивно вируса. Това показват последните открития на учените, съобщи имунологът доц. Влади Манев, цитиран от dir.bg.

Откритието е публикувано на 1 декември м. г. в изследователско писмо в New England Journal of Medicine.

Изследването на английските учени открива интензивно отделяне на вируси до два месеца при 18 пациенти, които са претърпели трансплантация на хематопоетични стволови клетки или терапия с Т-клетъчни химерни антигенни рецептори (CAR) и при 2 пациенти с лимфом.

Това показва колко по-дълъг е рискът при онкоболните с коронавирус и колко по-продължителен е периодът, при който те могат предават вируса на околните.

"Хората, които са здрави, когато прекарат COVID-19, вече не са заразни след първата седмица на заболяването", казва  водещият автор на научната публикация Мини Камбой, главен медицински епидемиолог в Центъра за раково заболяване Memorial Sloan Kettering, Ню Йорк.

Други учени също публикуват статия за открити 18 щама на коронавируса в организма на 47-годишна рускиня болна с лимфом. Тя се е заразила по време на химиотерапия и е продължила да отделя вирусите 6 месеца. Статия с описание на случая е публикувана от руски учени на сайта virological.org.

Според доц. Манев това откритие дава основание да започне и у нас епидемиологично проучване при онкоболни за разпространение на COVID-19 с провеждане на динамичен контрол и корекция на придодобите имунни дефицити след химиотарапия. 

Имунологът посочи 11 доказани патогенетични механизми при тежко болните с COVID-19:

1.Виремия/Сепсис/

2. Възпаление

3. Силно увреждане епитела на белодробните алвеоли с излив на ексудат и еритроцити.

4. Увреждане ендотела на малките съдове на белия дроб и други органи.

5. Развитие на масивен микротромбоемболизъм в малките съдове на белия дроб.

6.Ниска реактивност на имунната система в първата фаза 7-10 ден от заболяването поради това, че вирусът притежава камуфлажни специфични протеини /СП ,които му позволяват скрита и бърза репликация.

7. Свръхреактивност във втората фаза след 10-14 ден, но не срещу вируса, а срещу увредения орган "мишена" /белия дроб или др./ .Така при променените вече антигени, имунната система на болния започва да се отнася към увредения орган като към чужд трансплантат /бял дроб или и други / и се стреми да го унищожи и отхвърли .

8. Включване феномен от вродения имунитет "Инфламазома". При него увредените клетки не загиват от програмирана смърт "апоптоза", а загиват като мембраните им се пукат.

9. Цитокинова буря. Свръхреактивността на имунната система е свързана с масивното изливане в кръвта на цитокиниосвобождавани не само от клетките на имунната система, но и отендотелни, епителни други клетки.

10. Развива се "Тежък респираторен дисстрес синдром" /ТОРС /

11. Настъпва ендотоксикоза от нахлуващите в кръвта микроорганизми и техните токсини от червата в условията на силно възпаление и тежък сепсис и от високите нива на клетъчни ензими отделящи се от разпадащите се клетки и други високи нива от токсични метаболитни продукти.

Какво да се прави за да се намали смъртността?
Иноватор в имунологията, доц. Манев е автор на 10 стъпки срещу COVID-19 за профилактика и лечението в условията на пандемия и на алтернативна терапия на тежко болните с коронавирус - тристепенна детоксикация за намаляване смъртността с над 50% при тежко болните с коронавирус, която срещна одобрението на медиците от "Пирогов".

Всичко това обаче вече осем месеца не е приложено, а причините - липсата на политика на внедряване на иновации и пари.

"Вероятно все още малко хора са чували или знаят, че у нас са признати пет патента за изобретение в областта на имунотерапията на рака. Едно от тях е : "Поливалентен комплекс.-.. " /Ваксина: за имуномодулация на придобитите имунни дефицити при онкоболни /карциноми / след химиотерапия , за намаляване риска от рецидивите на болестта , а в условията на пандемия с COVID-19 би била приложима за намаляване имунните дефицити респ. здравния риск при онкоболните, които са най-уязвимия контингент за тази коварна инфекция.

За съжаление през последните 10 години нито пазарът, нито държавата проявиха интерес да инвестират за внедряването на ваксината за имунопрофилактика на имунните дефицити при онкоболни след химиотерапия", коментира още българският учен.

Миналата година доц. Влади Манев инициира петицията за създаването на "Национален Институт за иновативна медицина за имунотерапия и имунопрофилактика на рака", където да се работи без клинични пътеки и да може да се прави иновативна медицина за имунотерапия и имунопрофилактика на рака.

"Така е в САЩ и ежегодно парламентът гласува техния бюджет. Тридесет години не стигнаха откакто сме се посветили на тази кауза. Ако обществото я подкрепи, имаме все още шанс", убеден е доц. Манев.

Доц. д-р Влади Манев е председател на здравна фондация "Контрол на придобитите имунни дефицити, свързани с промени в околната среда". Посветил се е повече от 35 години в областта на клиничната имунология и в частност имунология на туморите. Има признати 12 изобретения, 5 от които са в областта на имунология на туморите, 9 рационализации, "Златен медал" от Международно Изложение за интелектуална собственост.

Придобива първата диплома в България по специалността имунология. Създава първия за страната Център по клинична имунология.